Гео Милев – “Септември” – Трагизъм и оптимизъм

Гео Милев е представител на експресионистичното течение в литературата. Това ново изкуство е тържество на негативните категории в естетиката. Езикът носи разрушителната енергия на словото. Ключови фрази на това ново течение са: див, примитивен, груб, варварски. Експресионистите виждат света като рухваща сграда. Според тях човекът е осъден да живее в ад, в един свят на хаос, разруха, абсурд, цивилизацията е на ръба на катастрофата. Апокалипсисът е основна тема в експресионистичното изкуство. Творбата “Септември” е типично експресионистично произведениe, което се вмества в рамките на две основни понятия – “трагизъм” И “оптимизъм”. Трагизмът в поемата се определя от конфликта варварство – цивилизация. Цивилизацията е подредеността, институциите, законността, реда, красноречието, целостта. Докато варварството символизира първичното, хаотичното, инстинктивно начало. Но когато една цивилизация се изчерпи, когато изчезне и последният резерв от духовна мощ, от духовна енергия, то тя (цивилизация) е обречена. Точно такъв е светът в Гео-Милевата поема. Цивилизацията се е изчерпила, духовните ценности за заменени с нови материални, които обслужват само група хора. Останалата част (от хората) е обречена на мизерно, робско съществуване. Но у тези “изпокъсани, кални, гладни, навъсени, измършавели от труд, загрубели от жега и студ”, “уродливи, сакати, космати, черни, боси, изподрани”, обикновени хора все още е останало нещо човешко – жаждата за свобода. Цивилизацията сама е създала тези “варвари”, които ще я унищожат. Варварите са носители на истината, на спасението. Основните характеристики на варварите, всъщност са антиподи на основните признаци на цивилизацията – “(не гении таланти протестанти оратори агитатори фабриканти въздухоплаватели педанти писатели генерали съдържатели на локали музиканти и черносотници) А селяни работници груби простаци безимотни неграмотни профани хулигани глигани..”, “без рози и песни без музика и барабани, без кларинети, тимпани, латерни, флиторни, тромбони, тръби: на гърба с парцаливи торби, в ръцете не с бляскави шпаги, а с прости тояги, шопи с сопи с пръти с копрали с търнокопи с вили с брадви с топори с коси и слънчогледи”. Наред с примитивните оръжия (сопи, брадви, търнокопи и т.н) авторът е поставил и слънчогледа. Той (слънчогледа) символизира увлечението по слънцето, първичната жажда за свобода, за светлина, за знание, за напредък. Подреденият живот е загубил своя смисъл, затова той трябва да бъде унищожен, за да може главният Гео-Милев герой – народът да усети радостта от живота. Изчерпаната цивилизацията е разколебала най-важните общочовешки понятия като “вяра”, “Бог” и “отечество”. Оптимизмът на творбата се уповава главно на вярата. В част 3-та вярата е основната опора на разгневената, изпокъсана, мрачна тълпа – “Вярваме! Знаем! Желаеме го! С нами Бог!”. Тази вяра постепенно изчезва, за да достигне в 12-та част до въпроса “Кой излъга на нашата вяра?”. Чрез обезверяването на тълпата поетът е имплицирал идеята за Бога на злото. В началото на поемата огромните човешки маси вярват в добрия Бог, хората вярват, че Бог е спасителят, човешкият закрилник, който е еднакво справедлив към всички. За този Господ няма роби, затова тяхното дело ще бъде подкрепено от божията десница. Но постепенно поетът налага идеята, че дори добрият Бог е заменен от друг Бог на злото. И на небето, подобно на земята, властват порядките на злото. Сатаната, този паднал ангел, е превзел дори Божия престол, затова молитвите и литургиите са напразни. Поп Андрей е първият, който отхвърля вярата в Бога на злото, този герой, който изстрелва последната си граната в “божия храм дето бе пял литургии, ектении…”. На картината на разрушението на храма контрастира христовият кръст на гърдите на духовника. Но кръстът символизира вярата и упованието в добрия Бог, в Спасителя. Фразата “Долу Бог” не представлява богохулство или атеизъм, а е протест срещу злото, срещу злия Бог, който не трепва при вида на накълцаните, обезобразени лица, плачещите майки и окървавените поля. Унищожаването на демона и запращането му долу “вдън вселенските бездни беззвездни, железни” всъщност е един акт на справедливост, една съществена крачка за рухването на системата, а същевременно символизира и запращането на Сатаната в Ада. Отечеството също е принизено. То се е превърнало в една празна дума, прищявка на цивилизацията, а едновременно с това и нейно оправдание за безброй престъпления. За тълпата родното огнище вече е изстинало – “Прекрасно, но що е отечество?”. В този деградирал свят то е една необходимост за цивилизацията, но всъщност е една илюзия, една химера. В 6-та част е разколебано понятието за родното, за типично българското – “гръм хрясна право в сърцето на гигантския столутния дъб”. Балканът, столетният дъб тези символи на устойчивото, на вековното, на българското рухват. Те са заменени с негативни символи като пепелянки, смоци, вещици, змеици и змейове. Гео Милев, подобно на Ботев, прогласява истините за свободната личност, която отхвърля зависимостта, сляпата, почти фанатична вяра, подчинението и търпението. Жаждата за свобода, познание и светлина са нравствените категории, които превръщат масите в деструктивна стихия, която ще унищожи безчовечния, антихуманен, несправедлив свят. Експресионизмът налага оварваряване на литературата. И за това стилът на поемата “Септември” е типично експресионистичен. Хаосът, липсата на каквато и да е подреденост, нехармоничните изразни средства и липсата на рима засилват убежденията и създават една по-реална и предметна представа за трагизма, за ужаса. Основните цветове подчертаващи трагизма са червеното и черното. Тези два цвята символизират злото, негативното, хаосът, ужасът – “и писа със своите кърви свободен!”, “О месец на кръв!”, “окървавени трупове”, “съсичани там с кървави саби”, “кървава вещица”, “тъмни гости”, “окървавена понесе ги скръбната родна река”, “червени глави”, “Потекоха кървави вади”, “Бесилки разпериха черни ръце”. Чрез тези два цвята поетът успява да пресъздаде кървавия погром над народа и да предизвика преклонение и възхищение от подвига, удавен в насилие. Освен червеното и черното, важна роля в символиката на трагизма играят натуралистичните описания – “В изпотъпкани ниви трънливи между бодил и високи треви се валят червени глави с накълцано обезобразено лице.”, “Непрестанно се носи страхотния марш на топора ударил о кокал.”, “Замириса на живо месо”. Гео Милев умее да пренесе в творбата си действителната атмосфера на събитията, да направи достоверна широката картина на социалната катастрофа. Безспорно най-оптимистичната част от поемата е 12-та глава. В нея поета е вплел класически текстове (Омир, Шекспир), като по този начин е актуализирал митологеми и е имплицирал идеята за възмездието. Гео Милев е представил цялата човешка история като един порочен кръг от убийства, насилие и възмездие (“Агамемнон уби Ифигения – и загина: Клитемнестра уби Агамемнона – и загина..”), в които единствения път към спасението, към свободата е словото, човешката изява, творчеството – “Всичко писано от философи, поети – ще се сбъдне.” На базата на реалния исторически “момент на пробуждането на народа” Гео Милев създава богато съдържателна творба. “Септември” издига историческия опит на народа ни до нивото на общофилософски проблеми. Поетът ги поставя оригинално художнически и ги решава убедително в хуманистичен план.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

5 + eighteen =