Добри Войников – “Криворазбраната цивилизация”

Добри Войников заема завидно място в развитието на българската възрожденска литература,защото поставя началото на драматичния жанр и театралното изкуство.Наричат го „баща на българския театър и драма”.В момент на усилен , обществен , политически и духовен подем той посочва как драмата може да бъде средство за национално самоосъзнаване , за силно въздействие върху общественото съзнание , за възпитаване на младото поколение в духа на националните добродетели. Добри Войников е роден на 10 ноември 1833 година в град Шумен.Учи при най-известните български педагози (Стефан Изворски , Сава Филаретов , Сава Доброплпдни , Иван Богоров и др.).Свирил на цигулка и флейта.През есента на 1856 година започва да учи във Френски католически колеж „Сен Беноа” в Цариград. Тук той се докосва до богатия свят на Френската литература – Расин , Молиер , Волтер.Поради липса на средства прекъсва обучението си и се връща в родината. Назначен е за главен учител в шуменското класно училище , а по късно през 1859 г.става негов директор.Пише учебник по „Вероучение”, „Краткий катахизис за първоначални училища”, въвежда нов предмет – „словесност”.Свободолюбивият и новаторски дух на младия възрожденец влиза в конфликт с местните чорбаджии , които го принуждават да напусне града . Войников емигрира в Бол град , Румъния , а по късно се премества в Горамла , където става директор на българското училище . Участва в тайния централен български комитет , редактира в „Дунавска зора”, основава театрална трупа , създава първото българско театрално дружество. В театъра той вижда не само начин за развлечение , а най – вече всенародно училище , което да събуди националното съзнание на българина . Добри Войников се запознава с културата на Френския и Румънския народ , което му позволява да открои самобитното в българския живот и да го противопостави на чуждата традиция . Негов постоянен стремеж става разкриването на различното в българската психика и търсенето на специфични пътища за развитието на нашия народ . Този стремеж намира израз в създадените от него учебници , в които води полемика с авторите на педагогическа книжнина , предназначена за децата на други народи , така и проявите му като редактор на в. „Дунавска Зора” , от които страници апелира за активно търсене на българската мярка в културата . С историческите си драми „Райна Княгиня” , „По кръщение на Преславски двор” , „Велислава , българска княгиня” и „Възцаряването на Крума страшни” – написани през периода 1866 – 1871г. , преследва същите високо патриотични и възпитателни цели – не само да разкрие българското славно минало , но и да създаде чрез националния репертоар свой облик на българския театър . Времето през което Добри Войников твори е свързано с революционен подем , затова историческите му драми са необходими на българина и се играят с голям успех. Най – значителният му научен труд е „Кратка история на България” – издаден във Виена през 1861 г. От 1871 г. е учител в Гюргево , където основава и ръководи първия църковен хор в Румъния. 1873 г. Приема руско поданство и се връща в Шумен .1875 г. е арестуван и изпратен в Русенския затвор след представлението на „Криворазбраната цивилизация” . 1876 г. Отново емигрира в Румъния . Работи като преводач в щаба на княз В. А. Чер каски . Назначен е за управител на пансион за сираци в Петропавловския манастир край Търново , където на 27 март 1878 г. Умира от тиф . Най-високото постижение в драматургичната практика на Добри Войников е „Криворазбраната цивилизация” . Написана в Букурещ през 1871 г. и поместена на страниците на списание „ Училище” , а до края на годината излиза като самостоятелно издание . За път се играе в Русе още същата година , а по късно в Шумен , Търново , Казанлък и др. Обяснението на този успех не е сложно – Войников подлага на присмех характерни слабости от съвременната обществена действителност . Новото навлиза в живота на българина бавно , но неизбежно . Ръчно изработените дрехи се заменят от западно облекло , наред с хората се играят модерни танци , навлизат и „модерни” езици . Очевидно е , че темата на комедията е дадена от самия живот , в които противопоставянето родом-чуждо става все по драматично и води неизменно до конфликтни ситуации с трагични последици . Нормално и логично е желанието на българина да достигне европейското в бита и културата , но реализацията на това води до смешни и жалки ситуации . Цивилизацията е свързана с културното , икономическото и политическо развитие , тя е положително явление . Но едва ли би могло да се намери по-подходящо име , което да внуши така ясно идеята на творбата , която има за цел да изобличи не европеизацията въобще , а нейното изопачаване , нейната обратна страна . Напълно обясним е стремежът на българина да догони европейското в бита и културата , но реализацията на тази цел поражда