“Дамата с рентгенови очи” – Светослав Минков

Творческото присъствие на Светослав Минков е категорично заявено в българс¬ката литература в началото на XX век. Пре¬водач на редица приказки, автор на диаболични разкази, в които преобладават фантастични персонажи, страшна, свръхестествена обстановка, необи¬чайни, алогични обрати в нормалния ход на всекидневния живот, Светос¬лав Минков не скрива интереса си към мистичното, към непознатите страни на човешката душа, към подсъзнател¬ното, ирационалното. Творецът не остава чужд и на реал¬ните събития, които го заобикалят в на¬чалото на миналия век – модерниза¬цията, техническия напредък, научни¬те открития, роботизацията. Явления, които са непрекъснато рекламирани и които се опитват да променят мисле¬нето и начина на живот на обикнове¬ния човек. Той се превръща в автомат, в робот, който изпълнява, без да раз¬съждава. Отказал се от чувства и от ду¬ховен живот, човекът има „модерно съз¬нание”. Нравствените му ценности са променени. Свръхестественото и не¬говата алогичност в диаболичните раз¬кази са заменени от страха на автора, че хората ще бъдат механизирани, лишени от душа, че върху тях ще се въздейства чрез рекламата на новите открития и всичко това ще доведе до стандартизиране, обезличаване на човешката личност. Този страх от ле¬котата, с която човешката психика мо¬же да бъде манипулирана, и от труд¬ността да се достигне до осъзнаване на тази манипулация, зависима от свръхес¬тествени сили, намира своя израз в разка¬за „Дамата с рентгеновите очи”. Светос¬лав Минков е прозрял, че в новото, „мо-дернизирано” общество, с редица научни открития и технически постижения, човек има все по-малко време да живее, да чув¬ства и да мисли. Животът му придобива друг смисъл, става режисиран. Всеки из¬бор на човека е насочван. Посочвани са целите, определяни са възможностите му. Човек не е самостоятелен, а манипулиран, жертва е на т. нар. „масова култура”. За¬губва хуманността Си и достига до неиск¬реност и бездуховност. Героите в разказа „Дамата с рентгено¬вите очи”са типизирани„илюстрации” на авторовия замисъл, а не индивидуализирани характери. В този смисъл, слу¬чайно избраната за главна героиня на разказа, Мими Тромпеева е типичен представител на своята обществена прослойка – буржоазната аристокрация от началото на XX век, дъщеря на богат индустриалец. Героинята е красноречи¬во доказателство за съдбата на новия чо¬век, манипулиран от рекламата за нови¬те научни открития, които могат да про-менят живота му и да го направят по-щас¬тлив. Но именно те го лишават от нравс¬твените му ценности и красота, превръ¬щат го в автомат, в човек-робот без душевност, с изродени мечти и добродете¬ли. За внушаване на своите разбирания и идеи Светослав Минков умело съчетава приказното и фантастичното, като съумява да отрази реални явления от об¬ществения живот. Героите му следват в своето поведение и мечти приказните персонажи, но същевременно са но¬сители на фантастични, нереални ка¬чества, родени от невероятния свят на футуристичните технически открития. В приказката има няколко ключови мо¬мента и особености, двигатели на дейст¬вието. Героят е подложен на лишение, по пътя му има препятствия, които се прео¬доляват чрез появата на въл¬шебни сили и предмети. Женит¬бата за принца поставя в ново социално положение героя. В края на приказката възтържест¬вуват доброто и справедливост¬та. В приказката мястото на действието е условно – едно царство, един град, без да се конкретизира географското му разположение. Такъв избор прави и Светослав Минков. Действието в разказа му „Дама¬та с рентгеновите очи” се раз¬вива в един град, без дори да е маркирана градската среда. То¬ва съвпадение може да се обяс¬ни с факта, че съвременният пи¬сател се интересува не толкова от обстановката и героите, кол¬кото от типичните явления на времето, в което твори. Именно те провокират мисли¬те му. Подобно на героя от въл¬шебната приказка, на когото е отнета някаква придобивка, Мими Тромпеева търпи лише¬ние. Тя страда от