Действителността е по-силна от измислицата

Кое е по-силно, действителността или измислицата? Въпросът е малко странен, защото нали човек първо мисли нещата, сътворява ги в своето съзнание, а след това ги превръща в действителност. Даже понякога измислицата ни е нужна, за да избягаме от грубата реалност, както казва Благолажът от разказа „Косачи” на Елин Пелин: „Затова има приказки, затова са ги измислили хората. И песните са затова…да те измъкнат от истината, за да разбереш, че си човек!” Но ситуацията в разказа на Светослав Минков „Дамата с рентгеновите очи” е малко по-различна. Разказаното тук ни кара да се замислим по-задълбочено над проблемите от заглавието на съчинението. Героинята Мими Тромпеева живее в един измислен илюзорен свят на хората от онова общество, „които играеха тенис и говореха за новите марки автомобили”, далеч от живота и проблемите на обикновените хора. Тя и нейните приятелки имат едно деформирано виждане за света. Техните мисли са насочени към модните облекла и прически, към баловете и материалното доволство. Мими мечтае за „принца от приказките”(млад милионер), за когото да се омъжи. Хубаво е човек да има мечта и да полети на нейните криле, но всичко това трябва да е свързано с една богата душевност и правилна ориентация за важните неща в живота. Така ли е и за нашата героиня? Не, разбира се, тя е лишена от подобна дълбочина на мислите и мечтите. Мими се движи на повърхността и за нея основен проблем е собствената й външност. Ето че като в приказките идва големият вълшебник Чезарио Галфоне! Той ще направи чудото и от грозно пате, ще я превърне в красив лебед. Дори чудотворецът дава гаранция за операцията-три години. Но нали гаранция имат само стоките? Вероятно Мими се е превърнала в стока, която се купува и продава. Да, тя наистина е променена, има привлекателен външен вид и…рентгенови очи. За съжаление е преобразена само външно и има способност да вижда анатомията на хората, но не и да проникне в техните души. Важно е да разберем, че и тя е лишена от душевно богатство. Не й и трябва, нали е сбъднала „мечтата” си-сключена е сделката с богатия Жан за техния бъдещ съвместен живот, „един милион в аванс и два милиона след сватбата”. Разказът на Светослав Минков е една измислица, но колкото и странно да звучи и да ни напомня на вълшебните приказки, той е самата действителност. Историята е за хора, които и днес съществуват край нас, стремящи се чрез парите си да коригират своята външност, но не и да израснат духовно. Дали ще продължим да живеем в измисления свят на илюзиите или ще се върнем в реалността, зависи от нас самите. Важно е човек да вярва в мечтите си, особено ако те са стойностни, да е упорит да ги превърне в реалност и само тогава ще се почувства истински щастлив!

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

five × two =