„Заточеници”

Един от творците,които изграждат модерната литература у нас е талантливият Яворов. Той е автор на едни от наи-хубавите любовни стихотв. в бълг. поезия.Винаги търсещ отговор на вечните въпроси в човешкото битие- за доброто и злото, за живота и смъртта, за щастието и страданието.Всяка творба на Яворов е свързана със страданието и стремежа към нереалното. В ст. „Заточеници”,Яворов изобразява страдащия и неспасяем,обречен на заточение човек.За Яворовия лирически герой,родината е нещо свято и незаменимо,нещо за което би дал най-свидното-живота си.В името на това съкрално място, за свободата му се дават свидни жертви.Героят осъзнава, че саможертвата е свята, както е свято отечеството. Първата стофа описва красива природна картина. „От заник-слънце озарени, алеят морски ширини; в игра стихийна уморени, почиват яростни вълни…” Авторът изобразява тъжната картина на раздялата.Описва красотата на родината на изгнанниците.Внушава мъка и болка от това,че напускат този „рай”. Заедно със залязващото слънце „гасне” надеждата заобратен път назад.Изразен е копнежът на осъдените патриоти по родината. Мъката им е непосилна, защото са обречени никога вече да не се завърнат и да не видят „родни брегове”: „И някога за път обратен :едва ли ще удари час…” Скръб и незаслужено страдание са обхванали заточениците.В душите и сърцата си, патриотите ще запазят свят спомен за образа на подното: „А Вардар, Дунав и Марица Балкана, Странджа и Пирин ще греят нам – до гроб зарица сред споменът един.” Заточениците знаят, че животът им е обезсмислен, защото губят най-ценното на което са се посветили. Те осъзнават,че могат да се докоснат до своята родина и всичко свързано с нея,вглеждайки се в своите сърца. За изгнанниците,родният дом остава само недостижим блян, затова мъката им е безпределна.Знаят, че няма да видят повече прекрасната българска природа и своите мили близки. Ще останат сами, живеейки със спомена за най-милото.Осъдени на вечно страдание,остава споменът заминалото,което ги крепи поне за миг. „Рушители на гнет вековен – продаде ни предател клет; служители на дълг синовен – осъди ни врага заклет…” В тези четири стиха авторът изразява яростта си и омразата към „врага заклет”.Неможе да прости за стореното от него – раздялата с родното му място.За родината те за жертвали най-святото – свободата и живота си и въпреки това изпитват чувство на неудовлетвореност,защото не са успели да изпълнят докрай синовния си и патриотичен дълг: „А можехме ,родино свидна, ний можехме с докраен жар да водим бой-съдба завидна!- край твоя свет олтар.” Повторението на глагола „можехме” доказва колко много страдат и че повече никога няма да могат да се борят в името на родината. Невузможното спиране на кораба ги кара да страдат и да се мъчат още повече: „Но корабът, уви, не спира, все по далеч и по далеч лети, отнася ни…” Морето символизира пътят, по който няма връщане назад,това ги огорчава и те губят всякаква надежда. Отнася тяхната надежда, че отново ще видят отечеството си. Ноща настъпва и те не виждат вече българските брегове.Това е път в „ноща” на болката и страданието: „Простира ноща крилото си – и веч едва се мяркат очртани на тъмномодър небосклон замислените великани на чудния Атон. Последната строфа изразява не само окончателната раздяла с родината, а и със самия живот на патриотите.Раздялата с родината е обляна в страдание и това погубва душите им и малката надежда вгнездила се в тях.Любовта им към България е безкрайна: „И ний през сълзи накипели обръщаме за сетен път назад, към скъпи нам предели, угаснал взор, – за сетен път простираме руце в окови към нашия изгубен рай…” С „угаснал взор””през сълзи накипели” се обръщат към родния бряг „изгубен рай”. Прощават се с родината и се отправят на чуждо за тях място, където ще живеят в страдание и болка.”прощавай роден край!” Това вече е буквалната раздяла с отечеството и с непреодолима болка губят от поглед святата за тях земя. В елегията „Заточеници”,Яворов поставя на преден план мотивът за страданието.Пленниците,които жадуват за свободата на родината си,дават своята саможертва в нейното име. Болката в очите им ще ги съпътства вечно,защото са далеч от България.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

2 + 2 =