“Декамерон” (кратък анализ)

В ’’Декамерон’’ новелите показват ренесансовия човек в трезвата картина на живота във време на житейска простота и откровеност.Бокачо описва богатството на човешката душа-добра и лоша,разнообразните ситуации-щастливи и нештастни, в които може да бъде поставен човек ,различните решения-справедливи и несправедливи, на човешката воля.Изобразявайки събития и герои художника сякаш иска да ни каже, ето човека живял през ренесанса, вижте го, такъв е той. “Декамерон’’не би бил енциклопедия на ренесансовата виталност ако не показваше цялото разнообразие на човешката природа.’’Декамерон’’покезва корсари и благородници, лъжци и кавалери ,измамници и нравствени същества, хора лоши и хора добри.Пред нас се разкрива човешка панорама колоритно изтъкана от герои, които лъжат, грабят и убиват, и герои честни ,прями, доблестни.Хoрата са различни, добри и лоши ,нравствени и безнравствени, но те са такива като хора, а не като оръжия на бога, всичко ,което човек има, го има като човек. Новелите разкриват ренесансовата концепция за човека.Всеки се стреми към по добра участ,всеки гони любовта и любовта гони всеки, но в тази бясна гонитба пред човека се изправят непреодолими и непредвидими препятствия,те го препъват и той пада преди да е постигнал целта си.Понякога човек се изправя отново, ранен и окалян, и пак тръгва по начертания път, за да падне отново и да не се изправи.Хората стават жертва на хора, любовта се руши под ударите на омразата, честолюбието,дълга , обещанието,социалните предразсъдъци.Човек действа според страстите си ,той не е в състояние да им се противопостави, а върви по посочените от тях гибелни пътища. ’’Декамерон’’утвърждава правата на човека ,човешкото самочувствие и човешката гордост.Той показва активността на човешката природа и богатите възможности ,чрез които се проявява тази активност.Виждаме героите в различни ситуации-в мир и във война ,в шумни празненства и в тихи килии, спокойни и развълнувани.Между всички възможности за проявяване на човешката активност една възможност решително преобладава над останалите-любовта, земна и плътска, е неотменно право на човека, тя е извор на радост и гордост’ тя е най активната сила в движещите мотиви на човека.Любовта в ’’Декамерон’’ извира от природата на човека и слива човека с природата.Избирателното отношение присъщо на любовта, е могъщ израз на духовните сили на човека, а настойчивостта и изобретателността, с които влюбените преследват своите цели, са истинско тържество на човешки-духовното начало.От друга страна, и голата страст, която мъчи героите ,която ги преследва сякаш с удари на камшици, показва непреодолимостта на природните сили ,могъщите права на природата ,пред които смъртните са безсилни. Любовта в ’’Декамерон’’ е топла, южна ,неудържима, тя завладява цялото същество на влюбения и не го оставя, докато целта не бъде постигната.Любовта посещава героите светкавично, без предисловие и подготовка ,тя се втурва в душите им с гръм , а понякога ги прави неузнаваеми.Тя е светкавица, която дълго преди да се чуе се вижда чрез някакво вътрешно зрение. Бокачо дава на любовта толкова големи правомощия ,че в известен смисъл тя се превръща в основен ,движещ механизъм на живота ,присъщ на ренесансовия човек.Според основната концепция на произведението по-скоро любовта твори човека, отколкото човекът любовта.Под влияние на любовта човек става изобретателен, хитър, благороден, коварен, отстъпчив, настойчив, любовта е главният източник на многообразието на човешката душевност и човешкия характер.Любовта навестява селските хижи не подминава и кралските дворци и навсякъде носи своята мисия да променя човека.Тя вдъхва на героите неописуема енергия и те преодоляват препятствия, непреодолими от обикновените хора.Превръща неосъществимото в осъществимо ,прaви героите жестоки и коварни, но тя ги прави и благродни, жертвоготовни.Любовта превръща дори полунормалните герои в нравствени рицари. В’’Декамерон’’любовта е свещена ,никой няма право да се подиграва с нея и да пречи на съюза доставящ наслада и утеха на двама влюбени. Градивното ядро в произведението на Бокачо е едно оръжие, което не е нито огнестрелно, ното хладно, но поразява едновременно като пушка и нож.То не прави рани ,нито пролива кръв, но тежко на онзи ,когото засегне.То не се предава от ръка на ръка ,нито се завладява ,но осигурява превъзходството на онзи, който го има.Това оръжие е любовта.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

two + three =