Джовани Бокачо – „Декамерон” – Човешките ценности и техните измерения

Творбата на Джовани Бокачо – „Дека¬мерон”, съдържа 100 новели, обединени от една обща хуманистична визия за човешка¬та същност, поставена пред изпитания от различно естество. В структурирането на новелите са се оформили три повествова-телни пласта. Първият от тях изразява соб¬ствените представи и разсъждения на ав¬тора за целта на книгата, за нейния жанр и език, както и за оценките на съвременниците му към новелите. Вторият пласт съдър¬жа разказ за историята на десетимата раз¬казвачи на новелите и на седмината техни слуги. Третият повествователен пласт об¬хваща задаваните от „краля” или „крали¬цата” на деня теми, които залягат в осно-вата на стоте новели, изпълнени от разказ¬вачите. Чрез съдържанието на новелите пос¬тепенно се изгражда един разнообразен и пъстроцветен образ на света. В сюжета на „Декамерон” се открояват основно две линии Едната започва с разказ за чумната епидемия и нейните опустоши¬телни последици 8 живота на хората. Акцен¬тът тук обаче не е поставен върху епиде¬мията – по-скоро авторът я използва като повод, за да покаже колко лесно могат да бъ¬дат забравени човешките ценности. Стра¬хът от заразата кара флорентинците да изоставят не само имуществото си, но и най-близките си хора, когато те имат най-голя-ма нужда от помощ и грижи. Човешкото ся¬каш е останало на заден план, за да отстъпи място на инстинкта за самосъхранение, на стремежа към спасение на собствения живот. Пред лицето на смъртта всички цен¬ности са забравени, всички качества, които ни правят хора – пренебрегнати. жестоката действителност е описана в потресаващи подробности, които смразяват кръвта. Попаднали в безизходица, хората търсят раз¬лични начини за спасение, някои от които са радикално противоположни като житейска философия: „Някои смятаха, че умереният жи¬вот и въздържанието от всякакви крайности ще им помогне много да се предпазят от тази напаст. Други пък твърдяха, че няма по-сигу¬рен лек срещу тоя мор, от това човек да пие без мяра, да не бяга от наслажденията, да ски¬та. “Болестта превръща човешките същес-тва 6 безмилостни, егоистични и безразлич¬ни към чуждото страдание хора, за които мо-ралните ценности са станали нищожни, за¬губили са значение, а проявата на жестоко безсърдечие, каквато често се наблюдава дори в отношенията между тях, се приема като разумно поведение за оцеляване от чумата. Хората забравят какво значи да си човек и се поддават на панически страх от вилнеещия мор в града: „Сполетялата ни беда бе вселила такъв страх в сърцата на мъжете и жените, че брат брата изоставяше, чичо¬то – племенника, сестрата – брата, а често и жената – мъжа си.” Под знака на болестта се обезценяват почти всички човешки ценнос¬ти. Вече не е важна кръвната връзка, нито брачният съюз, благословен с думите: „Дока¬то смъртта ви раздели.” Хората бягат от близките си, за да не ги повлекат те по пътя си към отвъдното. Именно в такова време Бокачо ни запоз¬нава с героите си – седем дами и трима господа, потърсили убежище в църквата „Санта Мария Новела”. Изборът на такова място за запознанство с героите не е случаен. Авторът цели да покаже, че тези млади хора не са загубили човешкото 6 себе си, щом именно храмът става място на тях¬ната среща. След като намират подходящ изход от опасността, която ги грози 8 града, те се отправят извън него, в близост до природата и чистия въздух. в красивия парк на двореца, където се настаняват, си дават среща природата и човешкият инте¬лект. Той символизира съвместната рабо¬та на човек и природа, в резултат на което се получава един „земенрай”. в основата на втората сюжетна линия са залегнали зем¬ните проблеми и радости на обикновения човек, както и изповядваните от него ценности. Не тези обаче, които