Даниел Дефо – “Робинзон Крузо”

Следвайки идеите на Просвещението, Даниел Дефо създава роман, в който човекът и неговият разум са в центъра на художественото изображение. Това е епохата на пътуванния, приключения и авантюри по морета и океани. Авторът на „ Робинзон Крузо” е признат, макар и след смъртта си, за класик и водеща фигура на Просвещението. „Робинзон крузо” е не само приключенски роман, но и носи универсални послания. Просвещението е епохата, която в най-пълна степен обръща внимание на възможностите на човека да се развива, да опознава себе си и света, да въздейства върху природата, без да нарушава съществуващата хармония. Героят на Просвещението е дълбоко уверен в себе си и своите сили. Физическото и духовното оцеляване на човека е основната тема на романа. Като всеки млад човек от просвещенската епоха с вкус към предизвикателствата , Робинзон Крузо е завладян от копнеж да пътешества. Това поведение е напълно нормално за неговия темперамент. Никой и нищо не е в състояние да му попречи, дори собствените му родители загубили другите си двама синове тръгнали по един или друг път и никога незавърнали се. Жаждата за приключения отвеждат героя на прага на смъртта, беднотията и робството. В продължение на две години е пленен от пирати , от които успява да се спаси с хитрост.След това се установява в Бразилия и за четири години успява да забогатее от производството на захар.Но страстта към пътешествия и желанието за опознаване на нови светове го подтикват да участва в ново ,оказало се в последствие съдбоносно приключение. Съдбата го отвежда на безлюден остров, с пищна и красива природа. Островът като пространствен модел е едновременно място за бягство от действителността, място за спасение на духа и място за усамотение . Отначало героят неможе да приеме съдбата си, че е сам на този остров- така тих и величествен. Дори щастието, че е останъл жив не може да откъсне героя от дълбоката размисъл какво ще прави, с какво е заслужил това наказание. Благодарение на самообладанието героят успява да приеме съдбата си , да поеме по пътя на самотата, да се примири с волята на Бог. Въпреки така неочакваният обрат, той успява да даде път, на своята воля и вяра пред страха . По време на престоя си на острова той преоткрива знания и умения , до които хората са достигнали по време на дългата си еволюция. Съобразителността и бързите реакции на ума му са водещи в трудната битка с природата. Въпреки трудностите , Робинзон Крузо не загубва усета си за красивото ,стреми се да постигне удобства ,уют,присъщи на цивилизацията.Показателно е самочувствието на корабокрушенеца, породено от неговите занимания, които реализира на острова. На самотния остров Робинзон не само гради своя нов живот ,но му се налага и да отстоява създаденото.Битката с туземците от съседен остров внушава за пореден път , че желанието за победа и хладнокръвието са водещи за преодоляването на изпитания.Срещата с Петкан дава възможност на героя да предаде своя житейски опит и умения на дивака и да го приобщи към човешката култура. През всичките тези години той е живял сам, не е чувал ничий друг глас освен своя, но когато среща Петкан , той вижда в него дългочакания човек, с който може да сподели, своята история, всичко онова, което е изградил през всичките години на самотния остров. За Робинзон това е един от най-щастливите моменти през престоя му на острова. Той успява да научи своя другар да разговарят на един език, предава му всички тия умения придобити с времето зада уцелее. За него Петкан е светлината в края на дългия безкраен тунел. На Петкан е определена ролята да бъде слуга на своя господар, но Дефо определя това за естествено, а не за парадокс , защото в обществото всеки има онова място, което съответства на развитието му. Развитието на Робинзон Крузо като личност идва от преоценката на житейските истини, на собственото кредо и на моралните принципи в живота. Думите ; “Макар, че животът ми не беше лек, духът ми започна да укрепва.” показват, че героят е превъзмогнал нещастното си духовно състояние и започва да възвръща борбения си дух за оцеляване Посланията, които отправя към нас героят не са само как да оцелеем физически, а и духовно. Робинзон Крузо има силен дух и вместо да унива, да се отчайва и отказва, той продължава да се бори., защото според него това е смисълът на живота. Докато четем романа ние се пренасяме заедно с героя на пустия остров и преживяваме трудните ситуации, в които е поставен той. Робинзон Крузо носи в себе си идеята на Просвещението. Той показва, че чрез много труд, оптимизъм, усърдие, отговорност и надежда е възможно човек да се чувства щастлив и в най-безнадеждната ситуация. Много житейски послания са побрани в творбата и показват, че човек не трябва да унива пред трудностите в живота и трябва да гледа от добрата страна на нещата: “Научих се да обръщам повече внимание на добрите страни в моето положение, отколкото на лошите, и да се вълнувам по-скоро от радостите отколкото от лишенията.” Животът на това място, забравено от Бога му носи радост, защото е изпитал удовлетворението на сътвореното – сам е моделирал и изградил всичко около себе си – от битовите принадлежности, с които си служи, до примитивната система за отчитане на времето. Робинзон отправя много полезни послания, които стигат до нас чрез романа на Даниел Дефо. Той ни учи да сме трудолюбиви и да доказваме себе си, без да чакаме нищо на готово. Всичко е постижимо стига да има търпение, усърдие и желание, като никога не трябва да се отказваме от целите си колкото и невъзможни да изглеждат те. Трябва да вземем поука от корабокрушенеца и да мислим как може да си послужим с наличните блага. Добре е да ценим и най-малките неща в живота, защото за производството им е положен толкова много труд, че дори и мъничкото започва да ни изглежда безценно, когато сами се трудим за направата му. Робинзон съзнава всичко това, защото е интелигентен, скромен, искрен, пресметлив човек, а това са типични черти за представителите на английската буржоазия. Образът на Робинзон Крузо е една вариация на естествения човек, завърнал се в дебрите на природата, за да изгради себе си, света и обществото съобразно идеала на Просвещението. Той представя осмислянето на труда и човешкия опит, на индивидуалното всекидневие и лична отговорност към собствената съдба. Романът Робинзон Крузо утвърждава вечните човешки стойности В романа си Даниел Дефо ни показва как трябва да възприемаме и ценим света около нас. Той описва как в едно безнадеждно положение има мъничко надежда, която не трябва да се губи. Чрез своя герой авторът описва всевъзможното духовно и физическо съзряване, което може да постигне всеки човек. Но лошото е, че за да стане това човек трябва да попадне в обстоятелства, налагащи го и да не може сам да намери начин да се усъвършенства. Вечните послания на мъдреца Робинзон Крузо от много години насам биват приемани от млади и стари, като положителното е, че им повлияват. Героят ни учи как трябва да се трудим, да не се отказваме и да се борим за живота си. Той ни разкрива смисъла на човешкия живот. Независимо от това дали е добър или лош, изпълнен с радост или не, ние сме тези, които държим съдбата в ръцете си, а в това най-пълноценно може да ни убеди романът “Робинзон Крузо“.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

2 × 5 =