Есхиливоят Прометей – символ на хуманизма и свободолюбието

Наричат Есхил баща на старогръцката трагедия, защото е първият велик трагик на Древна Атина. Сам активен участник в общественополитическия живот на родината си,в своите произведения тай поставя значими за общносттта проблеми, коита не са загубили значението си и до днес. Съвременник на гръко-персийските войни (роден през 525г. пр. Хр., умрял през 456г. пр. Хр.), той е свидетел на битката при Маратон, а се включва и в поитическите в Атина като застъпник на демокрациятаи противник на всяка лична власт. От неговите пиеси (около 70) до нас са достигналисамо седем. В световната култура образът на Есхиовият Прометей е най-популярният атичен образ, който в името на прогреса въстава срещу тиранията и самовластието. Есхил преосмисля художествено древния мит, като изоставя идеята си зя хитроумния бог, измамил Зевс, и възлага на героя се далеч по-глобалната на благодетел на човечеството и начинател на неговия прогрес. Според поемата Прометей е дарел хората с божествения огън и не просто подобрил живота им, а ем помогнал да създадат наука и изкуство, да прогледнат за духовното начало и да се устремят към съвършенството. Прометей знае съдбата си, но не се разколебава да се противопостави на Зевс в името на човешкото спасение. Неговото дело е продиктувано от вътрещното му чувство за справедливост: хората не заслужават подготвяната им от Зевс участ да бъдат унищожени. Води го свободолюбието му, което заклеймява деспотичната власт. Драматургичната постройка на творбата е проста, без отклонения и странични влияния; дийствието е монополитно,но внушениятя са мащабни.Случките са само две: приковаването на Прометей на скалата от Хефест и изпращането на героя в подземното царство на Зевс. Между тях няма реални действия , а има посещения на отделните персонажи (Хор, Океан, Йо, Хермес) при славния титан, чрез чийто разговори с него се наслагва трагизмът в образа му. Те помагат да се разкрият дълбоките мотиви за постъпката на героя и да се демаскиратиранинът Зевс, като по този начин извършеното от прометей не само се оправдава, но е си възславя като подвиг. В стълкновението си с другите герои титанът разобличава Зевсовите крепители, разкривайки общественото зло на тиранията и застоя. Отношението на прометей към Зевс не е плод на лична вражда, а дълбока неприязън, чието основание са различията в разбиранията им за властта. В монолога си от първи епизод Прометей разкрива пред Хора своите подтъпки, заради което е жестоко наказан. Неговото противопоставяне не Зевсовата воля е принципно и е продиктувано от свободолюбието му. Героят не може да търпи тиранията и своеволието.Точно заради това той е помогнал на Зевс в борбата му срещу Кронос. Титаните, които царуват с Кронос са пренебрегнали мъдрите съвети и са „властвали с насилие”, но Прометей не може да остане безразличен, когато се потъпкват свободата и справедливостта. Вместо да утвърди неговото управление, властелинът Зевс сам се превръща в деспот. Той отрежда злочестна съдба на „бедния чавешки род”, като го обрича на изтребление. Прометей единствен дръзва да се противопостави на Зевсовата воля.Той спасява смъртните, като им донася огъня, загрижен е за хората и ги дарява с духовни притежания, светлината е не само топлината, от която те се нуждаят в предисторическия студ, а е равносилна на надежда, свобода, благодат. В монолога си във втори епизад той сам разкрива смисъла на своето дело: „те (хората) бяха с очи ала не виждаха, / с уши ала не чуваха. И цял живот, / подобни на видения прекарваха в мъгла и мрак.” Тук той се представя като носител на знанието и прогреса, подтиснати от грубата власт на олимпийския Зевс. Прометей е избавителят на човешкия род от робството му и неговото дело бележи началото на историята на развитието. С помощта на гордия титан човек сам може да управлява живота си и да се стреми към душевно усъвършенстване, превъзмогвайке страданията и лишенията. Прометей не познава колебанието: Аз знаех всичко предварително. Да, чуйте: исках, исках и така сгреших! Пострадах сам, помагайки на хората. Първи епизод Дълбоката увереност в правотата на делото му подсилва неговия трагизъм. Прометей е трагичен герой, защото е нарушил божията забрана. Но неговият бунт срещу волята на Зевс е справедлив, защото е отказал подчинение на самовластието и тиранията. Грубото наказание го унищожава. Телесните му страдания се добавят към болката ат господството на злото и неговата временна победа. Няма съжаление, обаче, в душата на героя Мъченичеството му на скалата е дълбоко осмислено, защото има човеколюбива, т.