Войната и “Илиада”

Събитията от далечните отминали времена, описани в Омировата поема „Илиада”, са представени идеализирано, за да послужат за пример на следващите поколения. Основните теми в творбата са свързани с войната, но и към мирновременния живот на древните гърци. По този начин авторът разкрива смисъла на редица ценности, които имат особено важно значение за тях. В XVIII песен на „Илиада” Омир противопоставя войната на мирния живот. Върху един предмет предназначен за военни действия, какъвто е щитът на Ахил, творецът изобразява животът в неговото богатство и разнообразие. Картините, обрисувани върху щита, ни дават пълна представа за водещите ценности в живота на елините сред тях са чувство за дълг и стремеж да извоюват слава и богатства чрез участие във войната, която се превръща в начин на живот и в част от ежедневието. Наред с предизвикания „хаос” в земния свят от войната картината на света е изпълнена с трудолябие и съзидание. Животът е висша ценност както за война, така и за обикновения гражданин. Сцените върху щитана Ахил изразяват битката за радостите на живота. Дългогодишната война се превръща в ежедневие и начин на живот за хората. Те са свикнали да устройват засади, да надхитряват противника, за да печелят плячка. Но войната налага жестоки закони изисква жертви. Нейсни спътници са Смут, Раздор и Смърт. Смъртта е безпощадна, „сграбчила войн ранен, още жив”, повлича в боя всички живи, ранени, мъртви. В битките загиват нравствените ценности на човека, проявени в мирно време. За слава и богатство човек убива, погубва човешки живот. На обрисуваните военни сценивърху щита контрастират сцените на мирния живот и труда – щастие. Трудът е основна ценност, важен фактор в живота на мирните граждани на полиса. За разлика от мрачните картини на войната, в които проблясват медни доспехи и копия на воюващите, мирните сцени са изпълнени с багри и настроение. Трудът е радост, носи плодородие и изобилие. Изобразен като празник, трудът носи удовлетворение и щастие, з аразлика от войната в която господстват нещастието, мъката и смъртта. Майсторството на гърците в занаятчийството е израз на естетическия им вкус към красивото. Художественото майсторство на певци и танцьори допълва ценностите, нравствените добродетели и умения на древните. Певическото и танцуво искуство отразяват разбиранията на древните елини за света и технитеестетически вкусове. С изобразяването на мирния ивот на хората и техните дейности Омир осъществява своята мечта – да възтържествува мирът и хармонията между хората. Претворената върху щита реална и желана действителност разкрива ценностите в живота на древните елини, з акоито войната е ежедневие, носещо слава и богатства, трудът е радост и опиянение. Противопоставяйки картини от мирнив живот на сцени от войната, омир недвусмислено утвърждава мира и труда като най – висши човешки ценности. Идеалът за човешкото щастие е обвързан с героичното в представата на древните хора за хармоничен свят. Щастието на обикновените човешки радости се оказва непознато за Хектор и Андромаха. Героят на Троя – Хектор от десет години воюва, брани отечеството. Той е смел войн, спечелил много битки, герой заслужил слава но твърде малко са били миговете му на лично щастие. Човешкаат му същност се проявява единствено в хармония с войнския дълг и гроичната чест. Радостите на мирния живот са непознати за Хектор. Той живее с „радостите от победите на бойното поле’, които му носят слава. Това е животът на война, а човекът, бащата и съпругът остват непознати з анего. Участието в предстоящата битка го карат да се сбогува с човешките радости в живота. Той с мъка приема предопределената си съдба и приема смъртта като част от героичната слава и изпълнен дълг към род, земя и бащино огнище. Човекът в „Илиада” е показан в своята противоречива природа. Прозрял мощта на войната, която носи слава, но и много мъка, той разбира силата на мира като другото лице на живота. Героят на Омир изявява храбросттаси по време на война, но и стига до прозрения за онези житейски истини, които са вечна опора на човешкия живот. Дори храбрия и жестой войн Ахил, чиято стихия е войната, разбира това. Стремежът на Ахил към войната е непонятен, чужда ни е разрушителната сила, но е ясно, че разпалва грубите страсти. Благородният, етичен омиров любимец, засегнат от жестокостите на войната се превръща в „демон на насилието”. Образът му разкрива истината за зловещите инстинкти родени от насилието. Разбираме, че войната разрушава не само живота на победения, а погубва и душата на победителя. Но древните гърци виждат във войната поминък и поле за изява, затов аи победителят Ахил е идеал, обгърнат с ореола на величието. Светът на древния човек е изграден върху контраста: война и мир. Те са в центъра на смисъла и целите на човешкия живот. Затова силните и гордите мъже на Елада са войни, защитници на чест и достойнство, но и любящи синове и съпрузи. Противоречиви герои, жертви на своето време.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

4 + 19 =