„За буквите” – Черноризец Храбър

Исторически значим и ритуално красив е поводът за нписване на полемичната апология „За буквите”. Текстът е произнесен публично пред събраното множество през 893 година по време на Преславския събор, който провъзгласява за княз на България третият син на Борис – Симеон. Полемиката, спорът за славянските букви прераства в тържествена защитна пледоария, утвърждаваща светлата духовна кауза на първоучителите Кирил и Методий. Времето избира своя културен меценат- Симеон, и намира творбата, защитила не само славянските писмена, но и предрекла бъдещия духовен просперитет на българската култура през управлението именно на цар Симеон Велики. Старобългарската творба „За буквите” на Черноризец Храбър доказва правото на един народ да има своя буквена система със средствата на философската риторика и художествения паралел между историческата действителност и библейска фактология. Неслучайно произведенивто е озаглавено „За буквите”. Самото назоваване на творбата поставя проблема за славянската писменост и нейното официално признаване в християнския свят. Защитата на буквеното слово е основна художествена цел на старобългарския автор. Черноризец Храбър създава творба с полемично, публистично съдържание. В дискусията участват всички опоненти и защитници на славянската просветна кауза. Да четеш и пишеш на своя роден език е право, дадено на вски народ от историческото развитие на човешката цивилизация и духовна култура. Това е всъщност и уводната защитна теза на Черноризец Храбър в трактата „За буквите”: „Прочее преди славяните нямаха книги, но бидейки езичници, четяха и гадаеха с черти и резки. … След това човеколюбецът Бог, който урежда всичко и който не оставя човешкия род без разум, но всички привежда към разум и спасение, смили се над човешкия род, изпрати му свети Константин Философа, наречен Кирил, праведен и истинолюбив мъж, и той им състави 38 букви: едени по образец на гръцките букви, а други пък според славянската реч.” Черноризец Храбър обсъжда като фиоолог и мислител общото и своеобразното между глаголицата, гръцката и еврейската азбука. Те изобразяват различни езикови стихии, но имат едно предопределение, ако съдим по началната буква – при трите е „а”. Тя е „дадена от Бога и на славянския род за развързване устата на онези, които чрез азбуката се учат на разум; „а” се изговаря с широко отваряне на устата, а другите букви се изговарят и произнасят със слабо разтваряне на устата”. Завършващата славословна формула за Света Троица прозвучава с нескритата радост от избраничеството на сдобилия се с писменост народ: „Така, братя, Бог е дал разум на славяните, комуто слава и чест, и власт, и поколонение сега и винаги в безрайните векове. Да бъде!” Произведението „За буквите” на Ченоризец Храбър с лаконична прецизност художествено въплащава характерния за старобългарската литература синкретизъм. Творбата е едновременно художествена полемика, риторска апология и исторически трактат, т. е. съчинение с научна стойност. Синтезът между тези три разнопосочни елемента на аргументативното изложение е докаателство за умело използваните възможности на синкретизма в старобългарската литература. На всички неоснователни нападки Черноризец Храбър отговаря достойно, с цялото богатство на своята средновековна образованост. Като доказателство използва знанията си за историческия произход на езиците. Всеки народ тръгва по пътя на историческото си духовно развитие. Създава своя култура, оставя писмена следа във времето на роден език. Черноризец Храбър проследява духовния летопис на човешката цивилизация, за да достигне до близкото историческо минало, предшестващо създаването на славянската азбука. Черноризец Храбър е горд със светлото духовно начало за бъдещето на своя народ, поставено от братята Кирил и Методий със създаването на славянските букви. Всички знаят имената на първоучителите, „азбукарчетата” сричат първите слова на Бога, изписани с буквите на Кирил. Родният език зазвучава с мъдростта на Христовото учение, за което ще разказват бъгарските книжовни паметници , създадени през тази преломна епоха на духовната ни култура. „За буквите” на Черноризец Храбър разказва с гордост за нея. Старобългарският автор защитава звуковото богатство на родния език и писмената графика на буквеното слово, което е духовен залог за светлата бъднина на целия род. Черноризец Храбър търси живата памет на историята в спомена на съвременниците си: „Живи са още онези, които са ги видели. И ако попиташ в кое време, то знаят и ще рекат, че през времето на гръцкия цар Михаил и на Бориса българския княз, и на Растица моравския княз, и на Коцел блатнеския княз, в годината 6363 от създаването на света.” Чрез „За буквите” старобългарският автор възторжено възхвалява и научно аргументира художествената зашита на славянските писмена, дали право на културноисторическото развитие на всички славянски народи.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

18 + 7 =