Емилиян Станев – “Крадецът на праскови”

В повестта “Крадецът на праскови”от Емилиян Станев двамата главни герои Елисавета и Иво търсят своето щастие,смисъла на своя живот и го достигат. Повестта потапя в един непознат свят на живота от първите десетилетия на ХХ век, когато страната ни е част от големия военен театър на три войни. Върху тази плоскост Емилиян Станев разгръща разказа за една силна, внезапна и невъзможна любов. Атмосферата в Търново е под влияние на войната, а умореното небе и неизвестността са най-точно обвързани с нея. На фона на тази тежка война изпъква образът на Елисавета. Героинята е била най-красивата и желана жена в Търново. Всеки, който я види, запаметява образа й в съзнанието си. Тя има магнетична красота. Неслучайно обаче авторът я определя като ужасяваща, защото е нереална в ужаса на войната. Авторът разкрива образа на героинята като потомка на видно, но обедняло семейство. Затова тя се омъжва за човек с високо обществено положение. Елисавета се е съгласила на този брак, защото спазва принципите, в които е била възпитана. Тя обаче не е щастлива, защото в душата й се таи нуждата да има деца – едно от най-важните неща, осмислящи живота. В такъв момент я връхлита любовта към Иво – любов, която я кара да се чувства свободна и щастлива. Авторът подробно разказва за миналото на героинята си с едничката цел читателят да усети, че тя има правото да получи тази невъзможна любов-любовта към Иво. Той е срабски пленник , който се грижи за един пияница.Иво е бил учител сащо като Лиза и може би точно затова тя отначало проявява симпатия към него. Но в последствие тази невинни чувтсвта прерастват ж пламенна лубов между двамата. Първата пречка между тях е че Елиза е омъжена.Според патриархалния морал изневярата е тежко престъпление,затова Елиза е раздвоена между любовта и семеиството.Тя се омъжва за човек ,когото не обича ,но отговаря на общественното положение на рода и.Съгласява се на този брак,защото е възпитана в духа на тогавашния морал-асхетично себеотрицание към плътта и всички удоволствия на живота.Между Лиза и полковникът няма човешка близост,може би от факта ,че наи-хубавите години от младостта са преминали по време на три воини.Още повече,че една от най-важните страни от брака не е реализирана при Лиза- тя е бездетна .Затова героинята е нешщастна и отчаяна ,изпитва чувство на малоценност. ”В самотните часове, които прекарваше всеки ден, тя изпитваше най-силно това неизказано чувство на отчаяние и малоценност,което измъчва безплодните жени пред прага на старостта.” Така съвсем естествено на мястото на липсващата съпружеска любов, се появява любовта й към Иво Обретенович. Тази внезапна любов я съживява, тя едновременно се съпротивлява срещу нея и я търси. Моралът й диктува въздържание, достолепност, господарска гордост, а обезсмисленият й живот я подтиква към изневяра. Връзката със сръбския военнопленник я променя изцяло. За първи път тя усеща свободата и щастието да обичаш и да си обичан. “Трябва да ви е леко на сърцето-човек се подмладява, когато душата му е свободна”-казва възрастната прислужница, усетила промяната в господарката си. Дори съпругът й вижда преобразяването в походката, сякаш се е подмладила. Героинята вече намира щастие, открива красотата на дълбокото искрено чувство. Но тази любов води до всепоглъщащата й омраза към мъжа й. Тя го е мразила цял живот ,защто вижда ,че с него не може да намери щастие.Той е воновникът за пропиляната и младост. Втората пречка пред любовта им е свързана с националното.Омразата наоколо ,която е свързана на националистическа основа,скоро преминава в лична ненавист.На пленниците с гледа с предразсъдък,с лошо око.Това отношение се внушава дискретно по начина,по който в повеста е назован Иво – два пъти е назован по име , а през останалото време – ‘‘пленникът’’. Истинския човек в него вижда само Елисавета. Третата пречка е свързана с личните подбуди у всеки един от героите.Оринарецът , играейки ролята на вярно куче,става неволен свидетел на любовната връзка мейду Лиза и Иво.Откровенната мъжка равност и силното съзнание за малоценност ,особенно когато съперника е роб,сгъстява напрежението и така се изтрелва фаталния куршум.Сразена от мъка ,лишена от щастие и свободата на един възможен живот,Лиза не вижда смисъли оправдание да се върне към предишния си живот,а и не би могла ,защото се е променила напълно. Затова тя последва съдбата на своя любим. В повестта “ Крадецът на праскови ” Емилиян Станев ни прави свидетели на една дълбока и всепоглъщаща любов. Но и невъзможна, защото се поражда в едно тежко време, в което не може да съществува. Въпреки това авторът успява да ни представи една мечта за свят, в който силата на човешката любов може да преодолее предрасъдъците.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

3 × five =