„ИЛИАДА” – ОБРАЗИТЕ НА АХИЛ И АГАМЕМНОН РАЗКРИТИ ЧРЕЗ СВАДАТА ПОМЕЖДУ ИМ (първа песен)

Първа песен изобразява свадата между вож¬да на ахейските войски – Ахил, и царя на Микена – Агамемнон. Тя е породена от желание¬то на сина Атреев да отнеме заслужената наг¬рада на Ахил – пленницата Бризеида. В конфликта между двамата ахейци – Ага¬мемнон и Ахил, се открояват техните разбира¬ния и качества. Пред читателя се изправя „широковластният цар” Агамемнон със своята избухливост, жестокост, алчност, грубост и неотс¬тъпчивост. Основните му принципи в живота са власт, сила и слава. Неговият каприз – да получи равностойна награда, е реакция на на¬раненото достойнство и самочувствието на цар. За разлика от него, Ахил – „бързоног и божест¬вен”, се отличава със смелост, доблест и благо¬родство. Той се бори в защита на героичния идеал за справедливост. Влиза в конфликт с Агамемнон, защото отстоява дадената му в знак на признание награда. Богоравният не мрази вра¬говете си, участва в Троянската война не за да извоюва плячка и богатства като Агамемнон, а за да спечели слава и да изпълни даденото обе¬щание пред бащата на Елена. Образите на Ахил и Агамемнон са сложни и противоречиви. Те не са едностранни – нито само положителни, нито само отрицателни. Словесната борба между двамата герои най-пълно характеризира образите им, дава пред¬става за идеалите, разбиранията им, целите в живота. Тя се допълва от пряката и косвена ха¬рактеристика, от намесата на боговете и зараж¬дащия се психологизъм. Образът на Агамемнон е сложен. Ахейският цар е безкомпроми¬сен, неотстъпчив и алчен. Той не желае да вър¬не наградата си – робинята Хризеида, въпре¬ки че баща й идва „с откуп богат да измоли дъщеря си любима”. Егоизмът, жестокостта и коравосърдечието на „широковластния цар” Агамемнон са безмерни. Смъртта на невинни ахейски воини заплаща неотстъпчивостта му. Не само постъпката му, но и пряката авторова характеристика на външния му вид допълват представата за него: …синът на Атрея, злобен в сърцето си мрачно, обхванат от ярост голяма, искри в очите му святкаха, като от огън разпален. Величествената му фигура, изправила се пред птицегадателя Калхас, излъчва мощ и стра¬хопочитание, но злобата в сърцето му и свире¬пият поглед отблъскват. Срещу несправедли¬востта на Агамемнон въстава и богоравният Ахил. Дръзкото обръщение на сина Пелеев към царя: „Сине Атреев прославен, от всички си най-ненаситен! ”, разкрива смелостта на Ахил да изтъкне пряко недостатъците на властващия. Ахейският вожд, след победата над Троя, обещава достойна награда за Агамемнон. Но алчният и себелюбив цар не вярва на обеща¬нията: „…ти не хитрувай, защото не ще ме придумаш с измама. ” Неговият егоизъм и грубостта му предизвик¬ват гнева на Ахил, който го обижда заслужено и му припомня, че с готовност се е отзовал на желанието му за помощ: „Користолюбецо алчен, облечен в безсрамие нагло! Кой ли ахеец ще бъде покорен на твоите думи в поход да тръгне след теб и с мъже да се бие геройски? Все пак със теб, кучеоки, потеглихме в твоя угода, бранейки твоята чест и честта на Атрид Менелая в мъст над троящи… ” Обиденият и разгневен Ахил е много рязък в отправените обвинения срещу царя. Дързост¬та му да нагруби висшестоящия е оправдана. Яростта си изразява само в словесни нападки, вслушвайки се в съветите на Атина Палада да не посяга към меча си: „Ах, ти, пияницо, с кучи очи и сърце на кошута! Смелост ти никога нямаш да тръгнеш с войската за битка, ни на засада да идеш с най-храбрите между ахейци. Много по-лесно е впрочем в просторния стан на ахейци дар да заграбваш от всеки, изрекъл слова срещу тебе.” Изразителните сравнения открояват слабос¬тите на „мощния цар на мъже”. Безцеремонният Агамемнон отнема Ахиловата награда – плен¬ницата Бризеида, което предизвиква горест¬ния плач на сина Пелеев. Могъщият върховен вожд, царят на ахейците издига волята си до неоспорим закон. „Мощният цар” Агамемнон е избран от народа поради необходимостта от единоначалие в ахейския стан. Но той се самозабравя във властта и себелюбието си. Действително народът уважава и почита за¬коните на Агамемнон. На тях се е подчинявал и Ахил, но всички граници са преминати и „Вож¬дът богоравен” се бунтува. За отношението на народа към царя и за авторитета му говори старият Нестор: „Никога почит подобна до днес не е имал в народа цар скиптроносен, комуто Кронид е изпратил прослава. Той пък още по-силен, защото мнозина владее. ” Като цар на ахейците, Агамемнон е прав, че не може да остане без награда: „Друга прилична награда за мен пригответе веднага, за да не бъда без дар сред данайци – това е нередно. ” Неправилен е обаче подходът му, за да полу¬чи друга награда. Той пренебрегва заслугите на вожда Ахил и на ахейците. Завистлив е и иска да бъде защитена честта му, без да е заслужил това с дела, за което го упреква и Ахил. Но въп¬реки многобройните отрицателни черти в харак¬тера на Агамемнон, откроени чрез пряката ре¬чева характеристика на Ахил и словото на ге¬роя, авторът никъде не го порицава. Омир не изобличава Агамемнон, защото за момент ге¬роят осъзнава необходимостта да отстъпи, да надмогне себелюбието и егоизма си: „Все пак приемам сега да я върна за общото благо. Искам войската да бъде спасена, а не да загине. ” Богоравен и доблестен вожд на ахейските войски, Ахил се бори в защита на справедли¬востта. В неговия образ е представен брани¬телят на късното родово общество. Героят за¬щищава равенството, разделението на блага¬та в съответствие с воинското достойнство. На алчността на царя, който взема повече от него при подялбата на плячката, извоювана от Ахил, синът Пелеев противопоставя своето удовлет¬ворение, че „винаги с малък, но свиден дар се завръщам при гладките кораби, морен от боя”. Въпреки обвиненията, отправени от Агамем¬нон към Ахил, че налита „на разпри, раздори и битки”, в случая богоравният има право да се гневи и да е обиден, тъй като царят не зачи¬та помощта и отзивчивостта му: „… потеглихме в твоя угода, … Това не зачиташ, не смяташ за нищо,… ” Нараненото достойнство на смелия воин го кара да се отбранява и да обижда самозаб¬равилия се жесток цар. Смелият, далновиден и доблестен воин е „здрава опора във войната така злополучна” за всички ахейци по думите на стария Нестор, отправени като молба към Агамемнон да спре враждата с Ахил. Син на богиня и смъртен, Ахил проявява смелост и загриженост и не заминава за Фтия. Неизпъл¬нението на заканата може да се тълкува и като неуважение на върховенството и заповедите на Агамемнон. Ахил е краен в своите постъпки и чувства. Обиден дълбоко от царя, смелият и жертвоготовен Ахил плаче пред майка си – бо¬гинята Тетида, и моли за помощ.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

two × two =