Жадуваната любов в “Крадецът на праскови”

Повестта „Крадецът на праскови” е шедьовър в българската литература . В тази прекрасна творба Емилиан Станев разказва за една възвишена и свята , но невъзможна любов , която преобръща живота на героите и ги кара да забравят за света около себе си . Действието на повестта се развива по време на Івата Св. Война . Тя носи смърт , глад , разруха и омраза , но това не пречи на Елисавета и Иво да се влюбят , и да търсят полагащото им се щастие. Любовта м/у Елисавета и сръбския военнопленник Иво Обретенович , която влиза в конфликт с обстоятелствата , което и придава един особен характер . Прави я невъзможна . При героите на Е. Станев се наблюдава една противоположна психологична реакция . Те се стремят един към друг , за да „подклаждат огъня на любовта”пламнал между тях в тези времена на разруха . Всеки от тях чувства болезнено отсъствието на другия . Въпреки множеството прегради , които ги разделят , Иво и Елисавета забравят всички морални и християнски ценности , за да се отдадат на любовта си. Двамата герои са представители на две враждуващи страни : Елисавета е жена на коменданта на града , а Иво – сръбски военно пленник . Елисавета обвинява точно тази носеща разруха и смърт война , за своята невъзможна любов . Другата пречка м/у двамата влюбени е религията , защото според нея изневерявайки на съпруга си Елисавета извършва грях , но тя се чувства отхвърлена от него , защото съпруга и издига невидима стена в продължение на години . Елисавета търси покой в книгите , точно по това време тя изпитва най-силно „това неизвестно чувство на отегчение и на малоценност , което измъчва безплодните жени пред прага на старостта” . Елисавета живее с примирението , че животът й е пропилян. Иво и Елисавета търсят щастието в откраднатите мигове на греховно опиянение от закъснялата любов. Благодарение на това велико чувство Елисавета , скъсва с миналото и се чувства виновна , за щото , макар , че не обича съпруга си , за когото е омъжена не по свое желание. Елисавета коренно променя държанието си . От спокойната и примирена жена вече няма и следа . Тя вече не държи главата си наведена , не върви така отегчено ,гледа се в огледалото със суетност присъща на една влюбена жена. Нейната промяна се дължи на освободеността на душата си , защото „човек се подмладява ,когато душата му е свободна”. Героинята е със „слепи за околния свят очи” . За нея тази любов е най-хубавото нещо в живота й , за това тя й се отдава с цялото си сърце и душа . Любовта й дава сили да загърби своето минало , в което са изкривените представи за добро , зло и щастие .Цялостното духовно развитие на героинята довежда до една точка , в която след смъртта на Иво пътищата , и нравствени , и житейски – свършват за нея . След смъртта на любимия Елисавета предпочита своята собствена смърт пред материалната осигуреност на съпруга на полковник . В повестта на Е. Станев „Крадецът на праскови” няма място за една така възвишена и свята любов няма бъдеще , защото по време на войната никой няма право да намери лично щастие . Това време за човек е най-голямото зло и най-голямото изпитание. Иво и Елисавета избират смъртта ,но не тя побеждава в повестта . Е. Станев иска да покаже и показва , че любовта м/у хората застава над войната , болката и отчуждението. Побеждава чистата , свята и възвишена любов на двамата герои , макар и невъзможна сред ужасите на войната.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

16 − eight =