и сериозни урод ниви отклонения. Точно те , а не европейката култура са обект на критика в комедията „Криворазбраната цивилизация” . Жанрово отношение драмата е разгърната като битова комедия на характерите . Конфликтът не разглежда само типичната за този вид творби опозиция : – стари – млади , родители – деца , в неговата основа са залегнали по важни проблеми – начинът по които героите възприемат нахлуването на новото , противопоставянето родно – чуждо. Лицемерният Маргариди , представител на мнимата цивилизация , нахлува в патриархалното пространство на българина и се опитва да замени съществуващите традиции с „ Европейски” . От неговия фалшив чар са пленени Анка , майка й Злата и Димитраки . Хаджи Коста защитава семейната чест упорито и заедно с Марийка , Митю и баба Стойна опазват българското , показват опаката страна на цивилизацията и наказват злосторника . Само привидно конфликтът е внесен отвън , той произтича от характерите на героите и определя тяхната съдба .Маргариди успява да въздейства на лекомислената майка , която не може да произнесе думата цивилизация , но изисква бъдещия зет да говори „ вранцушкий” . Учил в чужбина , синът Димитраки е усвоил не знания , а стремеж към лек и безгрижен живот . Затова много не се и замисля и решава , че френското е по-добро щом има на чий гръб да лежи . Драматична е съдбата на Анка , която чрез страдание изкупва презрението към българското , суетата и лекомислието . Тя става лесна плячка за лицемерния грък които долавя недостатъците на характера й и ги използва . За ядро на сюжета Добри Войников намира най – подходяща класическата драматургическа колизия , породена от любовен триъгълник – Маргариди и Митю ухажват Анка по различен начин , изборът на девойката е заявен пряко , но се разминава с решението на бащата . Композицията на драмата е изградена по правилата на класицизма . Пиесата съдържа пет действия , в които фарс и нравоучение непрекъснато се смесват . Сюжета се разгръща динамично . В експозицията на творбата ( първо действие ) драматургът въвежда читателя ( зрителя ) в атмосферата на едно българско семейство , представя главните герои и конфликтите между тях . Във второ действие се появяват и останалите персонажи – баба Стойна и Митю , и се заговорва за сватосване и женитба . Очертава се завръзката на драматичното действие . Злата и Анка са изплашени от благосклонното отношение на Хаджи Коста към новия кандидат – зет , конфликтите в дома стават по – остри , защото и двете страни са непреклонни и вярват в силата на своите аргументи . В трето действие се променя художественото пространство . Героите излизат от тесните рамки на дома и конфликта се пренася на площада , централно място за възрожденския град . Имплицитно се загатва , че поведението на майката и дъщерята не е изолирана явление в българския обществен живот , драматургът търси типичното в поведението на младите , за да призове към по-реално и по трезво преценяване на нахлуващото ново . Конфликтът българско – чуждо е изграден чрез противопоставянето на народните хора на „ модерните дансове” , българските носии на френските дрехи . Тук трезво мислещите начело с Митю заявяват категорично своята позиция , а Маргарити сваля маската и споделя пред зрителя своите намерения . Публиката е посветена в неговата тайна , тя е „ знаеща” за разлика от главните героини . В четвърто действие конфликта стига своята кулминация и действието върви усилено към развръзка . Анка избягва с Маргарити , за да опознае обратната страна на цивилизацията , да осъзнае заблудата си по най – драматичен път . Развръзката е в пето действие , където злосторникът лицемер е наказан , но липсва щастлив финал , доброто не тържествува. Д. Войников нарушава едно от най-съществените изисквания за комедийния жанр,в който не бива да се допуска смешното да премине в трагикомичното,а такива нотки ясно се долавят във финала.Въпреки това отклонение комичното е разгърнато умело в първите четири действия.Смях предизвикват неестествените и превзети маниери на героите.Силно въздейства неуместният език на Злата,която не може да запомни френските думи и ги изопачава,въпреки многократните усилия на Анка да отстрани грешките й.Хаджи Коста прибягва често до турцизъм,всяка реплика завършва неизменното „анадънму”,в което като че ли е скрита мъжката му сила. Комичното се откроява и в поведението на всички герои-баба Стойна си пийва,Хаджи Коста се държи деспотично,Митю и другарите му са непоследователни в отношението си към основния конфликт.Най-ярко смешното се откроява на нравствено ниво.Глупостта и наивността на Злата и Анка са изправени срещу хитростта и лицемерието на Маргариди,който се подиграва с лековерието на героите,даже зло0радства и издателства над Анка. Комедията завършва с една песен,своеобразен катарзис,защото в нея поуката,извлечена от самия живот,е изказана пряко: Да сме верни в секи случай На народни си обичай: Чуждото за нас е странно, Че за други е скроено. Героите си Д.