Данте Алигиери – “Ад”

Незабравима слава през вековете Данте Алигиери получава с поемата си “Божествена комедия”. Тя е разделена на три части: първата носи заглавие “Ад”, втората- “Чистилище”, третата- “Рай”. В поетична форма Данте разказва за едно свое въображаемо пътуване в задгробното царство. Той е “придружаван” от Вергилий- древен поет от Античността. Данте въвежда темата за света на отвъдното. Това е не¬познатата, тайна страна на душата, в ко¬ято се стреми да проникне не само рели¬гиозно мислещият човек на Средновековието, но и езичникът от Античността. Мисълта за непознатите сили на пророческата съдба, които идват като наказание или възмездие, винаги е вълнувала човека. Той иска да узнае бъдещето, да про¬зре отвъд границата на разумно допусти¬мото страшната или неземно красива картина на своя живот. Данте Алигиери доказва, че грозното и прекрасното – ка¬то естетически нагласи и очаквания за бъ¬дещето – зависят само от настоящето и от нравственото съдържание на човешките дела. Затова и истината за човека е в самия човек. И доброто, и злото са в него. От човека зависи дали в душата му ще има Рай или Ад. За първия творец на Италианския ренесанс човекът трябва да изяви силно и ка¬тегорично себе си и в доброто, и в злото. Всички, които са дребни и нищожни като лична позиция, не заслужават нито Рая, ни¬то Ада. Те са лишени от силата на човешката природа. Не могат да изявят себе си нито в греха, нито в светостта. Зато¬ва и Данте им отрежда преддверието на Ада. Те по-скоро се причисляват към гре¬ховно безличните, отколкото към незабе-лязаните светци. За тях няма „бъдеще” до¬ри и в отвъдния свят. Сякаш подобен род човешки прояви са напълно излишни, не ос¬тавят диря в личния Живот на индивида и във времето, в което живеят: Прогони ги Бог от небесата ясни, но и самия пъкъл ги не ще, защото не са били и в злото страстни. В първия кръг на Дантевия „Ад” се нами¬рат душите на езичниците – велики поети и философи от древността. Тук са Омир, Хораций, , Сократ, Аристо¬тел, Платон,,Демокрит и редица забележителни исторически личности, една от които е Юлий Цезар. Техният единствен грях е, че не са позна¬вали християнството. Данте, макар и ре¬несансово мислещ човек, е вярващ христи¬янин. И той определя най-лекото наказание за великите езичници – първия кръг на Ада. Греховните страсти на любовта се наказват във втория кръг. Тук са древните жрици на любовта – Семирамида, Клеопатра, хубавата Елена от Троянската война. Разбира се, не са забравени Парис, Ахил,. Любовните им страсти като сила на гре¬ховни преживявания са метафорично изра¬зени от Данте чрез буйни адски ветрове, които носят в безспирен вихър душите на съгрешилите от обич без мяра. Но не само подвластните на любовта нарушават мярата за съответствие между страст и реалност на желанието. За Данте лакомниците в живота са не по-малко обладани от порочни страсти и той им отрежда третия кръг на Ада. В четвъртия са скъперниците и прахосниците, ко¬ито се измъчват взаимно. Епикурейци и еретици са наказани справедливо в петия кръг. Горчиви са страданията им. Удовол¬ствието да отричаш божествения смисъл на живота се заплаща скъпо. Самоубий¬ците, превърнати в сухи дънери с безлистни корони, обитават шестия кръг на Ада. За всеки човешки порок Данте отделя място в Ада. Извратените, съгрешили против природата, са поставени в седмия кръг, човешкото лукавство се наказва в ос¬мия Кръг на Ада, за да се стигне до най-големия грях, според Данте, на предате¬лите и изменниците. Това са престъпле¬ния от нравствено и морално естество, които се наказват най-тежко в последния девети кръг. Ренесансовият поет приема предател¬ството за нравствено разложение на душата. Това е най-тъмната бездна на човешкия духовен Ад. Страданието е голямо. . Граф Уголино, ра¬зяждан от вътрешни терзания, гризе главата на епископ Руджиеро. Душата се „гърчи”, болка „гри¬зе” съзнанието. Предателството наказва с еднак¬ва сила душите и на двамата Дантеви герои – ре¬ални исторически личности. Подложени са на не¬човешки страдания. Грехът им не може да се из¬купи с нищо. И двамата са предатели. Посегнали са на човешкото в себе си. Унищожили са своята хуманна същност. Милост за техните души няма. Това е нравственото възмездие на обремененото съзнание. Най-тежкото наказание за човека. При¬съда, произнесена от самия него. В най-тъмната и дълбока бездна на Ада е поставен Луцифер – разбунтувалият се ангел срещу Бога. Това е вид предателство според християнската религия. Луцифер е наказан жестоко. Той символизира въоб-ще човешкото предателство. Затова и образът му е хиперболизиран. Има три глави, три усти. Той е пре¬дал трите Божествени начала – Отец, Син и Дух. По-добно на предателите Руджиери и Уголино, и Луцифер гризе главите на трима велики изменници и предатели: Юда, Брут и Касий. Универсалната идея за спасението на човешкото у човека защитава Дан¬те чрез тройното наказание над душите на престъпи¬лите закона за нравствеността и библейската мяра за грях и святост на помисли и дела. . В културната история на човешката цивилизация „Божествена комедия” на Данте Алигиери остава най-високият образец на поетически изстраданата истина за противоречивата, двойственна природа на човека. Той е свободен да избере Рая или Ада на своя живот, но да има сили да понесе наказанието за недостойните си дела или с духовно смирение да приеме даровете на Божествения разум и нравствената добродетел А това зависи единствено и само от човека. Данте Алигиери предупреждава за нравствените кризи, изживяни от предишни общества и епохи, като дълбоко вярва в хуманността на човешката природа. Той е творец на Ренесанса и човекът за него е център на Вселена.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

seventeen − seven =