са му наложени от църковните догми и консервативното общество, а тези, които му диктува човешката природа. В този смисъл „Дека¬мерон” може да се определи като книга за разтуха и удоволствие, 6 която се дава пре¬димство на човека с неговите чувства, но¬ви ренесансови ценности и идеи за мястото на човека 6 променящия се свят. в новелите на „Декамерон” срещаме съобразителни, хитри и находчиви хора, ко¬ито умеят да проявяват своята инициатив¬ност и да подчертават индивидуалността си в различните ситуации, в които попадат. В това отношение творбата на Бокачо ут-върждава жизнелюбието, жизнерадостта, стремежа към любовта, която е една от най-големите човешки радости и завоевания на суверенната личност. Именно затова лю¬бовта е чувството, обединяващо двете сюжетни линии. Пиететът към нея сродява де¬сетимата млади хора. В стремежа си да се предпазят от заразата и най-вече – от упа¬дъка на морала 6 града, където властват болестта и страхът за живота, в желани¬ето да запазят човешкото си достойнство, те излизат сред природата. Любувайки се на хармонията и красотата, участниците в този малък кръг се потапят 6 един друг свят, този на героите от самите новели. Любовта е основна ценност в повество¬ванието. Неслучайно второто заглавие на книгата е „Принц Галеото”, чието име е станало нарицателно за посредник и всеот¬даен помощник на влюбените. Това най-въз¬вишено човешко чувство е 8 оснобата на бся-ка една новела, тя е двигателната сила на всяко едно действие на героите. Въпреки че се изявява в различни форми във всяка от¬делна история – братска, родителска, лю¬бов между двама влюбени или любов към жи¬вота – посланието на автора е ясно: любов¬та във всичките й форми е най-висша чо¬вешка ценност и няма причина да съществу¬ват задръжки да се говори открито за нея и за всяко нейно проявление. Неизбежно е да не възникне така чес¬то повдигнатият въпрос за плътската любов – дали нейното присъствие не е прекалено натрапчиво? Дали това не е порнография? Едва ли е уместно да се определи Бокачовото произведе¬ние по подобен начин, тъй като никъ¬де не е спомената конкретна част от тялото и не присъстват вулгар¬ни сцени и описания Напротив, Бокачо описва плътската любов като красиво и естествено последствие от романтичните чувства. Той се отнася към плътските желания ка¬то към проява на човешкото и не смя¬та за грях те да бъдат удовлетворя¬вани. По този начин ги възприемат и героите на новелите Те извличат насладата от живота тук и сега, без да измерват постъпките с вез¬ните на църковните и обществени¬те забрани. За мерило ползват соб-ствената си ценностна система, из¬градена от човешката им природа, която им подсказва, че не може да е грях това, което никому не вреди, а тъкмо обратното, доставя наслада и удоволствие от живота. Няма при¬чина да не се говори на висок глас за нещо толкова красиво и човешко, как¬вото е любовта, независимо от нейни¬те измерения Колкото до пророците и отрицател¬ните качества, притежавани от някои герои в новелите, присъствието на та¬кива обикновено не води до трагична раз¬връзка и тъжен край, а напротив – пре¬доставени са по начин, предизвикващ ис¬крен смях, и в крайна сметка побеждават истинските човешки ценности. Описанието на обстановката в имп¬ровизирания хуманистичен свят, в кой¬то протичат десетте дни на младата дружина, само по себе си излъчва жиз¬неност и оптимизъм За разлика от чумавия свят, в който човешките и общес¬твените закони са пренебрегнати, в това прекрасно кътче цари съвършена духовна идилия. Дворецът не е опустял и в него не цари мъчителна тишина, как¬то в градския свят. Бокачо пише. „Като пристигнала, за голямо свое удоволст¬вие дружината заварила двореца почис¬тен и пометен, стаите били застлани с рогозки, леглата оправени и навсякъ¬де било пълно с цветя ” За