“За буквите”- възхвала и защита на писмеността

Самият научен спор,който води Черноризец Храбър за произхода на славянските писмена чрез художественния текст на трактата “За буквите”,разкрива духовната сила на човешката мисъл,която без буквените знаци остава незрима и разпиляна в хода на времето. Черноризец Храбър,прозрял силата на българския дух в същността на собствената си творческа мисъл,се бори “за буквите”,за славянските писмена,чрез които да докаже не само духовната сила на мисълта си,но и да защити правото на българите да оставят силата и богатството на духа си за следващите поколения чрез материалния знак на родно славянско буквено слово. Силната логика на авторовата доказателствена мисъл,търсеща мост между времена,народи,общества и култури,доказва,че първоизворът на духовна сила е човекът и неговата мисъл.Затова и първата буква в писмената система очертава материалната диря във времето на Аз-а,на мислящия човек,който свързва бъдещето с миналото чрез материализираното буквено слово.Мисълта за духа,мисълта за духовното значение и сила,събрана в европейското “алеф”-учение,гръцкото “алфа”-търси учение и древнобългарското,кирилско “аз”-разум и сила за човека,потарсил родовите и националните пътища на духа си. В тази духовна сила на словото воюва Черноризец Храбър в историческия трактат-апология “За буквите”.Изравнява народите по дух и сила на значението.Оттогава датира и правото на българския народ да има своя азбука,свои писмена за езика си,за да отдели силата му, “размесена”с други народи и езици. Словото на Черноризец Храбър в трактата “За буквите”разкрива духовната сила на културната ни памет,съхранила благодарността на поколенията към първоизвора на светлина и сила за духа ни-св.Константин Философ,наречен Кирил,и брат му Методий,за които знаят не само азбукарчетата от времето на Черноризец Храбър,но и ние-съвременните наследници на Кирило-Методиевата писменост.В тази приемствена връзка между поколенията е духовната сила на българското слово,изписано с кирилски-слабянски букви. Но апологията на славянската писменост започва с похвалата на Климент Охридски за духовното дело на Кирил. Двете произведения-“Похвално слово за Кирил”и“За буквите”-са част от стробългарската ораторска проза.Това са прозаични текстове,пронизани с особения риторичен ритъм на философските съждения,извори,доказателствени внушения и послания.И двете произведения са предназначени за публична изява.В тях е въплатена мярата за старобългарска публицистичност.Но произведението на Климент “Нохвално слово за Кирил”е похвала,а “За буквите”на Черноризец Храбър е апология(защита) и похвала. Философската риторика в творбата на Черноризец Храбър,апологизирайки славянското буквено слово,открива приемствена връзка между създателя на буквите и субективния носител-народа-на духовна светлина,конкретизирана в писмената срафика на славянските букви. Черноризец Храбър,Страстен защтитник на славянската кауза,оборва обвиненията към новосъздадената азбука,използвайки похвата теза-антитеза,утвърждава светостта на славянското буквено слово и правото му на съществуване. Диспутът и защитата,полемиката и апологията-като жанрови форми,съдържащи се в общата жанрова структура на трактата “За буквите”на Черноризец Храбър,раждат искрената възхвала,новото “похвално слово” за Кирил.Свободата на мисълта се определя от свободата на вътрешния духовен взор и безкрайните интелектуални пространства,над които право и власт има само човекът и свободният полет на собствената му мисъл. За това интелектуално право в духовна власт воюва Черноризец Храбър в историческия трактат “За буквите”.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

nineteen − 10 =