“Дамата с рентгенови очи” – Светослав Минков

През 20-те години на XX век на страниците на списание “Българан” за първи път се появява името на писателя Светослав Минков, който след няколко години вече заема своето достойно място в реалистичната сатира на българската литература. Особено го вълнуват модернизацията, техническият прогрес, научните открития, роботизацията – явления, които непрекъснато се рекламират и които в една или друга степен неизбежно ще променят мисленето и начина на живот на обикновения човек. Със своето “модерно съзнание” той се отказва от чувствата и от духовния си живот, за да се превърне в автомат, в манипулирана брънка на едно бездуховно общество. Опасенията на писателя са, че човек лесно се оставя да бъде манипулиран, но много трудно осъзнава тази манипулация. В своя разказ “Дамата с рентгеновите очи” писателят избира композиция, която представя персонажите чрез колаж от отделни фрагменти, повтарящи се циклично. Неслучайно акцентът е поставен върху създаването на “готов модел” за поведение чрез подмяната на доминиращите “ценности”, изразени посредством взаимоотношенията между героите без лица. Те са унифицирани, неестествени, марионетки без идентичност. Показани са като консуматори, поддаващи се на манипулация. Безличността ги прави демонични заради бездуховността им. Тяхната стандартизация ги показва като “фабрични” продукти с девалвирани стойности, “пробна партида” “с рентгенови очи” и “парафинени гърди”. Загрижен за бъдещето на човечеството, Светослав Минков проявява специално внимание към човека, анонимно присъстващ в обществото. Страхът от скоростта, с която той се налага и дава тон в обществото, кара писателя да приеме човека с маска като типичен продукт на времето, характеризиращо се с бързи промени по отношение на дехуманизацията и отчуждението. Консуматорският дух на персонажите изгражда много вярна представа за бутафорния свят на подменените ценности, където заместителите, а не оригиналите, имат висока цена. Неслучайно със “серум от патешки мозък” се създава образът на “една феноменална Венера на двайсетия век” в лицето на Мими Тромпеева. Номинацията на ужасното, постигната чрез дневника на героинята, е част от оформящия се гротесков стил на разказа “Дамата с рентгеновите очи”, постигнат чрез прилагане принципа на колажа. Доказателство за това е маестро чезарио Галфоне. Той е своеобразен “колаж”, нелепа смесица от алогични и безсмислени езикови форми във всеки разговор с пациентките: “Вярно е, че зрителният фокус на вашите омайни очи е изместен в някаква блуждаеща далечина, но, за щастие, днешната хирургия стои на такава висота, че тоя съвсем невинен недостатък ще може да се отстрани само в разстояние на десетина минути… Готов съм без всякакво колебание да ви дам тригодишна писмена гаранция… И най-късно след половин час вие ще шествате из улиците като възкръснала из гроба Семирамида!”

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

three × three =