Драмата “Албена” от Йордан Йовков

Йордан Йовков е български писател, считан за майстор на късия разказ. Той е роден на девети ноември 1880 година в Жеравна. Прекарва детските и юношеските си години в родното си място, където получава основно образование. Завършва гимназия в София, където учителят му по литература му предсказва бъдеще на голям писател. След като се дипломира, Йовков заживява в Добружда, която е и родина на повечето му герои. По-късно се премества да живее в село Долен извор и завършва ШЗО в Княжево. По време на обучението си публикува и първата си творба – стихотворението “Под тежкия кръст”. През 1912г. е мобилизиран. Командир на рота е в Балканската и Междусъюзническата война. През юни 1913г. е ранен, а след това е повишен в чин. Именно участието му във войните вдъхновява написването на някои от разказите му. След войните Йовков се установява в София, където работи като редактор на различни списания и като библиотекар. През 1915 г. Той отново е мобилизиран, а година по-късно е командирован в редакцията на списание “Военни известия”. След края на Първата световна война настъпват най-тежките периоди за твореца. След като Добруджа е окупирана от румънците, се налага Йовков нелегално да премине границата и да се установи във Варна, където е учител до 1920 г. По-късно е назначен в българската легация в Букурещ. Става редовен сътрудник на печата, но понеже постоянно е понижаван в чин, напуска легацията. Последните десет години от живота му са отдадени на творчески труд. Поради огромното напрежение, Йовков се разболява неизличимо. През 1937 година отива на лечение в Хисаря, но при влошаване на състоянието и последвалата спешна операция умира в Католическата болница в Пловдив на 15 октомври. Драмата “Албена” Йовков написва, когато е извън България заедно с ред други произведения, сред които са и другите негови пиеси: “Боряна”, “Обикновен човек” и “Милионерът”. За “Албена” самият автор казва, че е вдъхновена от действителен случай в село Мусубей в навечерието на Балканската война. Един ден в това село станало убийство, подобно на описаното в разказа и пиесата. Писателят присъствал на отвеждането на жената, убила мъжа си, в града. Поразителното в ситуацията било това, че въпреки виновността си, жената не била загубила симпатиите на жителите на селото. Така се родила идеята за “Албена”. Самото име Албена се счита за измислено от Йовков. Авторът споделя, че идеята за името му дошла от една статия, в която се споменавала жена на име Абленка. По-късно, когато открил, че името е Аблена, вече не го харесвал в тази му форма, защото било трудно за изговаряне, така името Аблена се превърнало в Албена. “Албена” е драма в тридействия. Тя е типичен представител на Йовковото творчество. В нея е разкрита магнетичната сила на красотата и любовта, която е едновременно животворна и пагубна. Действието в “Албена” се развива в едно добруджанско село, малко преди Великден в годините преди войните. Драмата разкрива борбата между общоприетия морал за съпружеска вярност и неудържимата сила на любовта. Албена е най-красивата и най-желана жена в селото, но е и тази,която предизвиква най-много завист у съселяните си – за тях тя е виновна за всяко зло, случило се в селото. Тя е омъжена за Куцар, който я е привлякъл със своята изключителна сила, въпреки че в очите на другите хора е грозен и глупав. В същото време обаче, Албена е влюбена в Нягул, с когото има връзка и с когото кроя планове да живеят заедно. Освен тях в действието се намесват и други лица, като Сенебирски, който е един от многото ухажори на Албена. Той я кани заедно с Куцар да се преместят в неговия чифлик, където да работят. Албена обаче не се съгласява и това ядосва Сенебирски. Ето защо, воден от ревност и завист, той съобщава на мъжа й, че тя има връзка с Нягул, като по този начин се надява да го накара да се премести в неговия чифлик. Планът му да внесе в смут в сърцето на Куцар е успешен – Куцар, разбирайки за връзката на жена си с Нягул, се разболява от ревност и в очите на околните той изглежда като страдащ от треска. Куцар иска веднага да се премести в Сенебирския чифлик. Пред заплахата за раздяла с любимата жена, Нягул решава да предприеме нещо – той отива в дома на Албена, за да говори с болния Куцар, но не достигат до споразумение и дори се скарват. Това решава Нягул на крайната постъпка да убие Куцар. Албена като цяло не желае убийството на съпруга си, но и не прави нищо, за да го предотврати. Първоначално селяните решават, че Куцар е умрял от треската си, но по-късно откриват, че става дума за убийство. Подозренията падат най-напред върху Сенебирски, но Албена също е считана за виновна. Албена поема цялата вина върху себе си, но в момента, когато ще я откарват в града, Нягул се появява и се признава за виновен. Така и двамата биват отведени. Въпреки че в началото всички искат да погубят Албена заради греха й, когато я виждат, всички се трогват от хубостта и разкаянието й започват да я оправдават. Колкото е била черна Албена за селото, толкова сега тя става скъпа на съселяните си. В драмата “Албена” Йовков отново разкрива силата на красотата и любовта като всепобеждаваща и неподвластна на никакви закони.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

seventeen − 11 =