„ Индже” – Трудният път към нраственото познание

Цикълът „ Старопланински легенди ” създава идеализиран образ на миналото. Свързани от мотиви и ценности, съставящите го разкзи градят представа за единен художествен свят. Йовковите „легенди” представят раздвоението на човека м/у греховно и праведно, неговото проглеждане за любовта и красотата, изстраданото му преображение. Разказът „Индже” изобразява пътя към покаянието, създава метафора за трудния път към нравственото познание и утвърждава идеята за нравствения баланс в света. Освен чрез мотивите прозрение и преображение, текстът се свързва с останалите в цикъла и чрез мотива за съдбовната среща м/у страшен разбойник и хубава девойка. Представя героя чрез стилистиката на преданието, превръща неговата житейска история в легенда за търсенето и себеоткриването. Чрез своята сложна повествователна структура творбата създава внушение за сложността на човека. В разказа за настоящето непрекъсното се преплитат ретроспекции, в съзнанието на Индже изникват спомени за минали събития. Началото улавя героя в момент на раздвоение- м/у греха и доброто, м/у онова, което е бил, и онова което започва да става. Вглъбен в себе си, той се държи по необечаен начин. Вместо да поведе озверените кърджалии към Урум Ениксьой, им заповядва да пренощуват извън селото, а на следващата сутрин- да се върнат обратно. Причината е настъпващото опомняне след годините на зверства и жестокости , изразено чрез универсалната метафора на проглеждането („ Като че едвам сега се отвориха очите му”). Едва сега героят започва да осъзнава , едва сега сазира „колко злочеста е земята” , нивите, „невиждали кой знай от кога рало”, тревясалите пътища. Причината за това опомняне се изяснява чрез ретроспекции, но същевременно се проследява и развитието на този процес в настоящето. Сложната повествователна структура се стреми да предаде сложността на човека- тя внушава, че неговата история не може да бъде разказана „гладко” , че винаги изисква по-внимателно вглеждане, различни гледни точки. Разказът започва от момент, близък до финала- преди героят окончателно да се преобрази от зъл кърджалия в „ крило” за беззащитните. По този начин творбата сякаш държи преди всичко да изтъкне, че човекът е способен да изживее нравствен катарзис, че нравственото начало у него никога не умира. С други думи, в самото начало тя представя основната си „теза” , която впоследствие ще аргументира. Минала през много перипетии, житейската история на Индже онагледява трудния път към нравственото познание. В началото героят не различава добро от зло, никога не се е запитвал кое е грях и кое не. Той е в абсолютно нравствено неведение. Срещнал Пауна, чийто поглед и усмивка засядат „дълбоко в душата му” , той не е готов за любовта, все още не е осъзнал, че е необходимо да надвие дивото у себе си. Така той се превръща в страшилище, остава на воля стихийната си ярост. След него никнат „гробища и пепелища” , а името му предизвиква страх и трепет. Опиянен от своята жестокост, започва да мисли, че „силата му е безмерна, а волята му- закон за всички” . Стига до нечовешката крайност да осакати собственото си дете, в резултат на което Пауна го изоставя. Но образът на един възрастен свещеник, проклел го в опоредното опустошено село, засяда в ума му, не му дава покой. Индже иска да го забрави, както всичките си предишни жертви, но не успява. Надява се, че „ще сключи сърцето му и ръката му ще укрепне”, но възникналият в съзнанието му въпрос кое е добро и кое зло, не позволява това да се случи. След разговора с дядо Гуди от Чукорово открива нов път. И става чудото на преображението-кърджалията се превръща в закрилник, вече не „бастисва” села, не убива, а сам гони разбойниците. У него се поражда чувството за вина. Макар славата му на закрилник да расте от ден да ден, той мисли, че все още не е изкупил най-големия си грях-този към Пауна и детето си. Завръщайки се в Урум Еникьой, той среща смъртта си, но я приема като естествено наказание. На смъртния си одър признава: „Много майки съм разплакал… Дойде и моя ред”. Тези думи свидетелстват, че Индже е изминал своя път от абсолзтното нравствено наведение до познанието за добро и зло. Те бележат крайната точка на неговото преображение- смиреното осъзнаване, че стореният грях е толкова голям, че може да се изкупи само със собствената смърт. Споделеното от героя изтъква същевременн едно от основните послания на разказа- онзи, който търси, непременно намира; онзи който се стреми да „види”, непременно проглежда. Разказът „Индже” утвърждава идеята за нравствения баланс в света- стореното зло неимоверно се обръща срещу своя вършител. Каквото и да върши човекът, неговите дела винаги имат нравствено измерение. Те са неговият строг съдник. Творбата внушава, че цената на нравственото познание понякога е твърде високо, то може да струва и живота. Пътят към доброто е труден, но човекът трябва да потърси у себе си куража да го извърви

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

one × 4 =