Емилиян Станев – “Крадецът на праскови”

Най-известната творба на Емилиян Станев е”Крадецът на праскови” .Писана в следвоенните години на страдание и смърт,тя преплита събитията от Първата и Втората световна война.Чрез своята творба Емилиян Станев утвърждава любовта като основна двигателна сила в живота, като пробуждане на сетивата ,спомагащи за един по-добър свят.Изявен хуманист отрича античовешката същност на войната,която задушава любовта,щастието и красотата в живота. Още в заглавието на повестта “Крадецът на праскови”,читателят открива основния конфликт.А именно противоречията между нормите на обществото,християнските ценности и душевните стремления на личността.Това,което покорява читателя е разказът за мечтаната,макар и закъсняла любов- по-силна дори от желанието за живот . Четейки повестта “Крадецът на праскови” читателят забелязва една прераждаща се и непобедима сила на любовта . Тази любов предизвиква противопоставянето на две двойки образи : от една страна са образите на полковникът и ординареца ; а от другата са -Елисавета и пленника. Образа на полковникът в повестта не е много описателен . В очите на читателят полковника се вижда като смешен и жалък с изкуственото си достолепие , и трагичен в своята обреченост . Полковникът е душевно сломен и с това омразата му към пленниците нараства . Въпреки че е родолюбив и честен той винаги ще бъде надменен .Той носи всичко негативно ,което войната изгражда у него и хората . Полковникът е човек, който се е научил да мрази , за него военнопленниците са презрени същества , незаслужаващи да живеят. Чрез образа му е внушено , че войната заплашва всички нравствени идеали и ценности. За ординареца не е споменато много , само е изяснено , че наскоро е овдовял . Елисавета е нещастна в своя семеен живот. Тя е жена преминала първата си младост , бивша учителка.Омъжила се е,за да избяга от предразсъдъците на обществото и да преодолее собствената си несигурност.Отчуждението цари в дома й,а липсата на детски смях нагнетява още повече напрежението между съпрузите.Въпреки това тя осъзнава,че благодарение на положението на съпруга си тя има в дома си неща,които другите нямат в дните на безсмислена война. Появата на Иво в сивото й ежедневие я кара да преосмисли живота си и да направи равносметк.Той е сръбски пленник т.е. “враг” на полковника и обкръжаващото го общество.Но също Иво е и мъж-подвластен на емоционални подбуди.Откъснат от роднини и близки, самотен и гладен , бившият преподавател по музика ще намери сродна душа далеч от родния си дом. Не любовта към вкусните плодове , а убийственият глад принуждава сърбина да прескочи ограда на лозето и да открадне праскови.При първата срещата на Елисавета и Иво , пленникът има образ на мръсен , небръснат и одрипавял човек. Бракът на Елисавета с полковника е нещастен. Макар да й предлага спокойствие и добър живот, той не съумява да я дари с нежност и подкрепа. Не й дава и любовта , от която така силно се нуждае романтичната й душа. С времето Елисавета осъзнава , че тя и нейния съпруг живеят в два различни свята. Несъвместимостта е очевидна -полковникът е въплъщение на казармения ред , а душата на героинята се нуждае от простор и любов. Тази толкова нужна за спасението на душата на Елисавета любов и дава Иво.Разпъната между любовта и дълга,между морала и греха, тя се бори със себе си,съпротивлява се, докато волята й постепенно отстъпва място на любовта,която я обсебва напълно.Всекидневието на Лиза вече не е сиво и монотонно,в него се прокрадва тайнственост и риск, раждат се вяра и копнеж. Макар да вижда пропастта ,жадната за любов жена се втурва към нея.Нищо извън двамата влюбени вече не съществува.Той не е военнопленник,а любим.Тя не пленница на съпруга си,защото се чувства ценена и обичана. Любовта между красивата българка и сръбския пленник е искрена и дълбока, но драматична и невъзможна. Тя не е просто връзка между мъжа и жената,а духовно възраждане.Тя дава стимул на жената да живее и да бъде щастлива и вдъхва сили на мъжа да търпи несгодите и да открива смисъла на съществуването. Тази любов стои отвъд морала на обществото и има трагичен финал.Но макар неразбрана и осъждана , тя се оказа съдбоносно изживяване в двата човешки живота. Любовта между главните герои на повестта “Крадецът на праскови” е възраждаща и завладяваща, но само миг от вечността.С физическата си смърт влюбените съединяват душите си завинаги,избягали от света , в който им е съдено да се намерят. Защото от векове любовта и животът са равнозначни. Повестта “Крадецът на праскови” е антивоенна, тя носи посланието за безсмислието на войната , която нанася огромни поражения върху човешката същност, разрушава човешките ценности. Най-категоричното обвинение срещу жестокостта на войната е силата и нежността на любовта, която побеждава дори и смъртта.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

thirteen − 12 =