„Граф Монте Кристо”- анализ

1.Творчески замисъл Появата на романа „Граф Монте Кристо” е свързана не само с желанието за задоволяване на читателския глад по отношение на новия жанр-роман-подлистник, но е и продиктувана от умението на Дюма да се изяви като добър разказвач,съчетал историзма с приключението,диалога като водещ интригата с романтичното портретизираните образи. Тези предпоставки мотивират охудожествяването на житейските факти, залегнали в обективния пласт на романа. Дюма носи в сърцето си идеите на Романтизма. Издигайки в култ свободата, честта, изкуството, авторът превръща баналната история за заговора,наклеветяването, затвора в най-вълнуващата история за надеждата,съвестта, провидението, съсредоточени в цялостната рамка на романа, в главния му образ. Творческата находчивост изпълнява функцията на предпоставка, задължителна и необходима, за максималното „ставане” на творбата.Носейки в себе си усета за загадъчното, интересното, Дюма е написал нишката, която прави четивни произведенията му.Така от битова сцена в кръчмата в Париж, в която младият обущар Франсоа Пико се хвърли с богатството и красотата на своята годеница Маргарет, се ражда една приказно-приключенска история, поразяваща с изненадващи сюжетни ходове, с много интригуващи разкази и епизоди, почти митологични персонажи. Но приликата е само до тук – в жизнената канава: Младежът Пико е набеден, че е английският агент, участващ в заговор срещу властта, прекарва седем години в тъмница, излиза богат оттам, благодарение на италиански свещеник, разкрил тайната си за огромно богатство, което завещава на Франсоа. Последният отмъщава хладнокръвно и последователно на заговорниците, а накрая е убит от свидетел на заговора, който в последствие пожелава половината от богатството на Пико, разпознал го като предишния обущар. Предизвикателството е поставено и Дюма няма друг избор освен да превърне темата в шедьовър, в сензация, която четен и до днес. Писателят нарича главния си герой Граф Монте Кристо на името на средиземноморски остров, поразил го с красотата си по време на престоя на него през 1834г. По-късно в Марсилия го впечатлява историята на абат Фария, заточен от Наполеоновото управление в замъка Иф и завършил живота си там.Тези два обективни факта провокират творческото въображение на Дюма и така се ражда осемнадесеттомен роман, писан в подлистник, за когото най-нетърпеливите читатели плащат още в печатницата, за да узнаят дали ще има следващ брой. Избрал динамичен, напрегнат сюжет, авторът изцяло следва тенденцията в културната епоха от края на 30-те години на XIX век във Франция – доближаване до ежедневния,до масовия вкус чрез онази форма, която би била най-лесно възприемана. 2.Жанр Съотнесен в жанровата си определеност към основния литературен под епос – романът „Граф Монте Кристо” се налага с познатата класическа схема – типични герои (човекът-герой); обществото като институция на високопоставени членове; обществото – маска за скриване на безскрупулност, безнравственост; главоломни събития – животът във Франция по време на Стоте дни (след 1815 г.) и последвалите ги революции. Допълнителният жанров определител (а и това го отделя от другите романи), е не толкова историко-приключенския характер на текста, а формата – роман-подлистник (наричат го още роман-фейлетон). Макар и обвиняван в меркантилизъм, в свръх производителност на творби, макар и необичан от критиците, Дюма си остава на позициите на утвърждаващ френския исторически роман с приключенски сюжет. 3.Тема В контекста на културната история на човечеството творбата носи посланието на доброто във вечната му борба срещу силите на мрака (злото). Затова извършеното престъпление ще бъде наказано и то със съзнанието не чистата и неопетнена от двуличие съвест. Провидението ще възтържествува не само, за да възстанови нарушения космически ред,а и за да унищожи хаоса в човешките души и в обществото, да „подреди” отново обърканата скала на моралните и етични стойности. В този смисъл романът не е само разказ за имагинерния сват на човешкото битие,а еднозначна поанта за тържествуващото добро и справедливост, за свобода на избора и честта, за човешкото достойнство и вярата, за съвестта. Така философският и нравственият пласт на текста придобиват онова единство,необходимо за полифоничното му звучене – като история, мит, религия. 4.Проблеми и мотиви Проблематика в романа „Граф Монте Кристо” условно може да се разположи в две плоскости, обединяващата линия на които е човекът (в културологичен, социален, философски смисъл).От мотивите за поведение на Едмон Дантес (Граф Монте Кристо) зависи постигането на разрушената хармония. Първата е плоскостта на миналото и настоящето. В нея са съсредоточени проблемите за изгубената свобода, за човека и властта, за политическото интригантство, алчност, непочтеност, за престъплението. Втората е по-скоро постигнатото бъдеще – с възстановената хармония, с човешката надежда. Помощник-капитанът Дантес се превръща в Граф Монте Кристо не толкова поради щастливо стечение на обстоятелствата,а по-скоро като знак за наближаващото възмездие. Обединяващата фигура, ротационната точка е онази роля, дарена му от разказвача и от съдбата,която предопределя събитийността, проблематиката в романа. Затова всичките мотиви носят печата на личната съдба, на личната гледна точка и след това пресечната и с обществото. Така понятията като „добро”, „справедливост”, „провидение”, „чест”, предстоят да се решат в плана на интригата тогава, когато се намери онзи обективен инструментариум в линията престъпление-страдание-изкупление, готов идейно, сюжетно, композиционно да възстанови нарушеното статукво. 