Героизмът – нравствен избор и дълг – есе

От незапомнени времена, хората са имали идоли, кумири – хора записали имената си със неизличими букви в историята. Техните истории са се предавали от уста на уста, от врата на врата, докато не са се превърнали в легендарни случки, придчи и сказания. След това както всичко познато на човека и тези легенди са били малко по-малко забравени и отмити като следи по морски бряг. Всяко време има своите герои, но историята е доказала, че най-често героите се раждат, тогава когато наистина е имало крещяща нужда от тях. Тези хора най-често са индивидуалисти, хора със собствено мислене различно от това на масата, хора които притежават харизма и умеят да завладяват душите и сърцата на хората. Често пъти те са надраснали обществото, в което живеят неговото социално поведение и определяне. Какво подтиква хората към героични постъпки, какво ги кара да правят и “невъзможни” неща на пръв поглед. Понякога тези постъпки са просто нормална реакция, реакция за самозащита на мисълта да защитим някой близък или просто да помогнем на човек в беда. Друг път това поведение е плод на дълги години страдания и мъка, на духовно израстване и назряване на идеята за промяна, за освобождаване от това, което тежи и пречи на човека да се чувства свободен и най-вече да бъде себе си. По повод на първия тип героизъм, героизъм подтикнат от непредвидени обстоятелства има една истинска изтория : Един обикновен овчар от племето Масаи в Африка както всеки ден бил на паша с овцете си, когато внезапно го нападнал лъв, в борба за живота си овчаря случайно успял да извади ножа си и да убие лъва – оттървал се само с няколко драскотини. След тази случка името му станало известно сред цялото племе, та дори и сред съседните. Отряда от войни в селото го приели за свой почитен член и бил обявен за най-безстрашните сред масаите. Това е само един пример, как човек попаднал в критична ситуация и проявил своя най-първичен инстинкт за самосъхранение получава всеобщо одобрение и известност. Когато го попитали как намери смелост за постъпката си , той отвърнал, че единственото което е наптавил е това, което е било по силите му за да се спаси. Има много такива примери в историята и пнякога хората, предавайки си тези истории ги доукрасяват и усложняват създавайки образ, които не винаги е много близък до реалния. Но това е присъщо за хората, ние хората имаме нужда от такива примери, от герои. Има и друг тип героизъм – такъв, който е породен от лична нужда да се променят дадени обстоятелства, някаква несправедливост. Тук може да кажем, че героизмът освен, че се ражда той се и възпитава до някаква степен. Какво означава това – нещото което може да се възпитава у идните поколения е честност, доблест, чувство за отговорност.Ако някой притежава тези качества в нашия съвременен свят, то той спокойно може да бъде наречен герой на своето време. Героизмът не е само във великите освободителни дела, героизмът не е само на бойното поле, героизъм е да надраснеш себе си, да се пребориш с егото си. Героизъм е да помогнеш на човек в немилост, и след това да не се хвалиш с постъпката си. Героизъм е да изживееш живота си достйно, да не нарушаваш принципите залегнали в твоя живот, да ги отстояваш и да се бориш за тях. Героизъм е да прощаваш и да позволиш да ти бъде простено. Героизъм е да бъдеш достоен Човек, това е нравствен избор и дълг, но само ако го пожелаеш.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

eight − 7 =