природен не¬достатък- кривогледство, кое¬то помрачава външната й кра¬сота: „… Изпъкналите й кривогледи очи отблъскваха всички и я правеха непоносима за обществото на ония-, които играеха тенис и говореха за новите марки автомобили. ” Този дефект потиска мечтата на Минковата героиня. Тя „мечтаеше да се омъжи за милионер, за¬щото сама беше дъщеря на богат индуст¬риалец и не искаше да скъса връзките си с парфюмираната младеж от аристокра¬тичните кръгове”. Мечтата на Мими да намери своя принц – богат индустриа¬лец, съответства на мечтата на приказни¬те герои, например на Пепеляшка, която бленува да отиде на бала с доведените си сестри, да потанцува и да види прин¬ца. Мечтата осмисля човешкия живот. Тя прави човека по-силен, помага му да се развива, да се бори за постигане на идеа¬лите си, да преодолява трудностите в жи¬тейския си път. Мечтата е своеобразно бягство от действителния, реалния свят към един по-съвършен, но нереален, съ¬ществуващ само в съзнанието. Но поня¬кога мечтите се оказват деструктивни за личността. Мими Тромпеева живее със своята измамна мечта да излекува кривогледството си, за да продължи живота си в обществото на хайлайфа, сред охолство и пари, където обаче се ширят без-духовност и лицемерие. Героинята става жертва на собствената си представа за не¬щата, както и на времето, в което живее. Тя вижда само това, което иска да види. По пътя към осъществяване на мечтата трябва да бъдат преодолени много пре-пятствия и изтърпени много изпитания, както в приказките. Мими Тромпеева се подлага на операция, поема рискове; Пе¬пеляшка рискува да я познаят, ако оста¬не до късно на бала. За преодоляване на трудностите се появява вълшебство; използва се чудо, чужда сила. В приказ¬ката за Пепеляшка това е вълшебната фея – кръстница на героинята, която с едно докосване на вълшебната пръчица я прев¬ръща в принцеса с красиви дрехи и я из-праща на бала. В разказа на Минков ге¬роинята е спасена във „вълшебна фабри¬ка на щастливите преображения”, както е описан институтът за разхубавяване „Козметикум Амулет – салон за дамска хи¬рургия”. Там „вълшебник” със своите уме¬ния и открития е маестро Чезарио Галфоне, който благодарение на капките си „Рентгенол” преобразява грозните очи на Мими Тромпеева. Той капва в „ангелските зеници” няколко капки и обещава, че това „ще ги окъпе в лъчезарен блясък и ще ги превърне в сияйни звезди за пеперудното вдъхновение на поетите”. Надеждата е възвърната, мечтата може да се превър-не в реалност. Всички са възхитени от преображения¬та след вълшебствата. Пепеляшка предиз-виква всяка вечер все по-големи симпа¬тии с външния си вид, със своята хубост и маниери. Мими Тромпеева възхищава с промяната си околните, които я гледат смаяни и възклицават: „Ах, какви чудни очи! ” Външният вид на героинята пре¬дизвиква обаче и завист, и клюки. Мими Тромпеева споделя за обкръжаващите я дами: „… Не можеха да си намерят място от яд, загдето съм станала център на изк¬лючително внимание, та постоянно тър¬сеха повод да ме ухапят. ” Нейните нео¬бикновени рентгенови очи са не само красиви, но имат и още едно „достойнс¬тво” – те проникват навсякъде, виждат всичко. За тях няма прегради. Реализи¬рана е авторовата идея – пародиране на душевната деградация, на душевната празнота у човека, на интереса към обвивката, към външната страна на нещата и хората. Чрез вълшебството се увелича¬ват шансовете на героинята да открие бъ¬дещия си съпруг – принца на своите меч¬ти. Мими се запознава с избраника, подоб¬но на Пепеляшка, на обществено място, сред елита – бомонда, хайлайфа. Среща го на соаре у Дейзи, където има „дами и господа от бомонда, между които и един чужд дипломат”. Но между всички тя из¬бира Жан – богат и мил, единствен нас¬ледник на вуйчо си. По богатството си Жан е сякаш истински принц, но по произход, интелект и обноски е една ограничена, без-духовна, обречена личност. Критериите за оценка са преосмислени, ценностите -преобърнати, съобразно времето, в което твори Светослав Минков. Обръща се вни¬мание на