Две души – Яворов

Самотата е основният мотив в поезията на Яворов.В стихотворението „Две души „ тя е неотлъчно свързана с живота на лирическия герой ,оковава го в „двойният пламък” на душевният му конфликт.” Две души „ е творба за непрестанното продължаващо страдание.Символ на изтерзаната не намираща покой човешка душа ,изправена пред избора на вечното търсене на доброто и злото .Още заглавието внушава двойственост, загатва за две различни една от друга ,но взаимно изключващи се състояния на душата на ангела и демона .

Лирическият герой е разкъсван от избора,да преоткрие себе си: Аз не живея: аз горя. Непримирими в гърдите ми се борят две души: душата на ангел и демон. В гърдите ми те пламъци душат и плам ме суши. Горенето е резултат от непримиримата борба на двете души в лирическия Аз.Той смело признава за двете същества в него ,който водят битка в душата му и бавно го погубват. Двойственият свят ,в който живее лирическият герой предизвикват страдание ,болка и усещане за обреченост. „И пламва двоен пламък, дето се докосна и в каменът аз чуя две сърца …” В лирическия герой съжителстват две твърде различни същества, всяко искащо надмощие.Раздвоението на Аз -ът не може да постигне вътрешна хармония и не може да се отскубне от смъртоносната захватка на избора си. Творбата е пропита от тревожно чувство. Не е случаен изборът на огъня като средство на душевните терзания.Огъня връхлита личността .Пламъците оставят единствено пепел след себе си, но не и отговор на въпроса на чия страна да застане, срещу кого да се сражава – ангела или демона. Изходът от този епически двубой е непосилна загадка за лирическия аз. За него няма бъдеще, само минало от пепел и настояще от пламъци. Той е неразбран и отритнат: “Навсякъде сявга раздая несносна/и чезнещи в пепел враждебни лица.” И като светлина в края на тунела единственото решение за него остава смъртта. Тя не е назована директно ,но присъства от първия до последния стих в творбата.Единствено смъртта ще избави лирическия герой от душевното му лутане и ще му донесе вечен мир.Именно в смъртта АЗ- ът открива хармонията ,тя е неговото спасение: “Аз сам не живея – горя!” Колкото по-скоро дойде часът на неговата смърт, толкова по-скоро ще приключи “раздая несносна”. Единственото, което ще остане след него е “пепел из тъмен безкрай”. Това е следата му – пепелта, символ на душевните му терзания в изстрадалото му съществуване и невъзможността да преоткрие себе си и постигне духовен мир.

В стихотворението си “Две души” Яворов представя време и постранство, в които се борят две сили, разпънали на кръст човешката душа. Поемата внушава не само чувство за страдание на лирическия герой, но има и по-широки нравствено-психологически измерения. В корена й стои представата за човешка обреченост, за трагичния устрем към единство, за борбата между доброто и злото.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>