Елин-Пелиновите герои в света на мечтите и легендите – “Мечтатели”

Белетристичното творчество на Елин Пелин е истински образец на литературна класика.Почти изцяло то е ориентирано към живота на българското село и богатия образ на селяка.Писателят успя да улови драмата у човека в суровите условия на измурителен труд и безрадостно съществувание.Но той проникна и дълбоко и в душевността на българина,показа тумните и светлите страни на неговия характер. В стремежа си да избягат от несготите на делника,героите често се пренасят в един външен свят,които им помага да запазятчовешката им същност и да преодолеят трудностите на битието си. На пръв поглед са все малки и назабележими хора.Но зад външната им непретенциозност се крият необикновенни души.Богатите впечатления на писателя,изобилието на прототипи му помагат да изгради такива незабравими образи като Дъбака и Дядо Корчан от “Ветрената мелница”.Това е един от малкото разкази,непомрачени изцяло от злочестината и нещастията на човешкия живот.И тук не всичко е безметежно,идеализирано.Едва ли е случайно описанието на сушата в началото на разказа.Повествователят я сравнява с триглава хала,която смуче хладните и бистри извори на селото.Разтъжава се и без това угриженото селяшко сърце,уплашено от онемяването на водениците.Ала веднага след това шегите на двамата воденичари надмогват болката и дават воля на човешката жизненост.Елин Пелин е използвал в сюжета на разказа си типични фолклорни мотиви и ситуации.Сцените с облога,надиграването,приставането са част от народната култура.Тук са припевките за дъжд,ритуалът “пеперуда”,молебенът извън селото.Централна сцена е сцената с надиграването.Българският селянин не само се труди неуморно и дави мъката си в сълзи и вино,но и умее да се весели,да обича.В кръвта му е заложена любовта към народната песен,танца,таченето на обичайте,народните празници.Всичко това разкрива една друга страна от неговия образ-нравствената му красота,красотата и величието на неговата душа,творческите му заложби и стремления.Любовта на селянина е чиста,открита.Няма причини любовната симпатия да се крие от другите-затова и облогът,и надиграването,и приставането стават пред очите на всички.Това ни най-малко не противоречи на чувството за скромност и свян у българката.Нито на решителността и силата на българина. Много неща,и особено атмосферата в разказа “Мечтатели”,асоциират с Йовковото творчество.Формално погледнато,този разказ е безсюжетен,”камерен”.Сюжетното време почти се покрива с повествователното.Действието се развива в горещ летен ден около пладне.Въпреки малкия брой персонажи и безсюжетност,действието преодолява впечатленията за камерност поради вписването си в широката панорама на пейзажа.Кратката експозиция от петнадесетина реда напомня на Йовков разказ,където се редуват сегашно и минало време.Произходът на приказката за бялата кукувица и мотивът за разковничето са фолклорни.Сравнението с “По жицата” се налага напълно естествено.У Йовков мотивът за чудото своеобразно контрастира с мъката на Моканина,докато при Елин Пелин на преден план изпъква митологичното съзнание на селянина,който сляпо вярва в него.Писателят внушава,че мечтата е насъщна потребност на човека,че тя му дава сили да понася нещастията.Така сравнителният анализ би ни довел до парадоксалната теза,че в някои свои еазкази Елин Пелин по-романтичен от Йовков,а Йовков по свой начин е навлязъл в територията на социалното чрез разкази като “По жицата”,”Другоселец”,”Два врага”. Елин Пелин изведе на преден план социалните противоречия,разкри незавидната участ на труженика,оказал се играчка на стихиите и сляпата воля.И днес творчеството му задава твърде много нравствени въпроси,дирещи причините за човешкото нещастие.Елин Пелин доказа,че е проникновен психолог и анализатор,че умее да разкрива вътрешния мир на сложни индивидуалности.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

5 × 1 =