„Ветрената мелница” – Елин Пелин

В разказа „Ветрената мелница” намира въплъщение утвърдения от фолклорната традиция порив към приказното и чудесното,към необикновеното и изключителното.В него се наблюдава съхранената българска виталност,несъкрушимия национален дух,богатството,мъдростта и гордостта на народната душа.Този разказ обединява две от най-силните стихии у човека-любовта и творческото начало.

В заглавието звучи неразривното обвързване между чисто-житейското,прагматичното и символно-алегоричното начало.Ветрените мелници се приемат като олицетворение на човешката мечтателност,на чудачеството и различността,свързват се с думата вятърничавост,с която се оприличават хора,носещи в сърцата си някаква неосъществима мечта,съхранили способността си да опазват мечтите си,да поддържат вечно млад и жизнен своя дух.

Разказа започва с панорамна-пейзажна експозиция,с „хубавият изглед що има от четирите страни селото”.Тук Елин пелин пресъздава своята любима гледка около родното село Байлово.Автора започва със спомен от миналото,който му навява недовършения скелет на изоставената и буренясала мелница.Още в началото проличава връзката с фолклорната традиция на приказката,на лице са образи заети от народното, митологично съзнание-„зъбато чудовище”,”убежище на тъмни духове”,”свърталище”, ”пищят ветрища и хали”.Още тук са нахвърляни и първите бегли щрихи от образа на главния герой-Лазар Дъбака.Той притежава „сръчна майсторска ръка”,намек за твор-ческото начало у него,и шеговит и мечтателен характер.Описанието на изоставената вятърна мелница в началото пробужда спомена за сушата. Картината на страшната суша е показана чрез ретроспекция,образно и правдиво,чрез сравнения,епитети,образни глаголи,силно впечатляващи детайли,като съхненето на селската речица,замлъкването на живото и весело кретечене на водениците.Сушата е олицетворена чрез фолклорния образ на триглавата хала,изсмукваща „хладните и бистри струи” на бъбливата,селска речица.Халата кара да занемеят водениците, изсушава кладенци и извори,изморява добитъка,подлага живота на тотално унищожение.

Елин Пелин разкрива обобщаващия образ на повсеместно завладяващото мъртвило и характерната за народната приказка-колективно-психологическа реакция-тревога, страх,обезверяване,отчаяние,безпомощност.Но злото,в случая сушата,активира човешката действеност в порива към оцеляване.И тук,както в приказките противопос-тавянето на злото се обвързва с представата за героите-чудаци.В създалата се ситуация българският селянин е достатъчно жилав и издръжлив,той не се отчайва,а търси спасение от бедствията преди всичко в дейността,в съзидателния творчески труд,а не в молитвите и молебените,като правят селяните в „Напаст божия”.Във този разказ това, което ще избави селяните от триглавата хала е творческото начинание,творческата изява на двамата герои. Автора представя двамата герои,които се заемат да строят ветрена мелница като чудаци.Те се различават от заобикалящата ги среда не само по духовната си нагласа-вятърничеви,авантюристични,лишени от последователност и здрав прагматизъм,но и по характериогичните си белези.Дядо Корчан е седемдесет годишен,”як и здрав стърчуга”,”малко глух и малко куц”,а Лазар е човек със завидна слава на немирен халосник и неподражаем хороиграец,ерген,който не мисли да се жени.Дядо Корчан е самотен,изгубил близките си,но това не го е сломило,единственият му близък човек и хубавата и палава внучка-Христина.Двамата герои ги свързва необичайно приятелство. За българският селянин трудът е жизнена необходимост,изконна добродетел,дълг към земята,но тук не е показан тежкия,мъчителен,убийствен труд,а трудът носещ радост и удовлетворение на душата,творческия труд.Общото между двамата герои се изразява във вътрешното им желание за дело и активност,порива за творческа дейност, желанието за лична реализация и творческа изява.Общите им черти раждат неукротимите им планове и неизтощима енергия за тяхното осъществяване,Граденето на ветрена мелница,тепавица е проявление на жаждата им за себеосъществяване чрез творчество. Строежа на ветрената мелница означава,че у селския човек живее неизтощим,духът на творчеството,на съзиданието.Завръзка на разказа е появата на малкото облаче над Витоша,което ще пренасочи сюжета от сушата към празника на доброто и любовта. Отчаянието се заменя с радостно оживление,с народното веселие и ликуване. Следва разкриване на богатството на народната душа чрез описание на народните традиции и обичаи.Елин Пелин пресъздава картината на народното веселие,което избликва от новината за приближаващия дъжд.Медния звук на черковната камбана, песните на девойките,веселото хоро,предизвикват умиление и благоговение.Радостта е спонтанна,дъждът ще напои нивите и трудът на селяните няма да отиде напразно. веселието,радостта са израз на народната жизнеустойчивост и жизнерадост.Те показват,че изпитанията и злото не могат да убият у селянина стремежа към красота, въплътен в песните,танците и музиката. Следват облога и надиграването между Лазар и Христина.Надиграването е апотеоз на народното изкуство,изява на творческия гений на народа.Шарената бъклица,изкуството на гайдаря,веселото хоро и песните на девойките носят обаянието на дълбоко националното,българското,родното и утвърждава идеята за жизнелюбието, жизнеустойчивостта и непомръкващия дух на българина.Описанието на ръченицата е възторжена възхвала на народното танцово изкуство,в което е въплътен буйният темперамент на народа.Писателя ни въвежда в света на любовните трепети и копнежи,на чистите и искрени човешки чувства.Тези красиви,горди и смели,млади хора,отстояват в надиграването човешкото си достойнство,достигат пълната хармония на чувствата си.Накрая Христина е надиграна,победена,но тя спечелва най-ценното-любовта,побеждава заклетия ерген Лазар Дъбака.

Чрез хумора в края на разказа автора подчертава дълбокия оптимизъм на селянина,любовта му към живота,хуморът е белег на жизненост, остроумие,жизнелюбие,качества съхранени и до днес в българската душа. Разказът „Ветрената мелница” е възхвала на труда и творческото начало,на бита,на вековните традиции и обичаи,на жизнелюбието и жизнеустойчивостта,на народното танцово изкуство,на любовта и дружбата,на всички нравствени добродетели на българина,които остават непреходни и вечни.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>