Даниел Дефо – “Робинзон Крузо”

Романът на Даниел Дефо „Животът и приключенията на Робинзон Крузо” представя в увлекателна белетристична форма някои от основните философски идеи на Просвещението в Западна Европа. Романът е и повествование, за съдбата на един моряк на необитаем остров и творчески експеримент, който проследява детайлно промяната в поведението и светогледа на личността в екстремни условия. В самотата си, продължила над 20 години, Робинзон Крузо подлага на критическа преоценка всички понятия и разбирания в/у които се е основавало съществуването му преди съдбовния обрат. Размислите за взаимоотношенията м/у човекът и обществото показват, от една страна, негативното въздействие на социалната система , а от друга, позитивната роля, на достиженията на цивилизацията за развитието на човешкия интелект. Авантюризмът на Робинзон, страстта му към приключения и пътешествия го подтикват да пренебрегне съветите на своите родители и да поеме към неизвестното. Героят не може де се примири със съдбата на „среден човек”, не го привлича относително спокойният свят на умереност и сдържаност – м/у ниското и високото. Макар по-късно да съжалява и да се упреква за решението си да напусне бащиния дом като блуден син, именно този акт му дава възможност да погледне отстрани на света в който е живял. Даниел Дефо показва как постепенно в съзнанието на самотния обитател на острова се изгражда нова ценностна система и стойностите неочаквано се преобръщат. Парадоксално е, че нещастието на откъснатия от контакта Робинзон се трансформира в усещането за спасение от греховните изкушения и гибелните страсти. Странно е как осъденият на самота се чувства щастлив от новото начало в своя живот – без алчност и завист, без прекомерни амбиции: „Не страдах нито от изкушение на плътта, нито от съблазън за очите, нито от прекомерна гордост. Не ламтях за нищо, защото сега притежавах всичко, на което бях в състояние да се радвам.” В новата житейска среда много ясно са разграничени псевдо ценностите, фалшивите кумири на заслепеното човешко съзнание и нравствените опори, придаващи по-дълбок смисъл на човешкото съществование. Специфичен белег е ползата от нещата – възможността те да бъдат употребени с практическа цел. Ценно е онова, което е полезно – такава е променената позиция на героя, отърсил се от заблудите и измамните увлечения. Неговите разсъждения изключват от кръга на значимото парите и показват абсурдната несъстоятелност на алчността и скъперничеството. Златото, притегателният център на всички човешки желания в обществото, сред екзотичната природа на безлюдния остров е абсолютно ненужно – излишен метал без никакво значение. Новата обстановка, в която личността трябва да оцелява, предопределя новото разбиране за щастието. За Робинзон той е това, което човек сам е сътворил или е получил като дар от милосърдния Бог. Човек е щастлив, когато оцени стойността на това, което го заобикаля и не преследва илюзорното; когато съпостави настоящето с миналото и осмисли предимствата на ситуацията; когато сравни своето положение с нещастието на много други хора и разбере, че няма основания да се отчайва. Личността на Робинзон преминава в индивидуалното си битие по онзи път който вече е извървяло човечеството и така придобива безценен житейски опит. Той е и строител, и дърводелец, и грънчар, и земеделец, и скотовъдец. Тази съзидателна енергия намира най яркото си проявление в способността на човека да „сътвори” самия себе си, да промени изоснови своя духовен облик. Благодарение на самонаблюдението Робинзон достига до заключението че една от най-важните черти на характера му е вярата в собствените му сили и възможността да доведе до успешен край започнатото дело. Творение на корабокрушенеца са не само материалните предмети, но и едно човешко същество – дивакът Петкан, чиято душа благодарение на нравоучителните беседи с европееца приема християнската идея за божественото. Характерна за литературата на просвещението е тази двойка герои – представител на европейската цивилизация и туземец, син на екзотичен и първичен свят. Общуването на Робинзон с Петкан е всъщност диалог на различните нива, стадии на еволюцията на човешката природа. Разсъждавайки за човешката природа, в стремежа си да осмисли същността на греха, Робинзон не отминава и собствените си заблуждения и се разкайва за предишния си „презрян и отвратителен живот”. Героят не скрива, че преди да се озове на острова у него е липсвало истинско религиозно чувство. Първите думи, които прочита от Библията, взета от кораба са: „и призови ме в ден на напаст и аз ще те избавя; и те ме прославиш”. Възраждащото духа общуване с Бога прогонва отчаянието и зарежда личността с вярата че е възможно да се съгради ново битие и да започне отначало – пречистена, постигнала жадуваното спокойствие и хармония със себе си и природата. Героят се чувства закрилян и направляван в действията си от божествената сила и в същото време поставя себе си на върха на пирамидата от социални взаимоотношения, установени след спасяването на Петкан и баща му. Робинзон нарича с ирония острова „моята държава”, себе си определя с насмешка като „височество, господар и владетел”, „истински крал”, а диваците назовава „поданици”. Зад ироничната и привидно несериозна характеристика всъщност стоят действителните намерения на корабокрушенеца да създаде един намален, миниатюрен модел на „монархическо” управление. Във владението на Робинзон изградената йерархия не може да бъде нарушена, но тя е белязана със знака на благородството, човечността, и толерантността към другия, към по-различния. В този идеализиран свят парите са без стойност и всеки човек по зова на сърцето разкрива вярата си в своя Бог. Забележителна е тази свобода на вероизповеданието, която звучи наистина утопично и в пълен контраст с нестихващите ожесточени религиозни войни м/у католици и протестанти, християни и езичници. Образът на Робинзон Крузо не притежава изключителността на романтическият тип герой, но съумява да хармонизира трезвия разсъдък, неугасващото любопитство към непознатото и свежестта на неподправените чувства и желания. То символизира единението на човека с Бога и природата, със самия себе си с най-възвишеното в своята натура.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

nineteen + 13 =