Даниел Дефо-„Робинзон Крузо” – САМОТНИЯТ ГОСПОДАР НА СВЕТА

Романът „Животът и странните,удивителни приключения ня Робинзон Крузо…”надживява своя автор с образа на самотния корабокрушенец,който въплъщава оптимизма за бъдещето на човека,открил своите възможности сред необитаемия остров и постигнал блажено състояние на духа далеч от човешкото общество.Сред девствената природа Робинзон сам изгражда свой свят,в който се чувства истински господар,защото с непрестанния си труд преоткрива и създава материални блага,макар и познати в цивилизования свят.С изобретателността и волята си опознава и овладява природата за своите потребностти и живее в хармония с нейните закони.Макар и самотен,Робинзон Крузо има самочувствието и гордостта на преуспял човек,на истински владетел,защото в изпитаниятя се научава да управлява живота си,намира щастие дори и в най-големите беди.Островът на морякя се превръща в истински рай на материалното изобилие и духовното блаженство.Той е духовно завоевание на човек,който води пълноценно съществуване със съзидателния си труд и волята си да оцелее. Написан през XVIII век като апология на буржоазната приедприемчивост в англия и обявен от Жан Жак Русо за най-поучителната просветителска творба,романът „Животът и странните,удивителни приключения на Робинзон Крузо…” и днес внушава,че с упорит и непрестанен труд,с предприемчивост и практичен усет човекът е господар на света.Обикновенните хора,а не митическите герои и божества овладяват природата,опознават нейните закони и създават материални блага ,в които търсещият човешки дух намира покой и блажество.Робинзон ни напомня,че човк може да се радва на създаденото само когато с труда си задоволява човешките си потребности,без да трупа излишества и без да разрушава природата .В модерните цивилизовани общества,сред материалното изобилие и дотъпното общуване,много повече са самотните и недоволни хора,които не изпитват радост от труда си,нито удовлетворение от съществуването си.Затова всеки трябва да открие истината за себе си и света,без да е нужно да попадав изключителни ситуации и безлюдна среда,както се случва с Робинзон Крузо.Героят на романа не е изключителна личност,но попаднал в изключителна обстановка,той се освобождава от страха и отчаянието си и се спасява от смъртта благодарение на труда си и на волята си за живот.Открил неподозираните си възмжности и умения,той става господар на самия себе си.Победил страха и преодолял миналите си грехове,Робинзон успява да овладее и природата. Романът на Даниел Дефо преусмисля някои християнски ценности в духа на протестантската религия от XVIII век.Той косвено отхвърля благословената бедност и религиозното съзерицание и утвърждава идеата,че Бог помага на трудолюбивите и предприемчивите хора.Човекът достига до божествено блаженство чрез своя непрекъснат,съзидателен труд,вярвяики в собствените си възможности и воля за действие.Робинзон не отхвърля християнските ценности.Напротив,той преоткрива библейските истини в реарния сблъсък със земните изпитания.Останал сам на непознатия остров,той изгражда свой свят на изобилие и блаженство без пряка божия намеса.Пътят към желаното благоденствие на духа осмисля човешкия живот и го прави пълноценен. Унаследил чертите на средната класа в Англия-буржоазията,младият Робинзон Крузо не се вслушва в съветите на баща си за предимствата на златната среда,пренебрегва сълзите на майка си и търси нови простори за мечтата си по морски приключения и непознати земи.Въпреки преживените изпитания и предупреждения на съдбата,той търси нови предизвикателства за непокорния си дух.В самото начало на романа ,героят е представен като изключително активна и действена натура и затова попадането му на острова е закономерна последица на неутолимата му приключенска страст.Оцелял като по чудо след морската буря,морякът не може „да изрази как ликува и се възражда избавената му душа”.Много скоро той изпада в отчаяние, особено когато разбира ,че всичките му другари са загинали.Даниел Дефо ненатрапчиво разкрива противоречивата човешка същност,в която надделява жизнеността като част от природните закони.В своя дневник корабокрушенецът споделя страданията си на Острова на отчаянието,както той го нарича,но най-вече описва действията си за да оцелее и да направи живота си по-удобен.