Войников изгражда според изискванията на класицизма, като създава характери-идеи,но не ги лишава от колорит и въпреки ясните слабости те са ярки,лесно запомнящи се и силно въздействащи. Главният герои в „Криворазбраната цивилизация” е гръцкият лекар Маргариди,който също е усвоил опаката страна на цивилизацията-маниери,френски думи,облекло,лицемерие.В предговора Д.Войников споделя: „В лицето на доктора Маргариди исках да представя като един апостол на мнимата цивилизация,с която запленява слабите умове на девицата Анка и на майка й Злата,слепи подражатели на модите.”Като Тартюф той намира слабото място на своите жертви и с превзета галантност и ласкателство постепенно се доближава до целта си.Не случайно Войников избира главният отрицателен герои да бъде чужденец и при това грък.Причината е конкретно-историческа и ни отвежда към „Историята”на Паисий който пръв повежда борба срещу гръцката духовна зависимост.Маргариди притежава типичното елинско самочувствие и усещана за превъзходство над другите народи. Той се чувства като господар и демонстрира непрекъснато пренебрежие към всичко , което го заобикаля. С не скрита гордост заявява: „Ролята ,която аз ви изиграх , не е нещо при онези големи роли , що изиграха моите компатриоти от Фенер на вас , българите – при всичката тяхна аготатис.” ( действие 5 явл. 3). Неговото отношение към българското най-ярко е разкрито в края на комедията , когато вече не прикрива истинските си чувства: „отмъщение може да се чака от всеки друг човек , само от българин не . той не знае друго само де трепери пред другия.” ( действие 5 явл. 3 ). Сега става ясно защо Маргариди първо се сприятелява с брата , от него не очаква друго освен робско примирение , което няма да бъде преодоляно даже и ако се посегне върху честта на сестрата . С право баба Стойна го нарича „ антихрист” , „дявол нечистлив „ и се бори срещу него с магии , защото живота я е научил , че лицемерието и подлостта трябва да бъдат спрени по някакъв начин .Тя усеща с сърцето си , че у непознатия има нещо грозно , че той е дошъл да измами , да изкуши и да подложи на сериозно изпитание доброто в българския народностен характер . На българите чужденеца гледа като „ простаци „ , които лесно могат да бъдат манипулирани. До там се самозабравя , че се изживява като възпитател на всички българи по време на сватбата. Снизходително-пренебрежително е отношението към българските традиции.прибягва до услугите на властта,за да отстрани от пътя си враговете-първо Митю,а после – бащата.Цинично звучат думите му,в които преобладава френската лексика: „Натуралната та е дарила,бога ми,с такваз щармантна хубост,с таквази физически авантажи,с таквази персонални грации!”.Те издават сладострастните,показват,че за него любовта не означава нищо.В негово лице Д.Войников ще покаже един нов Дон Жуан,но не весел,нежен,а жесток към жертвите си.Примамлива Анка и след това се саморзкрива.Груб,безцеремонен е той с девойката,когато презрително я нарича „робиня”, „проста като всяка българка”.Оказва се,че изтънченият,с фини обноски грък е обикновен мошеник от типа на Молиеровия герой.Няма нищо лошо в намерението й да омъжи дъщеря си на добро място,но е странна преценката й кое място е добро.Не харесва Митю,който печели добре и обича Анка,а предпочита Маргариди,защото е носител на чуждото,което я привлича като нещо по ценно от българското. Конфликтът родно-чуждо най-ярко е разкрит чрез образите на Злата Димитраки и Анка.Осигурени материално,те нямат нужда да се трудят и стават лесни жертви на новото.Модните журнали,галантните обноски,френската реч са единствената им цел в живота.Димитраки стига до крайност,когато заявява: „Да зная,че има толкоз месо българско у мен,отрязвам го и го хвърлям на кучетата”.(3 действие,5явл.).Чорбаджийският син е представител на онези български младежи,които харчат парите на родителите си в чужбина,без да получат задълбочени знания,а усвояват само лъскавата страна на цивилизацията.Той се изказва авторитетно, демонстрира самочувствие, но зад галантните му обноски прозира бедна духовност. Изявлението му, че няма нищо по-просто от българката и българската песен подчертава глупостта му, защото забравя, че е роден от българка и от песента й. През цялото време зрителят има усещането, че героя сякаш играе някаква роля, наложил си я сам в заблудата която му пречи да преценява трезво. И в най-драматичните мигове той не се освобождава от клишетата и превзетото си мислене, а продължава да сравнява жестоката реалност с примери от гръцката класика – Троянската война , съдбата на Парис и Елена. Връщането към родното е резултат от засегнатото честолюбие, но зрителят не може веднага да приеме на сериозно думите му : „ Господа , вий знаете какво нещо е честа на българина. Аз като българин …” .