„ДРУГОСЕЛЕЦ” : ЧОВЕКЪТ, РАЗПЪНАТ МЕЖДУ СТРАДАНИЕТО И САМОТАТА

Въпреки че е извън седемте разказа, пресъздаващи неповторимата атмосфера в Антимовския хан, „Другоселец” носи духа и нравствените послания на този цикъл и поради това е включен в общ сборник със заглавие „Вечери в Антимовския хан”. Основни теми в творбата са социално-психологическите и нравствените аспекти в живота на българското село от 30-те години на миналия век, както и темата за малкия човек. Въпреки че действието се развива в характерната за българското село от ония години социално-битова обстановка, проблемите, които поставя разказът, са общочовешки. Става дума за бедността, страданието и състраданието, непреодолимата и вечна самота в живота на човека – това са едни от най-важните проблеми в европейската художествена литература и философия от края на ХІХ и ХХв. За селянина кражбата е престъпване на най-висшите нравствени закони на трудовия човек. Но скоро посетителите на кръчмата от разказа „Другоселец” разбират, че непознатият е също такъв окаян несретник като тях самите. И в потвърждение на това идва вестта за умиращото конче. Хуманистът Йовков е избрал тази кратка случка, за да стигне до сериозен художествен анализ на селската неволя, а оттам – до глобално нравствено-философско обобщение за екзистенциалните корени на човешкото битие. (Екзистенциализъм – философска школа от средата на миналия век, според която светът е неразбираем, жесток и абсурден, а човек е осъден на самота.) За разлика от героите на Елин Пелин, Йовковите селяни остават пасивни към заобикалящия ги враждебен свят. Така бунтът им не прераства в дела, а насочва погледа им навътре, в тях самите, за да търсят отговор на вечните въпроси, вълнуващи човека. Това е типичната реакция на малкия човек, който пасивно осъзнава мъката си, а не действа активно срещу враждебната действителност. Страданието, безизходицата и самотата в „Другоселец” имат социални причини – те се дължат на бедността. При по-внимателно вглеждане, ще установим, че Йовков не се интересува от обществените аспекти, а търси морално-етичните и философски корени на тези понятия. Тоест, бедността е само повод (а не дълбока причина) човек да бъде самотен, страдащ и нещастен. Всъщност, тези състояния са естествено и дълбоко присъщи на човешкото битие и съзнание. Именно те превръщат гордата и силна личност в малък човек, подвластен на социалните неправди, личните си комплекси и страхове. Френският писател-екзистенциалист Албер Камю е озаглавил един от най-силните си романи „Чужденецът”. Според екзистенциалистите, човек съществува в различни социални общности (семейство, приятели, политически и професионални групи), но винаги и навсякъде е самотен чужденец: такъв се ражда, страда, живее и умира. Другоселецът също е чужденец в непознатото село.Въпреки съчувствието на останалите, мъката по умиращото конче го оставя самотен в индивидуалното му отчаяние. Ето защо, семантичната близост между заглавията на френския роман и българския селски разказ не е случайна. И двете произведения носят послание за вечната човешка самота и отчуждение. „Другоселец” е от късните Йовкови разкази, в които личи добре полифоничния идейно-тематичен и стилно-езиков подход. Терминът „полифонизъм” е въведен в литературната наука от руския учен Михаил Бахтин в „Проблеми на поетиката на Достоевски”, с идеята, че модерната литература постепенно се отърсва от стремежа си да налага силово определени мнения (тези на писателя) и с полифонично звучене оставя читателя сам да избере позиция. Йовков също се стреми да представи обективно героите и конфликтите в своите разкази. Той не се намесва пряко и не използва „подвеждащи” (към определено решение) диалози, природни картини и описания на герои. Финалът на разказа „Другоселец” е типична илюстрация на Йовковия полифонизъм. Вместо авторов коментар (както е при Вазов) или пейзаж, насочващ към определена идея (Елин Пелин), Йовков завършва с обективно, почти фотографски точно описание на Другоселеца и падналия кон. Накрая читателят сам трябва да открие смисъла на историята, вгледан в окото на мъртвото животно. В световната литература мотивите за самотата и страданието, както и темата за малкия човек, са разработени в разказите на руския писател Чехов, притчите на австриеца Кафка, романите на френските екзистенциалисти Камю и Сартър. В „Другоселец” българският разказвач намира своя неповторима гледна точка в анализа на тези сложни морално-етични проблеми и така приобщава нашата литература към ценностите на европейската култура.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

two × five =