“Българи от старо време”

“Българи от Старо време” е уникална по своя сюжет творба, в която белетриста Любен Каравелов влага всичко от себе си, за да опише колоритността и същността на българина от онова време. С известна сатиричност и благодарение на своите двама главни герои, той представя бита, нравите и обичаите на своя народ, и успява да пресъздаде така картината, че читателя с удоволствие да се потопи и стане част от нея. Същността на българина се разкрива в двамата различни по своите черти и характер главни герои. Единият – Хаджи Генчо, е типичен представител на старото поколение учители – консервативен учен човек и бездушна личност, търсеща изгода от всичко. И другият напълно контрастиращ образ – дядо Либен, който със своята топла, младежка душа, отворена за подвизи, печели симпатиите на читателя. Не случайно Каравелов започва повестта си с описанието на “твърде почтенния” Хаджи Генчо. С известна ирония героят е описан като меркантилна, отмъстителна и силно противоречива личност. Героят е от онези учители, които обичат да налагат учениците си “ за да ги боли”, в повечето случаи без да е нужно. Изгражда се представа у нас, че хаджи Генчо ненавижда децата, техните игри и лудории. Това което до голяма степен най-силно отблъсква читателите е използвачеството на хаджията. Вместо да ги учи на слово, той използва своите ученици като безплатна работна ръка в своя дом. Взел им един път страха той знае, че децата ще му се подчиняват и ще вършат всичко, което волята му повелява. В това хаджията вижда изгода. Меркантилността на Генчо няма крайности дори когато става въпрос за здравето на Танкиновата майка: “ Я кажи ти Танке когато вие заколите сурата свиня щете ли да повикате и дядя си хаджия да я поопита? “ Низката хитрост, с която хаджията действа, за да храни без пари своите пилета е не само проява на ниска душевност, но е и в противоречие с божиите закони. Оттук изваждаме на преден план и друга черта от неговия характер – противоречивата му личност: “ Ти сами хилядо пъти си ми говорил за божиите работи, а сега се сърдиш като нерез! ” Като всеки един човек хаджи Генчо също обича да се самоизтъква, само че в неговия случай това е примесено с известна доза надменност и горделивост. Пренебрежителния начин, по който се държи с всички съселяни, включително и с поп Ерчо, говорят за онази част от характера на човека която кара всички хора около теб да те отбягват. Хаджи Генчо дори не е толкова учен за колкото се пише, което ясно проличава в разговора му с дядо Либен: “Не е то така хаджи, не е то така! … Аз виждам че ти от тия неща нищо не отбираш”. Другата, истинската черта на българина обаче се разкрива чрез дядо Либен. Макар и неук като хаджи Генчо, дядо Либен е преминал през много житейски трудности и уроци, които до голяма степен го правят много по мъдър и учен от хаджията, нещо ясно проличаващо в словата му. Един момент в повестта разкрива дядо Либеновата пълна душевна красота, и това е помощта или моралната подкрепа, която оказва на сина си при отвличането на Лили. Това че застава на страната на младите, или по-скоро на страната на буйния си син, който за своята свята любов е готов дори и бащината си дума да наруши: “… Лила никога няма да бъде твоя жена …”, говори за неговата кипяща българска кръв. Именно тази черта в характера на Павлин събужда у дядо Либен желанието за приключение, именно тя му напомня за неговата младост. В произведението, макар и скрита на пръв поглед, проличава една основна черта у българина – сърди се като “нерез”, но бързо след това забравя дори угризенията на своята собствена съвест. Повестта на Каравелов отразява колоритния и топъл живот на българина. Сатиричния поглед на автора към своите съграждани от онова време, прави произведението приятно и забавно за четене, което и за вбъдеще ще вълнува и топли сърцата на хората в България.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

5 × five =