„Илиада” – художествено изображение на омировото време

Един от първите старогръцки автори е Омир. Той създава две поеми – „Или¬ада” и „Одисея”, с които остава в историята. Направените сравнения и изследвания доказват, че омировите творби приличат на народнопесенни произведения, но същевременно са и лично творчество. Те имат тема, композиция , образите на героите са характерни само за личното творчество. Авторството на Омир не се състои в измисляне на фабула и персонажи, а в подбора, комбинирането, обогатяване¬то и придаването на конкретен облик на натрупания материал. Така от по-кратките, изпълнявани наведнъж песни за различни моменти от Троянската война, се разбива едно по-мащабно и ка¬то обем произведе¬ние.Омир си служи с вече оформилите се в устна¬та традиция теми и образи, но създава оригинални произведения, без да изтъква личностното си отно¬шение. Омировите творби следват особенос¬тите на жанра – класически героически епос, възникнал в периода на разпа¬дане на родовата общност и замества¬нето й с нов колектив. В творбите му се разказва за събития от ми¬налото, които са идеализирани. Герои¬те са реално съществуващи лица – могъщи войни, хора и богове, чиито качества са преувеличени. Времето, за което се разказва, е легендарно. Разказът е ор¬ганизиран около централно събитие от голяма важност – война с победи и поражения. Един от интересните проблеми в “Илиада”, свързан с представите на древните гърци за света и човешкото битие, е отношението към смъртта. То се определя от митологичното съзнание, което мисли света като съвкупност от опозиционни двойки. В този смисъл смъртта за древните хора е противоположност на живота, нещо естествено, което те приемат като един от компонентите на човешкото битие, а не като фатално събитие. Отношението им към нея се определя и от ценностната система на епохата, и от представите за смисъла на човешкото съществуване. Славата, която е най-ценна за древния грък, се придобива най-вече на бойното поле, където дебне и смъртта. По необходимост омировите герои надмогват страха от смъртта и я приемат като неизбежност, като съдба. Отношението на древните гърци към смъртта е пряко свързано и с представите им за дълг към колектива, към рода и към мъртвите. В името на родовите интереси героите без страх посрещат смъртта, а почитта към мъртвите е основно морално и нравствено задължение. Представите на древните гърци за смъртта са свързани с представите им за света и човешкото битие. За тях научаваме от описанието на щита на Ахил в XVIII песен. Украсата му е разположена в пет кръга. В първия, който се намира в центъра, са изковани земята, морето, небето, луната и слънцето, както и съзвездията, защото те представляват първоосновата на света.Земята е изобразена в средата, защото център на Вселената. Във втория кръг са изобразени два града, чрез тях е представен живота на хората в миналото по време на война и по време на мир. В мирния град цари веселие, сватби,а в другия, където хората водят война – нашествия, битки, раздор. Третият кръг представлява селския бит, през пролетта, лятото и есента. Зимата не присъства тук, защото това е един студен, мрачен сезон. Дори войната е невъзможна по време на зимата. В четвъртия кръг са изобразени две сцени. В първата читателят става свидетел на конфликт между дивото и опитоменото, а във втората ние виждаме как овчарите пасат овцете и празнуват своите сватби. След прочита на тези сцени можем да направим паралел между градския и селския живот. В последния кръг куцият майстор изобразява Океана, защото той е могъщ и обгражда света. От описанието на Ахиловия щит ние разбираме, че за древните гърци човешкият живот е в ръцете на боговете. Омировата “Илиада” разказва за военното минало на древните гърци, за времето на ахейските битки. Героическата епопея изобразява най – важните моменти в съдбата на човешкия колектив. Като насочва вниманието си към оня момент, когато се решава изходът на войната, той преплита човешки съдби и характери.