Животът на хъшовете в чуждата страна според 1и 2 глава на повестта „Немили-недраги”

Повестта „Немили-недраги” от Иван Вазов извисява патриотизма, жертвоготовността и свободолюбието на българската революционна емиграция в Румъния преди освобождението. В първа и втора глава на повестта ,Вазов описва живота на хъшовете емигранти , на онези „немили-недраги” ,които робството е обрекло на страдание, но е запазило в сърцата им неотолим копнеж по свободата и жажда за подвиг. Първа глава играе ролята на експозиция – запознава ни с обстановката и героите, потапя ни в атмъсферата на хъшовското ежедневие.Картината е влажна и мрачна нощ,спуснала се над пустите браилски улици,навява тягостни чувства.Потискащото настроение се засилва от образите на мъглата,която има „отровен дъх”,и на мъжделивите фенери, които още повече увеличават мрака. Българсиките емигранти са се опитали да създадат своя собствена територия в чуждата страна.За това свидетелстава написаното по кръчмите и кафенетата.В него се набляга върху думата „България” и неините производни „български лев”, „Филип Тотю,храбрий български воийвода”, „Свободна България”.Израз на патриотизъм са и надписът „Долу тираните!”, „поравеното” с гвоздей изображение турчин и нарисуваният хъш с гола сабя..Хъшовете немогат да се примирят с бездействието. Единственото място ,където хъшовете намират спокоен престой в нерадостната си съдба,спасение от студа и глада е кръчмата на Странджата.Описанието на обстановката потвърждава тежкия животна хъшовете.Изразите „дълбока изба”, „подземие” , „полуразбита лампа” внушават, че това помещение е негодно за живот и насочват към мизерно съществуване на геройте.Мизерията напомня за студения пейзаж навън и отново създава чувство на потистнатост.Светлината от прозорчето в кръчмата на Странджата е светлината,която създава усещане на сигурност,уют и топлина.В кръчмата те могат да мечтаят,да изявяват истинската си духовност,също да споделят искренета си любов към родината.Но хъшовете са съхранили своя патриотически дух.Това личи от картините по стената,на четата на Хаджи Димитър и на „храбрий Странджа знаменосец”. Нищетата и мизерията са се отразили върху лицата на хъшовете.За това говорят детайлите в техните портретни описания.Странджата е „сух,жълт”,кашлица раздира гърдите му.Белезите от рани по челото му явно са от героичните сражения,в които е участвал.Македонски носи „огромно,извехтяло и без копчета палто”.Това подсказва,че то вероятно не е негово,а е намерено или подарено.Жълтеникавото лице на Хаджията има изражение на „уморяване и отслабване”.Попчето е с „черно и нагърчено от преждевременна старост лице.” Новопристиганалия Бръчков обаче не забелязва нищетата и жалкия вид на хъшовете.Той вижда не с очите си,а със сърцето си на невинен патриот.Ето защо изпитва само благоговление и страхопочитание.Въображението му се пали от разказа на Македонски. „Мечтател,идеалист,ветреник – той искаше да вкуси от сладостта на неизвесното и новото”.В образа на младия Бръчков Вазов изразява себе си. За хъшовете е много труден животът в чуждата страна. „Румъния им даваше гостроприемство,но гостоприемство което дава пустият морски бряг на изхвърлените от бурите мореходци,разломени и съсипани” .Единственото нещо,което им помага да се държат е георичното им минало,което ги крепи в трудните мигове и им дава сили да преглътнат унизителното и ускърбително ежедневие.Лошата им участ води до трагично ежедневие – „с недояли кореми и обелени от скитане крака,обиждани и презирани от румънското общество те намират подслон в кръчмата на Странджата”.Онова,което ги крепи въпреки глада,студа мизерията,въпреки принудата да станат кукушари е мисълта за България,копнежът за България.Нейният образ те носят в сърацата си и тъгата по родината тревожи суровите им мужки сърца. В лирическото отстъпление Вазов ни показва и се опитава да ни пренесе в света на хъшовете,да ни убеди,че България е най – висшата ценност за всички особено когато сме далече от нея. „О,Българио,никога не си тъй мила ,както когато сме вън от тебе!”Той ни доказва,че Румъния може да много близо,но е и много далече „Как близо е и как далече!” В тази част от повестта ,той ни показваколко е трудно на българите в чуждата страна без близките си. Хъшовете са патриоти.За тях най-важното е свободата на България.Патриотизмът е като религия за хъшовете.Той ги е накарал да направят своя избор и да станат мъченици на идеята за свобода.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

eighteen + nineteen =