Вечният Хамлет

Всяка книга има своя съдба, но малко са тези произведения в световната литература, които могат да съперничат по славата и по непрекъснатото и обновление във времето на най-загадъчната творба на Шекспир-трагедията ,,Хамлет”. В нея авторът вплита цялото многообразие на живота от своята епоха и се стреми да даде отговор на всичко, което само частично е засегнал в другите си творби. Това предопределя богатството от проблеми – нравственни, философски и социални, поставени в тази прочута трагедия. Трагизмът на хуманиста и съдбата на честния човек в епохата на Късния ренесанс, трагическите дилеми пред героя в отношението му към любовта и дълга, към престъплението, наказанието и възмездието, както и възгледите на ренесансовия творец за изкуството, в продължение на четири века не престават да провокират зрителите и читателите на “Хамлет”. Изпитанията, на които са поставени в трагедията нравствеността и духовното начало у човека, карат всяко ново поколение да преживява по свой начин трагичната съдба на Хамлет и да търси в нея свое обяснение за причините, които са я породили. Те носят познание не само за онази епоха , но и за вечно тревожещите човешката душа въпроси за ценностния избор. Какво всъщност стои в основата на трагизма на Хамлет? Дали сомо това, че “духът му е разстроен” поради подлото убийство на баща му или защото не му достигат сили да отмъсти за извършеното престъпление? “Нещастният датски принц” не се ли огъва под тежестта на бремето, “което нито да носи, нито да отхвърли му е отсъдено”. Причините за трагедията на Хамлет са далеч по-сложни и по-значителни, отколкото посочените външни прояви на нарушено душевно равновесие и безсилие, което всъщност се оказва привидно.Неговите страдания са присъщи на човек, чиито представи за нравственност и човечност, за доброто и злото до голяма степен се сриват рязко и безвъзвратно. Това е трагизмът на хуманиста от късния ренесанс, породен от конфликта между възвишените му идеали за човека и заобикалящата го отблъскваща действителност на жажда за власт и богатство на всяка цена. Борбата на Хамлет със злото във всичките му проявления е сякаш безуспешна, обречена и почти безнадеждна, но винаги необходима за да има светът бъдеще. Не може да става дума за вяра в доброто начало у човека при усещането за гнилост и гибел, което предизвиква обстановката в Елинор, пренаситена със злодеяния, измени и нравствени падения. Това усещане се чувства в цялата трагедия и е обобщено в репликата на Марцел:”Да, има нещо гнило в Дания!” Възпитаният в духа на хуманизма Хамлет изживява дълбок душевен потрес, защото за твърде кратко време се сблъсква със злото във всички негови измерения: убийство и братоубийсво, прелюбодеяние и кръвосмешение, предателство и съучастничество-волно или неволно- в престъплението. При това носители на злото се оказват хора от кръга на най-близките му – родният му чичо, собствената му майка, любимата девойка, някои от приятелите му от детските му години. Сблъсъкът му със злото, което го преследва и атакува от всички страни, отнема радостта му от живота и погубва идеала му за човек. Разочарованието от прибързаната женитба на майка му достига куломинацията си , формирала извода:”О слабост твойто име е жена!” Слаба, изменчива, недостойна му се струва личността, която според него забравя бързо една любов и се отдава на друга. Болката на героя се задълбочава и от факта, че той е имал изключително силна емоционална връзка с баща си. Изкрена почит и възхита от личността на краля струят от думите: “Човек бе той погледнат като цяло. Такъв аз няма втори път да видя!” Хамлет го цени не само като личност , като крал затова неговата смърт съсипва младият принц. Героят жадува отмъщение, но той жадува да унищожи самото зло, а не само братоубиеца. Затова той така дълго и мъчително обмисля как да осъществи отмъщението си. Хамлет съзнава непосилността на своята задача, но въпреки това продължава да се бори. Това не е ли така и сега, четири века по късно? Отдавна Шекспировите герои са се превърнали в част от човечеството – тъй живи и непреходни са закодираните в тях послания – но сред тях образът на Хамлет е сякаш най – охотно преоткриван от всички поколения. Нашета време вижда у Хамлет преди всичко хуманиста и самотния войн за справедливост,който показва колко прекрасен и запазващ при всички обстоятелства своя нравствен облик може и трябва да бъде човекът!

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

nineteen + 13 =