5. Идея Романът „Граф Монте Кристо” е приказка за човешката чест, за човешката съвест и надежда. Приказка за силата да простиш и да дариш свобода. Приказка да останеш верен на себе си…И история…Историята на една личност, преминала през ада на страданието и пречистила душата си. История за едно общество, готово все още да приема с почести и слава само богатите. История, която винаги ще се повтаря, защото е част от кръговрата на живота. 6.Сюжет Изхождайки от централната тема за престъплението и наказанието като два противопоставящи се, но логически последователни аспекта на човешкото общуване, съвсем обективно и художествено действие се разделя в две части. Първата обединява случки, интриги, свързани със: заговора между Фернан, Вилфор, Данглар, Кадрус, попадането на Дантес в замъка Иф, разкритата тайна на абат Фариа, седемте години затворничество. Втората част уравновесява тъмните краски на първата и след четиринадесет години на сцената на същото общество се появява Граф Монте Кристо като победител, носещ възмездие. Оттук насетне събитията придобиват приказно-романтичния характер на побеждаващото добро. Динамизмът и сгъстеното напрежение в епизодите с връхлетялото провидение не е онзи страх на публиката от задкулисните интриги на заговорниците от началото на романа, а предчувствие и съпричастност с мотивираното поведение на графа. Читателят е на негова страна, той не го осъжда дори когато са нарушени етични и човешки принципи (наказвайки бащите за грехове, които са сторили, Монте Кристо косвено наказва децата им). Сюжетното действие носи дъха на приказката, в края на която винаги възтържествува нарушената преди това хармония. Почти мистично изчезва от живота на хората главния герой. Изчезва, но остава след него вълшебният разказ за благородството, за честността. Основната сюжетна нишка „върви” по пътя на възмездието. В смисъл на експозицията на романа е не само начин да бъде въведен читателят в обстановката, но да се убеди в правотата на бъдещата сила на провидението. В същия порядък се отделя необходимото и на завръзката на романовото действие – това е осъзната човешка потребност да се бориш за собственото щастие и свобода, оставайки верен на съвестта си. Едмон Дантес се превръща в Граф Монте Кристо реално, намирайки съкровището. Но още там, в замъка на Иф, той е новата личност, разбрала смисъла на живота си – отмъщението и възтържествуването на разрушеното добро. Реваншът с всеки един от заговорниците е вид кулминация в романа, след която напрежението в конфликта спада и логически върви – графът напуска страната. 7.Композиция Погледнат откъм формалната си среда, текстът притежава двуизмерност в строежа си,не само поради факта, че и чисто сюжетно се разделя на две части.Категорично е мнението, че „Граф Монте Кристо” е изграден от композиционните закони на драмата, но аналогиите с приказката (като елемент на фолклора),са онзи пласт,който му придава привкуса на загадъчност, тайнственост. Пресечната точка на тези две плоскости е,обаче, човекът – като личност, обществено присъствие, тип психология. Писан и мислен повече като романтическо произведение, романът структурно отговаря на нуждите на всекидневния, масовия вкус. Последователно проследяване на героите,участието им в сложни интриги,заговори,мотивират едно драматично действие, което държи читателите непрекъснато в напрежение. Всеки следващ подлистник предлага усложняващи се ситуации, интригуващи разкази на бандити, изоставени деца, епизоди за минали престъпления (убийства,отмъщения), тайни на героите. Тази динамика непрекъснато драматизира конфликта, подсилван от илюзиите и аналогиите (с приказката – за несметните богатства, идеализирани герои – граф Монте Кристо и абат Фариа). Много важни елементи в композиционното единство на текста са портретните описания на героите. Всеки един от тях е представен с онази специфичност, която го прави индивидуалност. Драматургичните „ремарки” са най-вече по отношение на изобразяване на фона на действието, както и на поведението на героите. Диалогът като съществен елемент на драмата тук умело е използван, за да усложни действието, да „напрегне” събитието, случката, но и да разкрие същностните черти на героите. А ретроспекцията като художествен похват (например няколкократно връщане на автора към доноса на Данглар, доноса на Вилфор),е не само функция на рамката на романа, но и повтарящ се мотив, с логическо обяснение за края на текста на провидението. Романът завършва с многоточие.Монте Кристо напуска действието „поправил” действителността, раздал справедливост. „Отвореният” финал е последният композиционен елемент, с който се подчертава единството на текста. В това като че ли е и заложената от автора възможност за нова поява на героя при аналогични ситуации, но в друго време. А в това е част от посланието на романа. Занимателно фабулна, с усложнена интрига, с остроумен диалог и лаконични описания и характеристики, творбата остава една от най-любимите за развлечение досега.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

two × two =