“За буквите” – есе

Литературата на Първата българска държава се характеризира с бурен разцвет на книжовността , където значимо място заема съчинението на Черноризец Храбър “За буквите “. То отразява времето , когато в България се пренасят традициите на Кирило- Методиевото дело. “За буквите” носи идеята да докаже предимствата на богослужението на роден език .Повода за написването на блестящата апология вероятно е свързан с провеждането на преславския събор и с утвърждаването на новия книжовен език и писменост като официални в България. Съчинението на Черноризец Храбър е блестяща и достойна защита и възхвала на славянската писменост , изграден върху умело и логично подредени аргументи , исторически факти и филологически постановки . От позицията на родолюбив книжовник той насочва своите убедителни доказателства и изводи по посока на поставената си цел. Началото на съчинението “За буквите” създава впечатление , че то е част от по-голяма творба , която вероятно не се е запазила в пълния си вид или може би такъв е бил замисълът на автора – да се насочи направо към историческите факти , върху които да изгради своята теза. Той прави кратък филологически преглед на етапите , през които преминава писмеността на славяните , когато те си служат с черти и резки , и след покръстването им , когато са принудени да пишат с “римски и гръцки букви без устроение “. Пряко е поставен най – важният проблем при използването на чужди писмени знаци – невъзможността чрез тях да се изрази цялото фонетично богатство на славянската реч. Само човек с ъс задълбочени филологически познания може да посочи толкова конкретни и значими примери за думи и звукове , които нямат съответствия в чуждата , в случая гръцката писменост,като Бог , живот църква,широта , младост, очакване, език. Полемичния характер на творбата “За буквите “ се проявява особено ясно в следващите моменти на оборване на обвиненията , отправени към славянската писменост , които Черноризец Храбър обособява поотделно и формулира като теза и антитеза , като привежда своите неоспорими доводи. Към укора на някои, че броят на създадените от Кирил 38 знака е излишно голям в сравнение с гръцките , които са 24. Със силата на блестящ полемист Черноризец Храбър отстоява правото на новосъздадената славянска писменост да съществува наред с признатите вече латински , гръцки и еврейски азбуки.Упрекът на противниците , е мотивиран на основата на познатата ни триезична догма. Техният стремеж да отрекат най- ценното за славянския род – светлината на книгите – предизвикват естествената емоционална реакция на родолюбивия книжовник . Той нарича “окаяни” и “безумци” тези , които се опитват да отнемат светлината на Божието слово , дадена за славяните . Срещу техните нападки изправя като щит своите дълбоко премислени и необратими аргументи. Черноризец Храбър притежава дълбоки познания както за историята на човечеството и неговото развитие като цивилизация , така и за историята на гръцката писменост и преводите на свещените книги . Малко известните факти , свързани с нея , които той представя целонасочено като познавач ,показват колко несъстоятелни са били твърденията за превъзходството на гръцката писменост. Твърде дългият и бавен процес на изнамиране и нагласяване на буквените знаци с участието на много хора , както и при превод на Светото писание , се съпоставя с краткото време , за което един свян мъж изнамира славянските писмени знаци и сам превежда свещените книги. Тонът на полемиката тук е замесен от възторжения тона апологета на славянската кауза. В използваната смислова антитеза “много години – малко години “ , както и в извода :”Славянските букви са по-свети и по за почит ….” , проличава умението на автора да насочва аргументите така , че да въздейства успешно за постигане на желаното от него цел – защитата и утвърждаването за славяните писменост , която е знак за духовна сила и самочувствие. Апологията на “буквите” включва и още един важен аргумент , който авторът съобщава с ясна радост и удовлетворение – изключителният авторитет на техния създател Константин – Кирил Философ и неговия брат Методий в съпоставка със създателите на гръцката писменост , които са почти неизвестни . Като израз на достоверност звучи твърдението на книжовника , че още са живи онези , които са видели Първоучителите , както и точното време на създаването на азбуката. Със забележителното си съчинение Черноризец Храбър утвърждава и творчески разкрива идеята на Кирил и Методий за самостойно духовно развитие чрез собствена писменост и книжовност.Съчинението запазва своята жизненост не само във времето , когато в борба с триезичната догма се утвърждава славянската азбука като официална държавна писменост , но и по- късно. Идеите на Храбър се активизират винаги , когато самостойното културно развитие на страната ни е в опасност , и се превръща в могъщ шит на вярата и наридността.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

thirteen − 11 =