Интерпретативн Съчинение Самотата и Страданието в „Скрити вопли“ и „Зимни вечери“

Животът на всеки човек е плетеница от моменти на щастие и радост, разочарования и самота. Във всяка човешка душа има скръб, която е неназовима, лична, и в същото време – всеобща. Едва ли някой е изкарал скритите вопли на душата по-добре от Димчо Дебелянов. Неговите „Скрити вопли” са огледало на духовната самота на една душа „на кръстопът”, която премазана под бремето на земните грижи, жадува за покой. Лирическият герои се чувства самотен и нещастен в един огромен, негостоприемен и непознат град. Душата му се лута и търси морални опори и сигурност, но големият град остава студен. Истината е мрачна и потискаща. Настоящето се оказва измамно, отблъскващо, изпълнено със самота и отчуждение между хората. Реалността се превръща в място, където той е натоварен от бремето на „черна умора”, а дните му са трудни и „безутешни”. Епитетите се открояват и взаимно се допълват, за да опишат картината на едно смазващо духа ежедневие. В тази действителност лирическият герой се чувства трагично сам. Той не вижда перспектива пред себе си. Художественото изображение в стихотворението откроява двата свята, които са контрастно разделени – родното място и широкия, враждебен свят. Докато родният дом очертава пространството на радостта и майчината „усмивка блага”, то животът в големия град е олицетворен с „черна умора” и „безутешни дни”. Идвайки от големия град, лирическият герой търси в „бащината къща” вярата, която го избавя от самотата и го издига над сивото ежедневие. В студения и враждебен външен свят се разразяват бури, докато в безвремието на родната „заслона”, самотната душа на лирическия герой намира бленувания „пристан”. Човекът, който се стреми духовно да се приобщи към патриархалното и да се пречисти чрез досега с миналото, нарича себе си „печален странник”. Христо Смирненски прекрасно представя болката, страданието и загубата на надежда в своя цикъл “Зимни вечери”. По изключителен начин той показва мизерията, в която живеят социално страдащите хора, за които всяка следваща зимна нощ е по-мъчителна и по-мъчителна и те вече не искат да живеят. Страданието бива реално и нереално. Реално е страданието на бащата, който страда от бедността, в която е изпаднал и от която не може да излезе.Той сам е виновен за своето положение. Но от неговата мъка произлиза и мъката на децата и жената, които страдат само защото той, главата на семейството, не може да им осигури нормален живот, а ги е завел до”къщурка”със завеса”мръсна, продрана”. Това описание доказва в каква мизерия живеят. Самотните деца също страдат от самотата си, от студа, на който са изложени, понеже са бедни. Те нямат детство. Съдбата ги е превърнала в мъченици, живеещи в постоянна бедност и самота, не им е оставила право на избор. Хората по целия свят страдат от социалната си нищета. Безнадежността става вечен спътник в живота и на героите от тези две произведения. Отчуждени от стихията на градския живот, героите чувстват отдалечаването си от родовите корени и инстиктивно се стремят към завръщане в света на щастието.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

10 − six =