На преден план в омировата поема е героят, военният вожд. Физическата сила е основното му качество. Телесната сила на героя изразява неговата социална сила. Той е по – силен от обикновения човек, защото стои по – високо от него, защото е водач. След динамиката на бойните сцени, в VI песен Омир рисува статична картина-прощалната сцена на Хектор с Андромаха. Акцентът тук пада върху диалога, върху думите, а чрез тях се разкриват мислите, чувствата и настроенията на героите. На преден план изпъква общочовешкото и вечното. Смелият троянец въплъщава чертите на вечния баща, който иска детето му да достигне онова, което той самият не е могъл да постигне: ”Нека да казват за него, когато от битка се връща: “Той и баща си по храброст надмина.” Затова той моли боговете да дарят сина му с храброст и сила. Когато се вижда с жена си, Хектор я нарича “мила съпруго”, ”свидна” , “скъпа” . Това са все необичайни и нетипични епитети за епохата на жестоките битки, но те показват дълбоко стаената нежност у суровия воин към любимата му съпруга.Прощалната сцена покорява със своята красота и със силата на чувствата, които внушава.Цялата любов, преданост и нежност, които е скътал в сърцето си троянецът , са изразени чрез един жест: „Хектор това го забеляза и жал му обхвана душата, нежно с ръка я погали и думи такива и каза…”. В “Илиада” Омир създава свят, подвластен на боговете. За древния човек божественото начало, божествената мисъл е във всяка сфера на живота, включително и войната, дори често човешката война е заради раздори между боговете. Омировите герои са богоподобни в соята смелост и красота, разликата е тази, че боговете са безсмъртни, а хората – не. Личностните качества на героя се подсилват от божествената власт на неговия покровител. Боговете оказват влияние върху поведението на героите, но не и дотам, че да променят характерното му поведение. В този смисъл смелостта на Ахил само е подсилена от присъствието на Атина, но богинята не може да влияе на неговата стихийност и необузданост. Тя може да го предпази от прибързани действия, но не и да смекчи характера му.В Първа песен Атина спира Ахил да не убие Агамемнон. Това тя извършва по заръка на Хера, която покровителства и двамата. Ахил е покровителстван и от майка си, богиня Тетида. Чрез нея той отправя молба към Хефест и богът ковач създава за ахейския герой чудни доспехи, макар и да е на страната на троянците.Тъй като повечето богове са на страната на ахейците, за да се постигне това уравновесяване авторът приписва на най-могъщия бог Зевс пристрастия към троянската страна и най-вече към Хектор.Докато Ахил е галеник на съдбата, покровителстван от много богове и сам син на богиня, Хектор почти винаги е сам на бойното поле като само в отделни моменти към него се присъидинява божествена помощ. Светът на “Илиада” е сложен синтез между човешкото и божественото, между религия и реализъм. Именно затова толкова точно и красиво изгражда представата на древните гърци за боговете. В центъра на изображението в поемите на Омир стои човекът. Събитията се пречупват през съдбата на индивида. В митологичен култ са издигнати героите – олицетворение на народната сила. За да ги отличи от множеството и да покаже ритуалната почит към тях, Омир използва думата херос (герой). Херосът е човек с огромни заслуги към колектива в едно отминало време. Неговото могъщество, в сравнение с новия човек, внушава идеята за минало-идеал, по-щастливо от настоящето. Човешкти добродетели, които утвърждава Омир, и тези, които осъжда, са ясно изразени във втора песен. Там откриваме двама герои антиподи – Ахил и Терсит. Ахил притежава физическа красота, той е храбър, полубог – син на земния цар Пелей и богиня Тетида. А Терсит е точно противоположен. Той е „куц, кривоглед и прегърбен и рамена му превити близко, отпред на гърдите, па и върхът на главата му остър стърчеше с редки космици по него”. Ахил и Хектор са идеалът на Омир за човек и воин. Дион Хризостом казва за Омир: „Омир е първият, и средният, и поседният, който и на детето, и на мъжа, и на стареца дава толкова, колкото всеки може да вземел.” Омир е първият, защото той един от първите древногръцки автори, за които има сведения и до днес. Омир е създател на цял период в развитието на старогръцката литературата. Средният, защото омировите произведенията са възпитавали, обучавали и забавлявали хората след него и преди нас. И последният, защото въпросите, по които пише са актуални и днес. Взаимоотношенията и връждата между хората. И всеки може да вземе нужната поука от произведенията му.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

10 + thirteen =