Драмата на бащината обич в романа “Дядо Горио”

Малко са творците в световната литература , които се превръщат в класици след дълги години на провали и неуспехи . Балзак е един от тях . Той става известен едва след като у него се поражда идеята да създаде уникално за този период литературно явление – цикъла от белетристични творби , озаглавен ‘’Човешка комедия ‘’. Едно от най – силните произведения , в което Балзак критикува нравите на буржоазното общество , е романът ‘’Дядо Горио ‘’. В творбата главният герой е представен чрез драмата на своя живот . Той безумно обича двете си дъщери , които по – късно го изоствят . Нещастията на дядо Горио започват отрано . Дъщерите и зетовете му отначало се отнасят добре към него – приемат го в богатите си къщи , канят го на обеди и вечери . Но това продължава , докато той все още има пари . Трагедията му настъпва , когато остава без нищо . Вече той не съществува за тях . Сърцата им са затворени за него . Смъртта му е покъртителна – умира сам и в мръсни дрехи . Главният герой е изпратен в последния си час от ‘’чуждия ‘’ за него студент , а не от ‘’ собствената си кръв ‘’ . Дъщерите му изпращат единствено празните си карети . Това представлява тяхната благодарност за дълбоката бащина обич от страна на дядо Горио към тях . Романът започва с описание на пансиона на госпожа Воке . Това е главното място , където се развиват събитията , за които авторът разказва . Описанието на обстановката в дома на госпожа Воке служи за определяне социалния статус на наемателите му . Пансионът представлява ‘’социалното дъно ‘’ . Самият автор дава своето мнение за него : ‘’нямаше по – отвратително място в целия Париж ‘’ . Балзак отлично е познавал града – и хубавите квартали , където живее аристокрацията и онези райони , където бедността владее с пълна сила . Ето защо писателят спира вниманието си на дома на госпожа Воке . В него намират подслон общо осемнадесет човека , свързани от общото настояще . Всички те са бедни и изоставени от близките си. Авторът не ни спестява нищо . Атмосферата е потискаща , детайлното описание на къщата също . Тя е на четири етажа , с мансарда , ‘’боядисана с онзи жълт цвят , който придава отвратителен вид на повечето парижки къщи …’’ . Отвсякъде се носи ‘’миризма на нещо спарено , мухлясало , гренясало ‘’ . Атмосферата в ‘’дома Воке ‘’ и интериорът му са предпоставките за определяне социалния статус на наемателите . Те са загубили битката с живота и се намират на неговото социално ‘’дъно’’ . Дядо Горио е заел това място , за да осигури охолен живот на двете си дъщери . Той преминава през голяма част от пансиона , като най – накрая животът му става повече от мизерен . Постъпката му отново е в името на Делфин и Анастази . Балзак критикува обществото чрез образа на дядо Горио , като в него залага както положителни , така и отрицателни черти . Старецът е находчив и предприемчив . Благодарение на тези свои качества той успява да забогатее . Натрупва състояние чрез търговски сделки със зърнени храни . Неговият социален статус се променя . Обикновеният работник става производител на фиде . Това той постига с помощта на спекулации. След смъртта на неговия господар си присвоява цялата зърнена реколта . По време на френската революция спекулира с цената на зърното , натрупвайки огромно количество пари . По- късно те се превръщат в причината за неговото страдание , въпреки че някога е вярвал , че носят щастие . Старецът обича безумно дъщерите си и иска да ги вижда щастливи . Със своето поведение той ги научава да бъдат егоистични натури , никога да не се задоволяват от постигнатото , а да искат все повече и повече .Момичетата приемат дори обичта към баща си за сделка . Това е техният критерий за щастие . Той е формиран още по време на детството им . По – късно дядо Горио страда от сделката , която някога е сключил с тях . Но той трябва да ожъне плодовете на своя труд . Героят пие от горчивата истина на живота , защото вместо любов е получил презрение . В тъжните за дядо Горио моменти Растиняк остава до него . Той заема мястото на двете му дъщери , които се срамуват от собствения си баща . Когато дядо Горио е накрая на жизнения си път авторът представя първите стъпки от живота на младия студент по право – Растиняк . Неговата съдба също не е лека . Той произлиза от обедняло аристократично семейство . В началото на живота си в Париж младият мъж е воден от желанието да остане ‘’чист като лилия ‘’ . Растиняк пристига в столицата с идеализма на младостта , с чисто и неопетнено сърце . Скоро вижда , че каквито и желания да има остава безсилен пред обществото , в което царуват парите . Младежките му пориви остават в миналото . Той има две възможности – да влезе в парижкото общество независимо по какъв начин или да загърби желанието си за по –добър живот .