Животът и книгите – Атанас Далчев

Атанас Далчев е един от най-ярките български поети от началото на миналия век. Той остава в сърцата на читателите си със силно изразения си диаболистичен стил и с яростната си вражда със символистите в българската литература. Далчев създава серия от запомнящи се творби, една от които е “Книгите”. Това Далчево стихотворение може да разглеждаме като творба-символ на цялото му творчество. В него той разкрива многопластността на човешкото знание и жаждата за него.

Животът според “Книгите” на Далчев е поредната илюзия. Лирическият Аз е отдал живота си на книгите, на знанието, на мъдростта, но е загубил много повече, отколкото му се струва, че е получил от хилядите прочетени страници. Лирическият герой гледа на теоритичното знание от един друг ъгъл, а именно, че теорията без наличието на практика е безполезна. Той горчиво съжлаява, че животът му отминава като разлистването на страниците – поучитлено, но монотонно.

В първата част на творбата Далчев ни въвежда в своя собствен свят. Той ни разкрива щрихите от най-монотонната и сива картина, която самия той е виждал, а именно неговия собствен живот. Лирическият Аз е мъдрец. Той владее ума си и го разбира добре, което е най-важното умение за един човек. Именно поради тази причина обаче себепознаването води Аз-а до една тъжна констатация – знанието му е донесло само самота. Той не познава хората, не познава света, познава само страниците на безброй много прочетени книги. Тъжната констатация на Аз-а, че заради борбата за повече знания, е достгинал до етап на познаване само и единствено на себе си, но на нищо друго, е вярна толкова, колкото и тъжна за самия него.

С развитието на творбата Далчев мъдро ни представя картината на самотата отново и отново, но всеки път чертана с различни щрихи. Той разбира и знае, че животът навън тече, но той върви без него, без неговите знания и умения. Лирическият говорител вижда птиците как идват и си отиват, как дните се раждат с чуден изгрев и залязват с тъжен залез, без реално да има нужда от неговите знания. Именно разумът, придобит с толкова мъка, е най-големият бич на Лирическия герой. Поради умствения си капацитет той кристално ясно разбира собствената си безполезност. Аз-ът усеща, че дните му преминават като прелиствани страници на отдавна прочетена книга. Светът се бошува и разгаря с всеки изминал миг, светът живее в многообразие и цветност, докато той линее и сивее точно като собствените си книги.

Душата на Аз-а е разтресена до самите си основи поради прозрението, че знанието му, уменията му, способностите му са никому ненужни. Той прекарва дните си в четене на чуждите подвизи, в съзерцаване на книжните страници, които му разкриват чуждия живот, чуждите мъки и терзания, чуждите радости и мечти. Това, което книгите никога не успяват да му донесат, са неговите собствени тъги, мечти и  радости. Твърде късно той разбира, че радсотта в живота не се крие в безкрайната мъдрост, да четеш и разбираш чуждите терзания, а в това самия ти да се превърнеш в герой на четените от теб книги. Героят разбира, че прекарвайки живота си в четене на чуждите съдби, е изпуснал момента да напише своята собствена. И така той линее, и чезне, никому ненужен и незабележим.

В края на творбата Далчевият герой разкрива най-голямата си болка – той никога не е успял да достигне мечтаните от него любов и щастие. Навярно той е викал любовта безброй пъти, но тя никога не му е отговаряла. Отворил очите си само за книгите, той е бил сляп за всичко друго, неговата най-голяма страст е погубила възможността му да изпитва каквато и да била друга. Въпреки желанието му за любов и щастие, той не прави нищо, за да ги намери на друго място отвъд кориците на книгите. А те самите носят само едно – знание, което е безценно, стига да знаеш как да го употребиш, ако ли не, се оказваш на мястото на Далчевия герой – с огрмна мъдрост и огромна липса на възможност да я покажеш и да се възползваш от нея.

Стихотворението “Книгите” на Атанас Далчев е една творба, която е събирателен образ на тъгата на мъдреца. Той поставя за своя висша цел натрупването на знания, прочитането на хиляди страници от сивите книги, които му носят само едно – монотонност и умора от скучното и мрачно ежедневие. Най-силната позиция на автора в тази творба е, че теорията е безполезно допълнение към човешкия живот, освен ако човек не успее да я превъплати в практика и действие. Далчевия Аз не успява, което е най-голямата му болка и тъга.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

sixteen + 18 =