ГИ ДЬО МОПАСАН – „БЕЛ АМИ”

Проблемът за човешката самота в пространството на невъзможната любов и щастие е водещ в романите на Мопасан. Наследникът на обеднял аристократичен род от Нормандия носи усещането за особена волност и свобода на духа още от детството си. Човекът в романите на Мопасан живее в граничното състояние между обществена принуда и лични пориви на духа. Душата, с нейната мяра за щастие и любов, се оказва в плвн на житейските обстоятелства. Остава само споменът за волното и свободно детство, който живее в миналото. Съзнанието очертава тънкия художествен контур между две природни стихии – сушата и водата – непримиримо стремящи се една към друга. Те се търсят и не се намират. Докосването им е само миг, а в мига – усещането за щастие и споделена любов. В кръговрата на природните стихии, в тяхната несподелена ласка Мопасан открива виталния художествен образ на вечното търсене. Появява се очарованието на особено мигновение, което обзема душата. В нетърпението на морския прилив, устремил се към сушата, авторът усеща пулсиращия ритъм на собствената си, търсеща щастие, душа. Самота и вечен устрем към споделения миг на любовта изпълват душите на Мопасановите герои. Те остават далеч от „прилива” на човешкото щастие, затова и водната стихия е символен знак на вечно търсене и духовно скиталчество в романите на Мопасан. Между тридесет и четиридесет годишна възраст, в периода 1880-1890г., Анри-Рьоне-Албер-Ги дьо Мопасан написва своите шест романа: „Един живот”, „Бел Ами”, „Монт Ориол”, „Силна като смъртта”, „Пиер и Жан”, „Нашето сърце”. Художественият детайл е характерен повествователен акцент за романовото творчество на Мопасан. Той изразява позицията на автора, насочва вниманието на читателската аудитория към същността на големия конфликт: личност и общество. Писателят поставя проблема, а читателят има право на мнение и оценка. Лаконизмът на съжденията и ненатрапчивото авторово присъствие са задължителни за прозата на Мопасан: „Романистът не трябва да пледира, да бърбори, нито да обяснява. Фактите и персонажите сами трябва да говорят. И не романистът трябва да прави заключенията – това право принадлежи на читателя!” Авторът не присъства открито в текста, говори за себе си и своята позиция чрез психологическия мотив, определящ художествената същност на образите и поведението на героите. Затова доминантно определящо място заема повествователният детайл. Той въвежда читателя в художествена среда, наситена с определено настроение. Повествованието има свое обаяние, своя атмосфера, която е в синхрон с психологичната нагласа на Мопасановите герои. За особеното излъчване и въздействие на художествените си послания сам авторът пише: „Да накараш да почувстват средата значи да направиш възможен живота на книгата. Да обясниш душевността чрез неумолимата логика на действията не е ли много по-трудно, отколкото да кажеш какво мисли господин Хикс. Да накараш героите да действат така, че читателят да разкрие чрез действията им целия механизъм на техните намерения…” Всичко, което има да каже Мопасан за действителността, която го заобикаля, и за обществото, в което живее, изразява чрез поведението и действията на своите герои. Неслучайно писателят казва: „Не нашите лица принадлежат на другите, а само нашите творби.” В художественото пространство на всеки отделен роман невидимо присъства и скритият духовен живот на автора. Романът „Бел Ами”, написан през 1885 г., не носи красивия духовен порив към човешко щастие. Светът е ограбен – лишен от духовност. Но иманно към него ще се устреми Бел Ами с нескрито желание да го покори. Героят на Мопасан и времето, в което живее, започват да се допълват. Субективният свят на човешкото съзнание се оказва „продукт” на обективната действителност. Взаимодействието между тях формира силно адаптивните възможности на Жорж Дюроа към всяка обществена среда, но личните предпочитания на Мопасановия герой са към пошлото, грозното и бездуховното. Субективно и обективно, личност и общество отразяват в художественото пространство на романа само негативното от своята същност. Затова и в произведението няма положителен герой. Мопасан взема като художествен материал най-типичното от наблюдаваните крайно отрицателни явления в обществения живот и създава герой с негативна същност и отрицателно поведение. Но именно те са в синхрон със социалния пулс на епохата и деформирания нравствен лик на времето. Бързият ритъм на повествователното действие, динамиката в сюжетното разгръщане на събития и случки от живота на главния герой Жорж Дюроа, получил по-късно прозвището Бел Ами, разкрива могъщата страст на злото и порока, слели се в общото дихание на човешка душа и общество. Твърде динамичен е процесът на взаимно обезличаване. Бездуховният свят на човека се слива с порочността на обществото. Главозамайващия си успех в обществото бившият подофицер от колониалната френска армия в Алжир, постига за изключително кратко време, благодарение на привлекателността си за жените външност и особения вид безпринципност. Външно физическо лустро и вътрешна бездуховност очертават същността на характерния тип човешка безнравственост, граничеща с хищна безкруполност, нужни за бързия успех на човека с малки възможности, но с големи желания в обществото. Такъв безупречен образ на злото, покварата и бездуховността е Жорж Дюроа, героят на Мопасан от романа „Бел Ами”. Впечатляващ е бързият възход на Жорж Дюроа в обществения живот на Третата република. Брак по сметка, градирана скала на професионално преуспяване и всичко е заплатено единствено и само с човешкото достойнство. Светът му принадлежи, успехът – също. Бездуховността възтържествува и грозното властва, обсебва човек и обществена действителност. Конкретни исторически влизат в художественото настояще на героите. Действието става изразително, слива се с реалните послания на времето. А те са конфликтни и противоречиви. Всички герои в романа са жертви на неукротимата страст на времето да се продава личностният духовен потенциал на човека.. Всички са губещи, макар и външно преуспяващи в живота. Авоторът – иронично критичен – носи цялата болка от силата на грозното и пошлото. То подчинява и него, убива и неговата душа. Макар и скрит зад събитийния фон на времето, Мопасан е заложник на злото в него. Част е от съдбата на героите си, споделя тяхната участ, независимо от отрицанието и критиката, носени от динамичния ритъм на повествователното действие.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

one × one =