Даниел Дефо – “Робинзон Крузо”

Несъмнено името Даниел Дефо извиква в паметта ни спомена за някога прочетените приключения на авантюристичния по природа литературен герой Робинзон Крузо. Всепризнатият едноименен английски роман бива многократно преиздаван, а авторът му е признат, макар и след смъртта си, за класик и водеща фигура на просвещението. В зората на зараждащата се просветителна епоха читателят е отворен към всякакъв вид литература, към всичко ново и различно от доскоро популярния, налаган от писатели и критици, любовен роман. Обществото желае да чете не само за глуповати, сантиментални истории, но и да научава за реални събития и герои в реално време; да научава за съвсем обичайни навици и случки от бита; да разширява кръгозора и знанията си за света. “Робинзон Крузо” е една от първите книги на Просвещението, въплътила в себе си както строгите морални норми, характерни за времето, така и авантюристичните желания и нагласи на тогавашния човек за живота и света. В романа са залегнали мотивите за индивидуалния избор, за хармонията между разум и чувства, за самоизградилата се личност и нейния нравствен свят, в който водещи принципи са трудолюбието, религията и рационалните действия. Именно поради тези изключително актуални за началото, а и за целия VIII век, проблеми и новаторския характер на творбата заинтригуваната й аудитория превръща Дефо в популярна публична личност, а произведението му бива издигнато като най-важното за епохата на Просвещението. Но не само тогавашният читател е силно податлив на приключенския роман. Оказва се, че детската психика също толкова лесно се влияе от подобен род книги, поради възможността да се идентифицира с героя, да изрази себе си чрез една литературна измислица и да успее да съпреживее нечувани подвизи, които в действителност едва ли някога биха могли да се случат. Всичко това прави книгата изключително привлекателна и затова дали ще я провъзгласим за най-важния текст на Просвещението, или ще обобщим, че тя просто е любимо детско четиво, ще бъде еднакво вярно. Романът “Робинзон Крузо”, както и обществените настроения и нагласи, превръщат началните години на просвещенската епоха в добра почва за развитието на приключенския роман. Макар че бива силно критикуван и дори отхвърлян от голяма част от интелигенцията, този непретенциозен жанр, издигнат от непретенциозната публика, бележи целия VIII век. Книгата на Дефо печели бързо своята ентусиазирана аудитория чрез универсалната си, увлекателна и актуална тематика. Но романът става популярен не заради изключително “гениалния” Дефо. Не някакви свръхчовешки таланти и виртуозни творчески умения на автора правят книгата привлекателен литературен обект, а именно достъпният език, лекият стил, опростените му структури и сюжет. Даниел Дефо просто съумява да предложи на обществото това, което би се разбрало и харесало на по-голям кръг читатели, непретенциозни в избора си и недотам образовани, без претенции за каквато и да е елитарност. Защото романът е отражение на социалната уредба и поведенческия модел на един обикновен човек, член на просвещенското общество. Начинът, по който се предава текстът- “аз”-изказът и формата на дневник, също придават увлекателност: 06. май. Работих на кораба. 24. юни. Чувствам се по-добре. Този вид изказ дава усещането за реалност и достоверност у читателя, като засилва религиозния мотив за пречистването и изповедта чрез воденето на дневник- дейност, характерна за повечето пуритански семейства през този период: 27. юни. (…) Господи, погрижи се за мене; Господи, позали ме; Господи, имай милост! И нека не забравяме, разбира се, една от основните цели на просвещенската литература – да възпитава, да учи обществото на църковните и обществено морални норми, да внушава чувство на религиозност. В идеалистичните възгледи на самата епоха църквата играе основна роля във възпитанието, образованието и изграждането на една личност. Такава е и идеята на Дефо, пресъздадена в романа . Преоткриването на бога е катарзис за героя, което го кара да преосмисли живота си, себе си като личност и да изгради свои нови морални цености. Дневникът се явява тази връзка на Робинзон с Бог, пътят към пречистване и отърсване от терзанията и самотата. Особен момент, събуждащ любопитството на читателят, е мястото на развиващото се главно действие- “/…/безлюден остров край бреговете на Америка близо до устието на великата река Ориноко /…/”. Въпреки великите открития и добитите вече представи за света, които съвсем не са достъпни за всекиго, обществото не разполага с достатъчно информация. Земите на юг отвъд Атлантика са непознати географски ширини за тогавашния западноевропеец, който е чувал малко за тях. Те се явяват като едно предизвикателство за любознателния читател. Те символизират неизвестното, чуждото и дивото, засилват още повече интереса към неочакваното и непознатото. Те са предизвикателството, което читателят търси в действителност и намира в книгата. Далечните земи и желанието за пътешествия се свързват и със свободолюбивия нрав на героя. В началото на VIII век започва да се пропагандира публично правото на свободен избор и самостоятелни действия и решения. Следователно би било голяма загуба за романа да не бъде разгледан, дори косвено, мотивът за свободата. В зараждащия се “Век на разума” думите на немския философ Имануел Кант: “Осмели се да познаеш!” се превръщат в цяла една идеология, в която се поставя акцент върху това, че да знаеш означава да си свободен. Но обикновения човек има други разбирания за свободата. Той не желае да бъде пряко поучаван как да живее, а чрез свобода на собствените си действия