„ Иван Вазов – „Чичовци”

Понятието „ Възраждане” носи в себе си смисъла на въз- становяване и пробуждане, Българското възраждане е про- буждане на националното съзнание, възстановяване на на- ционалния дух, завръщане към идеите и културни ценности на историческото минало. В народа ни се пробуждат духовни сили и нови исторически понятия. Повестта „Чичовци” има отношение към сопотските спо-мени на автора. Нравите в „Чичовци” не подлежат на сатирично изобличение поради полагането им в контекста на робското битие. В заглавието на „Чичовци” има двойнствено отношение на автора, то е иронично и снизходително. Моде-лът в „Чичовци” е преобърнат. Повестта изобразява малкия живот на малките хора „ми-налото като всекидневие, историята като бит”. Действието протича в малък провинциален град и обхваща няколко дни, в които се оглежда безвремието на робството чрез патриархал ната без събитийност. Авторът се интересува от коментарите на обществото, той не се вълнува от развитието на конфликта. Негативната страна на предосвобожденския живот нами-ра своето художествено въплъщение в повестта „Чичовци”. В нея се редуват комични положения и конфликти, които ни представят бита, нравите и взаимоотношенията на едно малко градче. Подзаглавието отговаря на съдържанието на повестта „Галерия от типове и нрави”. Със смеха Вазов ни представя обществото на някогашните еснафи. Смехът на Вазов пречиства духа на героите от ниските страсти на епоха-та, но „чичовците” не могат да бъдат герои в традиционния красив, жертвен смисъл. В този смисъл те нарушават традицията и се превръщат в антигерои. Вазов рисува „чичовското” общество в църквата и в кафенето. Това са две-те главни места, където се изявява обществения живот. Пове-дението на богомолците в църквата е показано много комично. Местните първенци, облечени в богати кожуси, със службата непрекъснато одумват и злословят по адрес на един или друг, сплетничат и лецемерничат. Но най- важните въпроси ги обсъждат в кафенето. Там се развихрят жестоки словесни схватки. В центъра на повестта стои кавгата между двама съседи Варлаам Копринарката и Иван Селямсъза. Разпра, озлобила толкова наивни и добри хора за нищо и никакво, заради един съседски капчук. Варлаам е въплъщение на смиреност, бла-горазумие и скромност. Не е лош човек и Селямсъзът. Той не е нито срамежлив, нито мълчалив. Но въпреки това тези възрастни мъже се карат, като незрели деца, пакостят си и си отмъщават един на друг. Бедата е в техните изостанали разбирания за чест и достойнство. В този смисъл писателят отразява и принципите, върху които се основава обществото на „чичовците”. Разправията между Копринарката и Селямсъзът не е основното в повестта. Тя е само един смешен и ярък пример за духа, и отношението на хората в онази епоха. Главното е в общата картина, която чрез множеството герои и сблъсъци пресъздава типовете и нравите на „чичовското” общество. Авторът постепенно въвежда и подробно ни запознава и с останалите герои. Главните герои са „чичовците”. Когато Вазов ни разкрива своите герои, той не се интересува от социалното им положение. За него те са просто „чичовци” с определен начин на мислене и културно равнище. Авторът напрекъснато усмива героите си. Повестта „Чичовци” рисува правдива картина на пред-освобожденската епоха. Тя възбужда неудържим смях. Тя също привлича с пъстрата и комична галерия от типове и епизоди. Това Вазово произведение е живо изображение на една минала действителност.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

11 + sixteen =