е. справедлива и възвишена цел. Прометей знае, че страданието му ще бъде възмездено в бъдещето. Самото име на героя означава промислител и носи заряда на оптимизма и духовната устойчивост. Титанът знае, че властта на Зевс е обречена и той подобно на баща си ще бъде свален от своя трон. Трагедията не гледа на това знание като на обикновена пророческа дарба, а я осмисля като същинско основание за правотата на неговото дело. Няма власт, коята да може да се крепи на своеволието и на отричането на човещкото право на щастлив и светъл живот. В този смисъл Прометей се явява застъпник на смелите идеали и вяра в човешките сили и способности. Той доказва, че прогресът се движи от жертвоготовните и дръзки личности мотивирани от хуманните начала в обществения живот. Неговото тираноборчество носи глобалните значения на непокорството пред злото и античовешката власт. Духовната победа но Прометей над Зевс е представена не в лично единоборство с него, а посредством нравственото му надмощие над неговите поддръжници. Всяка среща с тях е символична словесна битка, в коята титанът доказва своята правота. Власт и Сила са слепите оръдия на властелина. Те нямат собствена воля, а са се поставили в услуга на неговия диспотизъм и безропотно изпълняват заръките му. В тяхно лице трагедията разобличава безрасъдъчните крепители на неправдата, без коита злото не би било възможно. Океан представя практическия лицемер, който в името на самосъхранинието жертва възвишените цели и идеали. Макар да съзнава дълбоката същност на Зевсовата власт, той увещава героя да смири характера си и изглежда още по-жалък, защото изпитва повече страхот върховния бог, отколкото страдащия и физически обезсилен Прометей. Но героят изпъква над него с унищожителното си презрение и ирония, като го подканва да не „напакости на себе си” , т.е. да продължи да бъде раболепен слуга. Подобно хамелеонско поведение е чуждо на личността, коята изповядва искрено човеколюбие и свободомислие. Подобно презрително отношение заслежава и Хермес, пратеникът на Зевс, който послушно се опитва да изтръгне истината за бъдещето на олимпийската власт. Но неговото лакийство предизвиква само гордото отрицание на Прометей, който заявява, че мрази боговете потъпкали доброто. Появата но всички персонажи пред скалата с окования Прометей му дава нови аргументи в полза на неговата кауза и още повече затвърждава правотата на неговото дело. Зевс и Прометей са въплътители на два противоположни идеала. Богоборчеството но Прометей е израз на неговото свободолюбиеи действен хуманизъм. Властта, употребена за тържеството на злото, е обречена, а светлите идеали са призвани да придвижват човека по пътя му напред и нагоре. Образът на смелия титан е монополитен и импозантен. Макар и окован, неговото морално превъзходство е несъмнено и величието му е внушенопосредством непоколебимостта и твърдостта на характера му. Силата и значимостта на образа се подчертаватот тържествената приповдигнатост на езика и на цяластнатат драматургична постройка. Читателят и до днес разчита хуманният жест на Прометей и любовта му към хората като израз на свободолюбие. Един бог се е поставил в услуга на хората, защото е изпълнен с любов и вяра към човешкия род и с яростна омраза към робството и самовластието.Ето как хуманноста и бунтарството вървят заедно, а Прометей се превръща в една винаги актуална митологема в борбата на човека против тиранията и застоя. Конфликтът в Есхиловата трагедия „Прикованият Прометей” е глобаленхуманистичен конфликт, защото засяга цялото човечество, всички поколения. В този конфликт Прометей е носител на хуманното начало в живота, изстрадано и платено с цената на титанични мъки, и това го превръща в символ на човешкия стремеж към съвършенство и духовен прогрес.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

three × 5 =