Железният човек 2

 

Поредният филм с етикет “Робърт Дауни Джуниър”. Безспорно актьорът е добър, ролите му са завладяващи /справка “Шерлок Холмс”/, няма спор. Проблемът е, че “Железният човек 2” е поредното доказателство, че можеш да събереш гениален екип от актьори и да създадеш пълна бозица. Хубава игра на Робърт Дауни, много интригуваща роля на Мики Рурк /може би най-добрата игра във филма/, интересно превъплъщение на Скарлет Йохансон и като капак – Гуинет Полтроу и Самюел Джаксън. По-звездно от това, здраве му кажи! Въпросът е – какво като?

“Железният човек 2” е като отборът на “Реал Мадрид” преди години – пълен със звезди, но загуба след загуба. Не може да създадеш силен филм, базирайки го само на актьори. Дори и най-гениалният актьор трудно ще изпълни със смисъл една глупаво създадена роля.

Не бива, разбира се, да градите мнението си само върху настоящата рецензия. Все пак имаше и интересни моменти. Ракетката “Бивша съпруга” да речем, разби екипът ни от смях. Идеята с енергиините камшици на героя на Мики Рурк също беше доста впечатляваща. Като цяло ефектите във филма бяха на завидно ниво. Не бихме могли да кажем, че филма не си заслужава гледането. Напротив, струва си. Проблемът е, че филм от този тип надали ще остави особени впечатления у аудиторията след края на прожекцията.

На кратко – много екшън, много ефекти, много звезди, но малко смисъл и почти никакъв завладяващ елемент. Поредният филм по комикс и то за капак втората му част. Както се вижда продълженията рядко са особено добри.

Успех следващия път!

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

eleven + 3 =