Използваното аз-повествование дава възможност за достоверно и убедително проследяване на живота на самия корабокрушенец.Преплитането на мемоара и написването в дневника проследява подробно и последователно във времето и пространството направеното от него.”Трябва да се живее” си повтаря героят и не позволява скръбта да го погълне ,защото трудът ,непрестанен и уморителен го спасява от гладна смърт ,самотата и отчаянието.Тои пренася от кораба всичко и го използва умело и практично ,за да си построи жилище и да си осигури прехрана.Осъзнава,че ще разчита единствено на себе си и съхранчва всички отломки от цивилизацията,за изграждането на своя нов свят.Като грижлив стопанин,той не само съхранчва и подрежда,но сам създава удобства,които му струват много усилия и несполуки,но и неизпитана дотогава радост.Изработването на маса и стол,оформянето на глинени съдове и кошници,създаването на лопата от дърво,лула и дори чадър,за самотния моряк са истински постижения,защото той влага в тях цялата си интелектуална сила.Робинзон усъвършенства уменията си след многобтойни неуспехи и продължителни затруднения и затова създаденото от него има има изключителна стойност.Той се научава да цени и се радва на дребните неща,чувства се господар в своя свят,защото е разбрал,че „когато човек разумно определи и пресметне всяко нещо и трезво прецени всичко,след време от него може да стане отличен майстор във всяко нещо”.С гордост и самочувствие той споделя:”Дотогава не бях похващал сечиво,ала с усилен труд,старание и изобретателност не след дълго открих,че не съществува нещо,което да искам и да не мога да направя…” Робинзон не само пресътворява познатите в цивилизацията блага,а акто истински откривател използва природните дадености и климатични особености на острова,за да направи живота си по-удобен.Отглеждането на ориз и ечемик не е изпратено от божието провидение,а е резултат от неговата съобразителност и трудолюбие.Материалното благополучие обаче не е достатъчно,за да живее спокойно на безлюдния остров.Преживчното земетресение и болестта нарушават самотните му делници,изпълнени ц непрестанен труд,ловуване и почивка.Човекът е поставен пред пред изпитанията на собствената си съвест.Когато е болен,Робинзон чуватва тежестта на самотата и страха от смъртта.Той се чувства нещщастен,въпреки създадените удобства,и приема страданието си като наказание за минали грехова.”Ето-казах си аз на глас,-дойде време да се сбъднат думите на баща ми:стигна ме небесното възмездие и няма кой да ми помогне или да ме чуе.”В страданието си той се обръща към Бога,макар да няма”никакви богословски познания”,за да намери отговор на въпросите:”и какво представлявах аз заедно с всички други създания:диви и питомни,човеци и зверове?Откъде се бяхме появили?”…Отговорът дойде съвсем естествено:бог бе създателят на всичко.”Човекът се чувства като божие творение и част от великата хармония на природата.Той приема съдбата си,осмисляйки миналото си,разкайва се за греховете си и се примирява с усамотението си,виждайки във всичко божия промисъл.Чрез лично преживяното и натрупания вековен човешки опит Робинзон разбира,че животът му на безлюдния остров е изпитание,но и спасение.Когато за пръв път отваря Библията,той попада на думите:”И призови ме в ден на напаст,и аз ще те избавя; и ти ще ме прославиш”.Самотният моряк се доверява на библейските истини и с постоянството и старание размишлява,за да намери просветление.Той изповядва,че „единственото,което душата ми искаше от бога,бе той да ме избави от хомота на провидението,което угнетяваше изцяло духа ми…да се избавиш от грях е много по-гпляма благодат ,отколкото да се избавиш от беда.”Така постига успокоение,подрежда мислите си и синхронизира миналото и настоящето си.Изграждайки мъчително трудно своя духовен свят,Робинзон намира опора в християнството.Без религиозни проповеди,а единнствено чрез сетивното познание и практическия опит той достига до универсални истини за живота и човека. Отдалечен от „цялата греховност на света”,той достига до изтрадани истини,които са трудно достижими в динамичното цивилизовано общество-алчността и богатството са напълно безсмислени сред суровата природа и „всички добри неща на този свят са добри само тогава,когато можем да ги използваме…ценно за мене беше само това,което можех да използвам” , признава той.