Когато разбира , че ‘’богатството е добродетел ‘’ , се прощава с младежките си мечти да бъде честен и спаведлив . В крайна сметка той избира първото. Воден от желанието си да преуспее , да блести сред елита на парижката аристокрация , той прави много компромиси със себе си . Идеалът му да остане ‘’чист като лилия ‘’ се е изпарил . Героят знае , че каквито и отстъпки да прави със себе си в парижкото общество се влиза много трудно . Решението , което е взел му струва много безсънни нощи . Парижката аристокрация има своите неписани закони , но студентът получава изключително ценни съвети от контеса Босеан . Най – интересното е , че някога и дядо Горио е бил част от това общество , където царуват парите , а то е ‘’сбирщина от жертви и измамници ‘’. Младежът е наранен от цинизма на Вотрен . Като рисува образа на Растиняк , Балзак влага в него типично характерни черти на френската младеж по време на реставрацията . Разглеждайки другите персонажи от романа , достигаме до заключението ,че всички герои си приличат по това , че са готови на всичко , за да бъдат част от висшето общество . В него не е останал дори един честен човек . Вотрен е избягал каторжник , който е успял да намери своето място в обществото . Той си е създал свой морал –бандитски и индивидуалистичен . Силата на Вотрен е в критиката му , насочена към обществото . Той не вярва в почтеността . Според него ‘’порядъчният човек е общ враг’’, а лицемерието е навсякъде . Вотрен е забулен от мистичност и тайнственост . Той всъщност е бунтар срещу абсурдите на обществото . В него ‘’няма принципи’’ , има ‘’само обстоятелства ‘’ . В основата му са заложени преобърнатите модели на нравствеността . Всъщност Вотрен помага в избора на онзи , който все още не е видял същността му. Той формира в младия човек модерно мислене , което да му отреди почетно място в аристокрацията , защото там господари са парите и лицемерието, което е нужно , за да бъдеш ‘’достоен’’ за техния начин на живот. Всеки , който не познава тези правила , е обречен на провал . Бащински Вотрен приканва Растиняк да реши кой е най – прекият път към успеха . Младият човек прави съпоставка между пансиона и дома на графиня дьо Ресто . Сега наистина е разбрал , че ‘’богатството е добродетел ‘’. За да достигне до него трябва да направи много жертви . Според Вотрен любовта ще го отведе далеч . Но не онази чиста, искрена и дълбока любов , а тази ,която служи за получаване на изгоди . Амбициозният студент се вслушва в този съвет . Негова ‘’любима’’ става една от дъщерите на дядо Горио . Той вече е забравил чувствата си . Воден е единствено от факта , че в Париж ‘’успехът е ключът към могъществото ‘’. Йожен дьо Растиняк научава достатъчно за морала на обществото , към което се среми . Има цел , от която няма да се откаже . За съжаление средствата за действие ще избира не само той , а и грубата реалност на покварената обществена действителност . Растиняк , дядо Горио и Вотрен откриват щастието единствено в богатството . Средствата могат да бъдат различни , но резултатът трябва да е един и същ . От тези герои единственият , който има деца е дядо Горио . Именно те причиняват неговото нещастие . В края на живота е горчива равносметката на героя , осъзнал , че е плащал , за да бъде унизяван . Вместо любов е получил презрение . Той несъзнателно се е съобразявал с обществената неподчтеност . Неговото поведение е било ‘’безнравствено ‘’. То е следствие от деформираната представа за обществен , но и социален престиж. Преди смъртта си дядо Горио прозира смисъла на живота си : ‘’Прекалено голяма беше моята обич , затова те не можаха да ме обичат …Дъщерите ми бяха моят порик ;…Живеех , за да ме унижават , обиждат…понасях всички обиди , срещу които те ми продаваха трохи на щастие , дребна , срамуваща се радост…’’. Стрададащият , дълбоко оскърбен баща разбира трагедията на собствените си деца .Научил ги е да получават , а не да дават любов . За тях тя е само материален израз. Делфин и Анастази не могат да бъдат други , освен студени , пресметливи и практични дъщери , които не изпитват привързаност към баща си . Дядо Горио умира като просяк в мръсни дрехи , в студена стая и в чужд дом . Но не в това е неговата болка . Той все още обича дъщерите си и страда , че не искат да го видят. Една от тях , водена от състраданието си идва да го види , но едва след като е издъхнал . Погребението му е жалко – до гроба му го изпращат студентът Растиняк и слугата Кристоф . Дъщерите и зетовете му изпращат своите празни карети , на които личи аристократичното им потекло , купено с парите на стареца . В романа авторът ни убеждава ,че любовта е средство , бракът – сделка , а парите – висша сила . Избирайки само една от трите жъзможности героите ще постигнат успех , важното е да направят комромис със себе си . От началото на творбата до края се развиват три водещи теми : бащината любов в нейното измерение чрез съдбата на дядо Горио ; амбицията за издигане в обществото чрез образа на Растиняк , и бунтът срещу обществото чрез образа на Вотрен . Те насочват към значими изводи за същността на социалните и моралните параметри на човешките взаимоотношения . В романа ‘’Дядо Горио‘’ Балзак е дал своята критическа оценка над обществото, която е едновременно обективна и тежка. Авторът изобличава заобикалящия го, прогнил от основите до върха свят. Балзак има правото да изобрази човешките пороци, защото вмъквайки се в душите на хората, е открил тайните от техния живот, но в същото време се е опитал да ги критикува, като ги излага на показ. Това е основната му цел, когато говори за обичта на дядо Горио към неговите две дъщери. Балзак не иска никой друг човек да изживее болката, която изпитва старецът в последните си часове. Класикът ни представя урок от истинския живот, в който ни казва как не трябва да се живее. На нас ни остава само да се вслушаме в него.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

twelve − 6 =