“За буквите”-апология на словото

В произведението “За буквите” от Черноризец Храбър основната тема е възхвалата на словото, създадено от Константин-Кирил Философ. С тази творба Черноризец Храбър се изявява като истински защитник на родното. С написването на това произведение Черноризец Храбър цели да защити и възхвали славянското слово пред противниците му. Той използва типичен за това време похват, като първо проследява историята на славянския народ преди и след покръстването. След това от християнска гледна точка убеждава триезичниците, че славянският език е най-свят. По този начин Храбър застава зад родния си език и създателя му. В началото на творбата авторът представя славянския народ като хора, които използват “черти и резки”, за да четат и гадаят. Именно средството на изразяване е признакът на езичеството. Малко по-късно Храбър използва по-святото “буква”, което се тълкува като преминаването на славяните в един нов и по-свят период. Авторът още в началото на творбата набляга на това, че по божията воля се създава славянската азбука. Черноризец Храбър включва в произведението си и това, че Кирил Философ сътворява новата писменост по подобие на гръцката и еврейската, но въпреки това подчертава, че бог е дал буквите на славянския народ. По-този начин Храбър набляга на по-голямата святост на славянското писмо. След това писателят започва своебразен спор с противниците на новата азбука. Първият спор е за броят на буквите. При довода на противниците, че може да се използват по-малко букви, както при гръцката азбука, Храбър се изявява като знаещ и учен полемист. Той успешно оборва становището им, като им разкрива истинският брой на гръцките букви. Като прави това, Черноризец Храбър доказва правото на съществуване на славянския език и че Константин Философ го създава по подобие на гръцкия. Следващата задача на Храбър в творбата му е да опровергае твърдението на триезичниците, че славянските книги и букви не са святи. Това е и най-емоционалната част. Той ги нарича “безумци” за това им твърдение. В този спор Черноризец Храбър отново се представя като запознат със Светите книги човек. На тезата на триезичниците, че има само три изначални езика (гръцки, римски и еврейски) той ги опровергава с доброто си ознание за Библията. Защитата на славянското слово авторът продължава, като прави съотношението 1:7 за създателите на славянският и гръзкият език (един човек създава славянската, а елинската-седем). Също така той набляга и на това, че гръцката азбука е създадена от езичници, а славянската-от свят човек. Храбър прави и съотношението 1:70 за преводителите на Светите книги на славянски и на елински език. По този начин той доказва превъзходството на българския език по отношение на святостта му. Черноризец Храбър също споменава, че гръцките книги са били превеждани много години и от езичници, което ги прави недостойни и несвяти. Тук още веднъж авторът подчертава това, че всичко се случва по божия воля и по божие повеление славянската азбука се създава от свят човек християнин. В произведението се упоменава и времето на създаване на славянското писмо. В това единствено достигнало до нас происведение от Черноризец Храбър се вижда един невероятен патриотизъм и емоционална защита на славянското слово. В него борбено се доказват святостта и превъзходството му над другите езици пред противниците му.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

20 − 19 =