да забравят мъката, острия писък на агонизиращи¬те болни, младите хора избират един доста нетрадиционен начин да се за¬бавляват, като същевременно запазят необходимото благоприличие. Всеки ден се избира лидер, т. н. „крал” или „кра¬лица”. Всеки ден някой от групата раз¬казва по една история, като от първа¬та до третата новела преобладават разкази за съдбата; следват теми, свър¬зани с любовта, после за разума и през Илюстрация към „Декамерон “от Бокачо десетия, последен ден „дружината разсъждава за тия, които са проявили бла¬городство и великодушие 8 любовните или други дела”. Усещането за радост от живота се чувства почти във всяка от разказани¬те новели. Често героите в тях се от¬дават на телесни наслаждения, опит¬ват се с хитрост да измамят някого, борят се с всевъзможни препятствия, поставени пред тях от съдбата, или, разчитайки на уменията си, получават това, което искат. В „Декамерон” се на¬лага схващането, че любовта е добро¬детел, която не може да се забрани в края на разказа за филипо Белдучо, кой¬то след загубата на жена си решил да води живот на аскет и заедно със себе си лишил и невръстния си син от ра¬достта на светския живот, става яс¬но, че със забрани и ограничения баща¬та не е постигнал много. Въпреки че вяр¬ва на своя родител, осемнадесетгодиш¬ният младеж помислил, че жените са създания, по-хубави и от „рисувани ан¬гели”. Любовта и желанието са основа на човешката природа. Затова и 6 твор¬бата най-често се разказва за страст¬та, която обзема с еднаква сила и мъже, и жени, дори и такива, които са да¬ли клетва да служат на Бог и да бъдат целомъдрени; кара ги да мислят непре¬къснато за своите желания и да се стре¬мят към тяхното осъществяване, като за разлика от средновековния човек, подчинен на всякакви забрани, използ¬ват всички възможни средства за дос¬тигане на целта От съдържанието на новелите проличава докъде могат да стигнат ге¬роите – едни си служат с хитрост, други използват материални средс¬тва, опитвайки се да подкупят и прив¬лекат на своя страна желаните лич¬ности; трети с помощта на своето образование и интелигентност се опитват да отмъстят за подиграна¬та си чест Най-често героите се впускат в преследване на обекта на любовта си, било чрез най-настойчи¬во ухажване, което понякога преми¬нава дръзко допустимите граници, било чрез послания, или пък залагат капани и прибягват до всевъзможни трикове. И всичко това е поради фак¬та, че те са живи хора и като такива изявяват своите истински чувства и преживявания – независимо дали са красиви и възвишени, плътски или платонични, понякога низки и недос¬тойни, предизбикани от алчността и егоизма, или пък са причиняващи вре¬да на друго същество Светът на „Де¬камерон” е всъщност отражение на живия реален свят, с цялото негово бога¬то многообразие. Разказвачите в творбата спасяват себе си от един разрушаващ се свят на ужас и скръб. С помощта на любовта, възприемана като висше човешко дос¬тояние, те изявяват своята жизненост като антитеза на смъртта. Всеки един от героите на Бокачо е пример за ин-телектуално богат човек. Имена като Филомена, Пампинеа и Неифила присъс¬тват и в други творби на италианския учен и хуманист Джовани Бокачо. Оно¬ва, което е присъщо за тях, е любовта, но не егоцентричната и лицемерна лю¬бов, а любовта, която характеризира човешката нравствена уникалност Не¬подправената красота на пресъздаде-ния ренесансов свят отрича всякаква болка и страх пред смъртта. Въпреки че „Декамерон” на Бокачо пре¬дизвиква противоречиви отзиви у съв-ременниците му, безспорен е фактът, че абторът изобразява в творбата си човека на Новото време, истинските човешки ценности, както и една нова идея – животът е кратък, затова тряб¬ва да се живее тук и сега.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

11 + sixteen =