Гео Милев – “Септември”

Поемата „Септември” е последната завършена творба, която Гео Милев публикува в сп. „Пламък”. Политическата обстановка в страната през есента на 1923 г. едва ли би могла да му предложи по-благодатен повод за изява. „Септември” е един експресионистичен-славослов на бунта. От друга страна, едва ли така създадената ситуация би могла да срещне творец с по-подходящ темперамент от Гео Милев. От случайното съвпадение на тези две предварителни условия се роди експресионистичната поема „Септември”. ~Поводът за написването на творбата е конкретно историческо събитие – въстанието от 1923 г. Авторът ни въвежда в изострената атмосфера на революционни конфликти и схватки. Без да пренебрегва традициите на сюжетната ни поема, той осъществява художествената си задача, като редува повествователни елементи с патетични изблици, обобщени до исторически перспективи и тенденции. В неговата интерпретация извършител на революционния акт е народьт, а организатор и ръководител – вярата в бъдещото справедливо общество без богове и господари. Ето защо, ако в един сюжетен план акцентите се носят от картините, дето са изобразени сцените на масов героизъм и саможертва, жестокостта на палачите, то в един идеен план се възвисява скокът от миналото в бъдещето, когато масите осъзнават, че са истински творци на историята. ~Основното звучене, основният тон на поемата най-точно може да се означи с понятието патос. В духа на експресионистичната поетика, той се стреми към ярка и сьщевременно синтетична изразителност. Стихът е динамичен, устремен. В изложението се открояват смислови и образни ядра, в които изкристализират авторовите внушения. ~Още в първата глава ни обладава усещането за величава тържественост, заредена с мълнии и трагична предопределеност. Поетът ни подготвя за нещо изключително, за събитие, несъвместимо с делничното и всекидневното. Сякаш това е пролог към древногръцка трагедия. Стихията на чувствата бързо нараства, за да стигне в края на главата своя буреносен връх: започнала с раждането на „вековната злоба на роба”, тя завършва с думата „Народ”. Интонационната градация се съпровожда следователно и с една смислова градация – революцията превръща роба в „Народ”! ~Със същия похват той си послужва и във втората глава: стихът „Слънчогледите погледнаха слънцето” се контаминира в края – „Слънчогледите паднаха в прах”, за да ни подготви емоционално за предстоящите сражения. Очевидно в духа на експресионистичната поетика е търсен синтетичен и пределно изразителен способ, за да се обективират неговите внушения. ~Народът е прободен с хиляди ножове, затъпен и унижен, останал без нерви и мозък, той няма друг изход освен – въстанието. И тогава със своята собствена кръв пише: „Свободен”, То открива първата глава на новото му историческо битие. В този кулминационен момент авторът се връща към библейската максима, но преди да я повтори, поставя стиха наименованието на месеца, през който народьт въстава:~Глава първа:~Септември~-Глас народен-~ -Глас божи-.~Следователно делото на Септември, предопределено от историята, е справедливо и велико.~След този момент са описани картини от революцията, изброяват се имената на въстаналите селища, уточнен е социалният състав на борците. Революцията е сравнена с гръм, който хрясва право в сърцето на столетен гигантски дъб. ~От седмата глава – „Започва трагедията!” – изобразителната бленда е сменена. Предадена е драмата на потушаването – то започва от смъртта на първите и стига до погрома, когато съпротивата на въстаниците е сломена и е наченала зверската саморазправа с мирното население от селата и градовете. Сцените са нарисувани с потресайваща реалистичност, експресионистични детайли и изразителност: ~ -В изпотъпкани ниви ~ трънливи между бодил и високи треви ~ се валят червени глави…. ~Краят е ужасил дори небесата. Над цялата страна се настанява зловещата тишина на погрома. Но с това поетът не счита художествената си задача за изпълнена. В последната глава той предприема един екскурс из древногръцката митология. Този похват позволява на автора да направи политически разрез на българската действителност и да внуши генералната си идея, че историята има своя логика, че безпощадно помита и унищожава „грубата сила”. Победата на Ахил е временна. мимолетна, защото над всичко и над всички стои възмездието на Касандра-пророчица. „Кой излъга нашата вяра?” -пита поетът. Но всъщност вече е намерил или по-точно е изстрадал отговора. И от този момент поетическият разказ навлиза в своя заключителен етап. Интонацията придобива особена тържественост и решимост, пронизана сякаш от невъзвратимостта на историческата присъда: блаженият рай е възможен да бъде снет върху „печалния и с кьрви облян земен шар”. Прозвучава последният акорд: ~Всичко писано от философи, поети –~ще се сбъдне!~ Септември ще бъде май.~ ЧоВешкият жиВот ще бъде един безконечен възход – ~нагоре! нагоре!~ Земята ще бъде рай -ще бъде! ~Такъв е основният тон, основното звучене на поемата и диаграмата на неговите върхови състояния.~Епилогът на „Септември” е истински апотеоз на оптимизма, макар и трагически оцветен от спомена за жертвите, вяра в неизбежността на историческата победа на народа, великолепно синтезирани в крилатата поетическа метонимия „Септември ще бъде май!”. ~Поемата „Септември” е рожба на продължително и интензивно развитие: авторът активно е асимилирал завоеванията на други национални литератури и е преосмислял опита на българската поезия през последните десетилетия. Картините от въстанието, великолепно предадената динамика и устрем, завладели масите, грандиозността и планетарните мащаби, движението на разбунтуваните маси, художествените преувеличения и невероятните хиперболи в изображението, направиха от „Септември” класически образец на експресионистична поема, а от Гео Милев – баща на българския експресионизъм. ~Всичко това я прави не само най-високото постижение в неговия кратък жизнен и творчески път, но и едно от най-високите постижения в революционната ни лирика. Тя се превърна в един от величаво-трагичните примери на пълно покритие между поетически и жизнен подвиг.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

13 − two =