външността, на лустрото и мате-риалното положение, душевността е ку¬ха, прозрачна материя, мозъкът е прека¬лено фин. Но докато дамата с рентгеновите очи избира сама своя принц: „Всички се надп-реварваха да флиртуват с мен, но в края на краищата аз предпочетох Жан.”, приказ¬ната героиня покорява принца със своята красота и изисканост и той я избира за дама на сърцето си. И в приказката, и в разказа на Минков се достига до предложение за брак. Прин¬цът открива своята избраница по изгубе¬ната стъклена пантофка и любовта възтър¬жествува. Победени са злото и несправед¬ливостта, възстановени са редът и спра¬ведливостта, отнетата свобода на избора на живот е върната. При Мими бракът не е от любов. Той е въпрос на избор, на дого¬вор, на бизнес: „Отначало папа упорства¬ше, защото сумата му се видя голяма. Но после, като разбра, че Жан е човек с харак¬тер, отстъпи. Един милион в аванс и два милиона след сватбата. ” Женитбата във вълшебните приказки носи нов социален статус, ново общест¬вено положение за героинята. Обикно¬вено приказките завършват щастливо, ут¬върждавайки победата на доброто. Сват¬бата продължава три дни и три нощи, а младоженците живеят дълго и щастливо. Мими Тромпеева е от богат род. Тя за¬пазва своето социално положение, омъж¬вайки се за човек от аристократичен род. Но нейното щастие е по-различно, съоб¬разно обществените явления. То е свър¬зано с финансов просперитет, с показ¬ност, с бездуховния живот на хайлайфа. Мечтаният свят се оказва фалшивият свят на претенциозността и глупостта. Снобиз¬мът, фалшът и позьорството се превръ¬щат в истински житейски стойности. За разлика от тържеството на доброто, любовта и справедливостта във вълшеб¬ната приказка, в разказа на Светослав Минков е разкрито доминирането на но¬вите ценности, на новия морал, на прео¬бърнатото разбиране за спасение, на но¬вите мечти. В момент на отчаяние Мими Тромпеева избира като спасение за себе си не манастира, захвърляйки „малкото коварно евангелие, което щеше да отрови дните й със своята свещена скука”, а института за разхубавяване, обещаващ й чу¬деса с новите научни открития и препа¬рати. Интересувайки се само от външ¬ността си и полагайки грижи само за нея, Мими не обръща внимание на духовно¬то си здраве и развитие. Затова не изби¬ра и своя принц по такива критерии, не се интересува от душевността му, от доб¬ротата му, от ума му, а само от богатст¬вото и красотата му: „ Топ има фигура на атлет и когато се смее, ръмжи като меч¬ка. ” Не скрива, че мозъкът му е от „мате¬рия, по-тънка навярно и от паяжина”. За възпитанието и интелекта му съди по не-говите съвети относно парфюмите и за „чистенето на зъбите с клечка при офи¬циалните динета”. Романтиката, фантазията, мечтите са за¬менени от обикновени, ежедневни, дреб¬ни случки и събития, които предизвикват възторга на героите. Светослав Минков описва деформираната обществена дейс¬твителност и бездуховното общество. Па¬родирайки, писателят изказва своята при¬съда над обезличаването на човека чрез масовата култура, рекламата, модернизи¬рането и зависимостта на хората от псевдонаучните открития, които променят човешката душевност. Разказът на Светослав Минков е явле¬ние в българската литература. Повест¬вованието умело съчетава условното и действителното, реалното и фантастично¬то. Авторът успява да преплете вълшебно¬то, чудното, фантастичното с реалностите на времето, в което твори. „Дамата с рен¬тгеновите очи” е своеобразна пародия на рекламната агресия, атакуваща човешкото съзнание, докосваща се до желанието на човека да контролира свръхестествените сили, носещи тайната на вечната „духов¬на” младост. Деликатно използваните елементи на гротеската превръщат пародията в средство за изграждане на карикатурно хиперболизиран образ на бездуховното, властно променящо човека и обществото в началото на XX век. „Дамата с рент¬геновите очи” е художествено доказа¬телство за тези процеси в пародийно пре¬обърнатите стойности на времето.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

1 × 2 =