Екосистемите

В природата има много видове растения – 380 хиляди. Те се срещат в ливади, гори и други растителни групировки. Ако влезем в коя и да е ливада, ще различим много тревисти растения – житни, бобови, сложноцветни и др. В смесената гора има също има различни дървета и храсти – дъб, липау глог, дрян и др.Тук се срещат и много тревисти растения. Тези групировки от различни растения на определено място наричаме растителни съобщества или фитоценози. Голямо е разнообразието и на животните. Учените са описали повече от един милион видове. Животните също образуват животински съобщества – зооценози. Животните не могат да съществуват без растенията. Растителността е храна за повечето животински видове и място за укриване. Затова фитоценозите винаги са населени със животни. В почвата, в гниещата дървесина и в тревната растителност се намират множество бактерии и гъби. Така растенията и животните заедно образуват едно съобщество – биоценоза. Гората например е горска биоценоза. Организмите не могат да живеят откъснати от околната среда, т.е от почвата, скалите, температурата, влагата, светлината.Особено значение за живота на растенията и животните има температурата. Различните растения и животни са се приспособили към различна температура. Например растенията и животните от гореща Африка са различни от тези в северните ширини на Земята. Всички фактори на околната среда /почва, температура, влага, светлина и др./ наричаме абиотични фактори.Те действат на организмите комплексно. Местата, които имат сравнително еднородни абиотични фактори и са населени от определен комплекс организми, се наричат биотопи. Общият природен комплекс от организми – биоценозата, и участъкът от земната повърхност или водата, които те населяват, с техните почвени и климатични условия – биотопът, се нарича екосистема. Екосистемите са много. Екосистемите от всички краища на Земята образуват четвъртата сфера на планетата – биосферата. Организмите в екосистемите са свързани помежду си . Например растенията в гората служат за храна на различни насекоми, които от своя страна са храна на насекомоядните птици. С насекомоядните птици се хранят грабливите птици и някои бозайници. Така се образува хранителна верига. По такъв начин за всеки организъм останалите компоненти от средата / микроорганизми, растения и животни / с които той е в някакви взаимоотношения, се явяват за него биотични фактори. Особено влияние върху екосистемите оказва човекът със своята разнообразна дейност. Понякога тези повлиявания са предизвикали толкова дълбоки изменения, че екосистемите бавно възвръщат или изобщо не могат да възвърнат първоначалният си вид. Често тази дейност на човека е несъзнателна. Например изсичането на горите, опожаряването им изменят коренно техния облик. Растенията са първични производители / продуценти / на органични вещества върху нашата планета. Органичните вещества на растенията се използват за храна на растителноядните животни. Тези животни се наричат консументи от първи рад. Те пък от своя страна служат за храна на хищниците. Тези животни наричаме консументи от втори ред. Върху хищниците паразитират бълхи, кърлежи, различни червеи и др. В хранителната верига тези паразити се явяват консумети от трети ред. Освен консуматори на жива растителна и животинска биомаса има и организми, които се хранят с умрели растения и животни. Такива се наричат биоредуценти. Във всяка екосистема има определени видове микроорганизми, растения и животни. Най-богати на видове организми са природните екосистеми в тропиците, а най-бедни екосистемите в тундрата. От голямо значение за човека е да познава добре струкурата и функциите на биоценозите, екосистемите, биосферата – от какви видове организми са съставени, разпределение на видовете в пространството, ролята им в хранителната верига, значението им за кръговрата на веществата. С тези въпроси се занимава специална наука – екология.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

nineteen − 5 =