Самият той осъзнава комичността на собственото си положение и не довършва фразата. Най – драматичното се осъществява метаморфозата на Анка , чието поведение рязко контрастира с това на Славейковата Гергана. Поласкана , че е ухажвана от един учен чужденец , тя се самозабравя.Романтичните представи на Анка за живота ускоряват пътя към моралното й падение. Срещнала се е с грозното лице на цивилизацията , героинята осъзнава своето положение. Поведението й показва, че всяко лекомислено държание се наказва , че глупостта не може да намери извинение .Откъсването от реалния живот , липсата на идеали и стремежът към безделие-това е обратната страна на цивилизацията , подложена на остро изобличение от драматурга. „О,таз пуста цивилизация!Ето до какъв ред ме докара”. Образът на Злата , въпреки че не е много правдив разкрива взаимоотношенията майка – дъщеря .Злата изоставя домашните си задължения , измисля разни хитрини , за да избегне семейните скандали , не учи децата си на труд и уважение към по възрастните. Няма нищо лошо в намерението й да омъжи дъщеря си на добро място , но е страна преценката й кое място е добро . Не харесва Митю , който печели добре и обича Анка , а предпочита Маргариди , защото е носител на чуждото , което я привлича като нещо по-ценно от българското . Ограниченият й ум не може да прозре истината за чужденеца. Лекомислието и глупостта й я карат да прави крайни изявления : „Сега българското не струва пари , не !” . В митологичното пространство на българина друга роля е отредена на майката и Злата се оказва неподготвена за нея. Като майка Злата не проявява никакъв здрав разум . Дава възможност на Маргариди да реализира плана си , като го посреща прелюбезно и го оставя насаме с Анка . Смешното й влечение по модите е излекувано от Хаджи Коста по един традиционен начин – бой , но твърде късно . С глупостта си тя става съучастник на Маргариди . Начело на противоположния лагер стои Хаджи Коста , единственият здравомислещ човек в дома . Той е носител на родовата устойчивост и твърдост . Конфликтът старо – ново при него е поставен по друг начин . Възмутен от лентяйството на „учения” син , той отрича модерното без да търси в него нещо положително. Изостава от модните тенденции и не претърпява никакви промени. Преценката му за хората се основава на авторитета , който са изградили чрез труда. Носители за идеята за новото , смело навлизащо в българския живот , са „ младите”, най – вече Митю и Марийка . те разсъждават трезво и носят мъдростта на народа ни . Понякога думите на Марийка звучат книжно но те са коректив за поведението и празнословието на другите .Девойката държи на рода си ,споделя традиционното убеждение , че „срамът да е честта на едно момиче” , почита родителите си и зачита волята им , не се срамува от къщната работа и напуканите ръце. Тя носи идеята за съчетание на родното с модерното и го вижда по друг начин : „ преди тази цивилизация на модите българите имат нужда от положително учение , наука , просвещение” . Очевидно този въпрос занимава „ младите” , защото Войников ни запознава с мнението и на другите герой . Според Георги „Сега ще почнем от дрехите , модите , игрите , па полека – лека ще достигнем и до фабриките , и до вапорите , и до железните пътища”.За Митю това означава да „ вървим наопаки , с главата надолу”. Долавяме болката и копнежа на българина да се изравни с Европа , да преодолее икономическата , политическата и културната изостаналост , да надмогне ограничеността и пасивността на своята собствена среда и да добие ново самочувствие , като докаже себе си . Когато се появява на сцената , „Криворазбраната цивилизация” предизвиква противоречиви оценки.Васил Друмев приветства идеята и осъзнава актуалността на проблематиката : „ Добре е злото овреме да се пред вари! Външната лъскавина на работите прави по-силно впечатление,понеже бие на очи”.Но други са възмутени,защото открито се показва „безчестието” на българската девойка и смятат,че това не може да се случи в България. След представлението на комедията в Шумен през 1875 година трупата и авторът са арестувани.След Освобождението творбата продължава да се играе.В наше време интересът към „Криворазбраната цивилизация”не спира,може би защото все още българинът има нужда от предупреждението на Д.Войников,че правият път е един и кривването в страни се плаща жестоко. Явлението „Криворазбраната цивилизация” се ражда в резултат от разпадането на стария фолклорно-християнски културен модел и от създаването на нов.Старата цялостност и закръгленост на света се разрушава.Д.Войников констатира този процес и го претворява художествено в комедията си.Успехът да се улови и художествено да се отрази чрез изграждането на пълноценни литературни образи кодът на времето създава реалистична картина на епохата и гарантира дълголетие на „Криворазбраната цивилизация”.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

4 × 3 =