Има ли място за героизъм в нашето време? (есе)

„Героизмът” като понятие силно се е размило в днешно време:ако приемем, че в историческото ни минало за героизъм се е считала готовността да браниш родното, да застанеш зад родовата кръв и да прославяш навред храброто народно име, то в нашето трудно ежедневие геройството се измерва с парите, общественото положение и извоюваните социални победи. За всеки човек се е превърнало в нещо като фикс идея да гони високи цели и почти недостижими мечти.А простичките, малки и достъпни неща остават много назад и постепено се забравят!И ако да подадеш къшей хляб на беден просяк е нещо незначително, то това да парадираш с охолство и разкош те прави герой, прави те и по-специален и различен в очите на околните. Добрите дела в миналото ни с право са били окачествявани като „геройства”, за разлика от сегашните наболели въпроси, които младото поколение възприема като невероятни постижения- употребата на алкохол и наркотици.Ако ги употребяваш ставаш ли герой в очите на останалите, та дори и да го направиш против волята си?!Трябва ли да последваш примера им и да ги превръщаш в свои идоли?! Героите, които българската история пази са многобройни, но тези, които остават святи и досега се броят на пръстите на едната ръка-Левски, Ботев, Каравелов…Но кои са героите на 21-ви век?Може би поредният убиец, крадец, или тийнеджър, решил да нарани свой съученик чисто морално…Колкото и грозно и страшно да звучи не са ли именно те героите на нашето пространство-като започнем от факта, че са и главни действащи лица в Новините, където именно с лошото те намират своята широка публичност.А така ли трябва да е всъщност? В нашето време на непрестанни гонитби с времето и обстоятелствата къде остава жаждата за успехи, които да ни правят щастливи сами за себе си, без непременно да ги окачествяваме като геройства, като върхове в живота ни, а просто като наш дълг-дългът на всички хора.Като например това да отидеш по своя воля в един от многото домове за сираци и да подариш там на нуждаещите се всичко, от което не се нуждаеш, но притежаваш. Мястото на героизма в нашето време е една празна ниша, която може да бъде запълнена само с общи усилия на цялото човечество, с непрекъснатия копнеж по красивото, което неминуемо след себе си носи и героизъм.Всяка личност би могла да се усъвършенства и утвърди, като по този начин ще се превърне в героична сама по себе си. Има ли място за героизъм в нашето време? (есе) „Героизмът” като понятие силно се е размило в днешно време:ако приемем, че в историческото ни минало за героизъм се е считала готовността да браниш родното, да застанеш зад родовата кръв и да прославяш навред храброто народно име, то в нашето трудно ежедневие геройството се измерва с парите, общественото положение и извоюваните социални победи. За всеки човек се е превърнало в нещо като фикс идея да гони високи цели и почти недостижими мечти.А простичките, малки и достъпни неща остават много назад и постепено се забравят!И ако да подадеш къшей хляб на беден просяк е нещо незначително, то това да парадираш с охолство и разкош те прави герой, прави те и по-специален и различен в очите на околните. Добрите дела в миналото ни с право са били окачествявани като „геройства”, за разлика от сегашните наболели въпроси, които младото поколение възприема като невероятни постижения- употребата на алкохол и наркотици.Ако ги употребяваш ставаш ли герой в очите на останалите, та дори и да го направиш против волята си?!Трябва ли да последваш примера им и да ги превръщаш в свои идоли?! Героите, които българската история пази са многобройни, но тези, които остават святи и досега се броят на пръстите на едната ръка-Левски, Ботев, Каравелов…Но кои са героите на 21-ви век?Може би поредният убиец, крадец, или тийнеджър, решил да нарани свой съученик чисто морално…Колкото и грозно и страшно да звучи не са ли именно те героите на нашето пространство-като започнем от факта, че са и главни действащи лица в Новините, където именно с лошото те намират своята широка публичност.А така ли трябва да е всъщност? В нашето време на непрестанни гонитби с времето и обстоятелствата къде остава жаждата за успехи, които да ни правят щастливи сами за себе си, без непременно да ги окачествяваме като геройства, като върхове в живота ни, а просто като наш дълг-дългът на всички хора.Като например това да отидеш по своя воля в един от многото домове за сираци и да подариш там на нуждаещите се всичко, от което не се нуждаеш, но притежаваш. Мястото на героизма в нашето време е една празна ниша, която може да бъде запълнена само с общи усилия на цялото човечество, с непрекъснатия копнеж по красивото, което неминуемо след себе си носи и героизъм.Всяка личност би могла да се усъвършенства и утвърди, като по този начин ще се превърне в героична сама по себе си.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

nine − one =