и размисли да открие самопознанието, мъдростта, затова и бива силно привлечен от романа на Дефо. Героят му Робинзон Крузо , поради необичайните обстоятелства, има възможността сам да избере своя път в живота. Той решава да следва вътрешния си глас, жадувайки да се откъсне от подредеността на цивилизацията и от нормативността, налагана в обществото. Въпреки че това му донася и много страдания, той успява да достигне познанието, но не онова, за което Кант говори в трудовете си, а изстраданото- преосмислило живота му. Робинзон е олицетворение на свободата, а оттам и самопознанието, което обикновения човек желае да постигне. Пътуването и откъсването от цивилизацията са начинът, по който героят може да се чувства независим и свободен. Това представлява изключителен интерес за читателя, който няма възможност да направи нещо подобно. Защото развлекателните пътувания с цел авантюристични приключения в далечни, непознати земи не са били масово явление в периода, а привилегия, от която са можели да се възползват единствено търговци или по-заможни граждани. Но всяко пътешествие крие своите рискове и ето, че Робинзон претърпява корабокрушение при силна буря и се озовава на самотен остров като единствен оцелял от екипажа на кораба. На пръв поглед светът, в който попада героят, е анархичен и див, непознат, а може би опасен. Но Робинзон умело успява да организира труда си и да подреди ежедневието си като не оставя нито свободна минута за окаяние и самосъжаление. Читателят вижда как единствено чрез трудолюбие и упоритост героят превръща дивото в цивилизовано. Без драстично да променя естествения природен кръговрат на острова, той открива своето място в него; как волята за живот на корабокрушенеца и упованието му на Бог не го предават в нито един момент. Именно това буди интерес в просвещенското общество- как един обикновен човек организира педантично своя свят, попадайки на необитаем остров. Но тази педантичност е нужна на героя. Тя е част от съвременното общество на VIII век и без нея той не би оцелял. Книгата разглежда обикновени теми, достъпни и увлекателни , предназначени за обикновения човек. Дефо поставя идеите за усърдието и упоритостта, за търпението и инстинкта за самосъхранение и оцеляване. Това, е което читателят желае да прочете- да види описани моменти от собствения си живот или от живота, който жадува да има. Обществото не желае да чете дълбоки философски размисли и поучения, затова и романът не се развива в тази насока. Даниел Дефо се стреми да изложи един напълно опростен вътрешен свят на героя, което неговата публика наистина оценява. Романът “Робинзон Крузо” има своята ентусиазирана аудитория, но същевременно и много отрицатели. Известно е, че читателите на Дефо са най-вече не дотам образовани, дребни занаятчии, търговци и техните семейства. За възпитаниците на частни училища и университети, както и за формиращата се интелигенция като цяло, съдейки по своите антични кумири като Аристотел и Хораций, писаното от Дефо преминава границата на добрия вкус. Обект на тяхната критика и учудване е въпросът какво простодушният читател открива в този непретенциозен роман, което веднага го пленява. Но независимо от недооценяването му, ” Робинзон Крузо” със своя универсален и занимателен характер успява да заобиколи острите критики и да спечели многобройна публика, която го издига и запомня като най-знаменития текст на Просвещението. Написвайки “Робинзон Крузо”, Дефо няма за цел да покори детската аудитория; книгата има съвсем друго предназначение и е насочена към щироката общественост. Наложил се обаче на литературната сцена, романът започва постепенно да завладява и малките читатели през годините. Едва ли децата биха могли да прочетат и осмислят книгата в пълния й вид, без да се отегчат и да не я оставят поне два пъти. Това, което наистина успява да привлече вниманието им, е заложеният, увлекателен характер на приключенския роман. Опростените език и сюжетна линия улесняват четенето, а динамичното действие и появата на различни герои поддържат до някаква степен любопитството на детето, което открива един интересен свят на приключения, непознати земи, корабокрушения и пирати. Четейки, то придобива увереност, че може да достигне целите си така, както Робинзон осъществява своите. Учейки се от трудолюбието и упоритостта на героя, детето смята, че щом той успява да постигне всичко в измисления свят, то в действителност също не съществуват невъзможни неща. Но нима това е целта на една детска книжка- да покаже на детето колко суров може да бъде животът, как плануваното и мечтаното не винаги се сбъдва и че желаното се постига с много труд и жертви от страна на “героя”?! Днес децата имат нуждата да се чувстват все още такива на своята възраст. Прекалено бързото им съзряване и порастване в последните години, предопределено както от социално-психологически, така и от икономически фактори, от желанието на родителите да бъдат поемани повече отговорности в по-ранна възраст или липсата на общуване между поколенията – цялото това отношение в семейството и обществената среда лишават често децата от романтиката и безгрижието на детството. А едно дете има нуждата да вярва в доброто, да опознава красивото, невероятното, да се учи пряко на ценности и възпитава чрез прочетеното, но и да го съпреживява емоционално. В една толкова впечатлителна възраст, каквато е детската, стремежът да откриваш, опознаваш и да бъдеш отражение на видяното е изключително силен. Така то си създава различни виждания за света, които съответно би приело, оценило или отхвърлило.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

4 + six =