Една сбъдната Коледа

Ето, че зимата дойде, а с нея и дългоочакваният от всички първи сняг. Събудих се по-рано от обичайното, бодър и щастлив. Досега не се бях чувствал така. Погледнах през прозореца, както обикновено и видях неописуемо красива картина. Навън валеше ситен сняг. Затрупаният град глъхнеше сънено под топлата снежна покривка. Три гладни врабчета ровеха в снега, с надеждата да намерят нещо за ядене. Само от време на време минаваха хора, но не изглеждаха както обикновено. Не бяха забързани и загрижени, напротив – те бяха усмихнати и весели, хора, изпълнени с доброта. Децата бяха излезли и строяха снежни кули, замеряха се със снежни топки, правеха снежни човеци. Замислих се – сънувам ли? Доскорошната необятна пустош сега се беше превърнала в бяла приказка. Светът беше изпълнен със спокойствие, изглеждаше мирен, красив и наситен с истинска любов. Той като че бе станал някак си по-добър и сякаш беше разтворил обитията си, потапяйки те в магията на зимата. Но все пак беше 25 декември – Рождество Христово. Денят, който вдъхва радост и топлина на хората. Денят, който прави света по-светъл, по-красив. Денят, в който Исус Христос се е родил, за да направи този свят по-добър и по-щастлив. Сякаш това е сбъдната детска мечта! Светът, на пръв поглед сив и студен, сега беше изпълнен с топлина и любов. Не е ли това една сбъдната Коледа ?! В деня на Рождество Христово в нас се пробуждат вечните копнежи – за щастие, за мир. Изпълнени сме с надежда, че светът завинаги ще остане тих, мирен и изпълнен с истинска любов. Такъв, какъвто е искал го види той, Спасителят. Наистина великолепието на този зимен ден беше нереално, като в приказка. Беше завалял първият сняг,от днес започваше новото начало.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

two × 3 =