Все по-уверено той гради своя свят,чувства се господар на мислите и действията си,изграждайки позитивна житейска философия.Научава се да обръща повече внимание на добрите страни,отколкото на лошите,вълнува се повече от радостите,отколкото от лишенията и това му носи”такова вутрешно умиротворение,което не може да се опише”.Прозренията му звучат като предупреждение към вечно недоволните,които са неспособни да се вълнуват от малките радости,защото са зависими от стремежа за притежание и богатство.Робинзон заживява все по-пълноценно на безлюдния остров в хармония със себе си и природата.Дори общуването с хора не му липсва и той отбелязва:”така заживях по-хубаво,отколкото ако общувах с хора… и когато мислено разговарях със себе си и…дори със самия бог посредством възклицания,не бях в по-добро положение,отколкото ако имах най-голямото щастие на света-да бъда сред хора.”Робинзон приема попадането на острова като прераждане и ново начало.Странното съвпадение на датите в живота си,той вижда като божествено предопределение и спасение.Корабокрушенецът постоянно разширява ,укрепва и защитава своя свят.Като истински господар,той още в началото здраво огражда своя дом и постоюнно прави огради,въпреки,че няма реална опасност за живота му.Разширява своите владения,като използва най-подходящите места за лятно жилище и ниви или огражда земя,за да опитомява животни за прехрана.Робинзон не познава застоя,той е против всяко бездействие и затова често среща изпитания в стремежа си да опознае и овладее заобикалящия го свят.Доказателство за това е построяването на лодка,с която обикаля острова.силното подводно течение излага на опасност моряка,но със смелост и съобразителност той отново се спасява.Това пътуване Робинзон осъществява с втората изработена от него лодка,която е по-малка от първата, и работата по нея му отнема две години.Той се учи от грешките си,не скъпи усилията си,не се отказва от започнатотои така постига винаги мечтите си. Героят на романа заявява:”…Аз бях височество,господар и владетел на целия остров:имах пълна власт над живота на всичките си поданици.”Горчива иронич има в думите му:”Само да ме видеше как се хранех като истински крал,при това сам,заобиколен от слугите си…”,защото макар и сам,той наистина има правото на кралско самочувствие и гордост. Но колко нетрайна и променлива е човешката съдба разкрива разказът на самотния моряк.Човешката следа на безлюдния остров предизвиква страх и объркване,тъкмо когато е постигнал удовлетворение в усамотения си живот.”Колко странно си играе провидението с човешкия живот”,разсъждава Крузо и вместо да се радва да види свой събрат,трепери от страх и е готов да се скрие”вдън зема”.Робинзон отново е по-силният в срещата си с диваците и техните обичаи.Като цивилизован човек,той спасява Петкан и става негов господар,като го възпитава и променя.Той го превежда през всичките етапи на човешкото развитие и успешно гради личността на това „дете на природата”,което мъ се отблагодарява с искрена привързаност и приятелство.Общувайки с туземеца,самият Робинзон се усъвършенства,убеден,че животът му е пълноценен,когато е споделен с друг човек. Оказал се извън човешкото общество и далеч от цивилизованияживот,Робинзон Крузо създава свой свят,в който досойно заема мястото на господар.Образът на самотния моряк се различава от традиционната представа за господаря владетел ц неговото богатство и верни поданици.Въпреки това,Робинзон е откривател и победител в изпитанията на живота и предизвикателствата на природата.Той трупа своите”богатства” с упорит и непрестанен труд,а с изобретателността и старанието си отстоява естественото право на човека да овладее природата,като извлича полза от нея,без да я унищожава.Като истински господар,той управлява умело живота си,постигайки хармония със себе си и света. Романът на Даниел Дефо и днес оптимистично заявява правото на човека да опознае себе си и със знанията и уменията си да бъде победител в динамично променящия се свят

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

4 × 2 =