“Българи от старо време” – Конфликтът като сблъсък на ценности

Конфликтите в „Българи от старо време” са два. От една страна е сюжетният конфликт между Хаджи Генчо и Дядо Либен. Той е двигателят на действието. В битовата свада на двамата старци повествователят е показал някои от най-типичните, почти фоклоризирани сблъсъци между хората на „старото време”, облягайки се върху характерните за бита човешки качества и слабости. Както всички битови приказки и анекдоти, и повеста „Българи от старо време” ни въвежда в ситуация, в която героите изявяват някои типични слабости, които народът се стреми да ограничи,за да утвърди ценносите на битовия си живот – трудолюбието, скромността, отговорността,верността на дадената дума, разсъдителността и предаността към семейството. И Хаджи Генчо, и Дядо Либен са по-скоро обратното на това, което народът смята за редно и добро в битовия си живот. Вярно е, че и двамата носят по нещо, което според повествователя е ценно- Хаджи Генчо, макар и учил-недоучил, все пак е развил у себе си манталитет и мироглед,различен от повтарящото се знание на предците. Той не повтаря това, което знае от майка си, а добавя много нови и интересни неща, „сякав по книга чете”. И това за всички наоколо е ценно, защото народът уважава знанието. Но Хаджията е също хитрец, лакомник, самолюбец, който се игрижи единствено за собстеното и удобство, забравяйки дълга си към жена и деца, към учениците си, който по-скоро използва, отколкото учи. От своя страна Дядо Либен е показан като героичен и справедлив човек въпреки самохвалството и егоизма си, изразяващ се в едно безкрайно перчене и разсипничество. В свадата между двамата побратими обаче постепенно кристализира и оче един конфликт, не така изявен на сющетно равнище, но много по-съществен – конфликтът между стари и млади. За него загатва още заглавието – „Българи от старо време”, но той се развива най-вече във втората част на повестта, която ни запознава с периметиите около сватбата на Павлин и Лила. Двамата млади нямат нищо общо с бащите си, с техните дребнави ежби, тънки сметки за старото винце и измислени предтсави за достойнство. Това, което двамата млади искат, е да живеят в любов и разбирателство, да се обичат и уважават. За тях са неразбираеми утъпканите пътища, по които се движат техните родители, те виждат смисала на живота в нови и хармонични отношения между хората. По такъв начин основният конфликт в почестта постепенно се превръща не само в вблъсък между поколенията, но и в конфликт между две ценностни системи, от които едната – старата – въпреки всичките й бивши достойства вече показва само своята ограниченост и смехотворност. И рова на-добре е показано чрез умелото кумористично пародиране на двамата главни герои, в чиито черти лесно се разпознават някои от основните фоклорни персонажи,олицетворяващипредставата на патриархалното общество за човешко достойнство. Литературните изледователи са открили прототипи на двамата главни герои. Хаджи Генчо донякъде напомня за първия учител на Каравелов, Хаджи Геро Мушек, баща на известния възрожденец Найден Геров, а Дядо Либен очевидно е базиран върху образа на дедото на самия писател. Въпреки това обаче получените литературни герои в никакъв случай не изчерпват значението си с портретите на двата прототипа. Напротив В тяхното описание ясно личи, че авторът иска да вложи някакъв нов и значително по-важен смисъл. Казахме вече, че в сюжета на „Българи от старо време” лесно се разпознават типичните ситуации на битовата народна приказка и анекдота. А характерна за тези жанрове е и особената типичност на техните герои. В свадата между двамата старци, които се надхитряват един друг, лесно можем да открием характерните ситуации на приказките и анекдотите за надлъгванията между двамата хитреци. В нашие фолклор това обикновено са Настрадин Ходжа и Хитър Петър. И наистина в образа на Хаджи Генчо белезите на Настрадин Ходжа са ясно различими, дори повествователят на едно място го сравнява с прословутия фоклорен герой: „ Но да ви кажа право. Хаджи Генчо в това отношение само философствува, както е философствувал някога со о Настрадин Ходжа, а на практика бива съвсем друго, т. е. когато момченцето разбие стовната, то Хаджи Генчо мъ изправя кръста съвсем немилостиво.” Всички посоки на Хаджията са насочени натам – да надхитри, да спечели някакво предимство от ситуацията, да се облагодетелства. Ако някой дойде да му иска бъклица, той си изпросва покана за угощение, ако някой му поиска нещо от неговия „музей” – резултатът е същият, когато решава да се сватоса с Дядо Либен, си право тънки сметки за колко време ще може да изпие тристате оки старо винце на бъдещия си сват и т.н. Нищо друго не го интересува дори и ако неговите тънки сметки объркат живота на собственото му дете. Впрочем той вече е прокудил един от синовете си, който не е искал да играе по неговата гайда. От другата страна обаче – при Дядо Либен – повествователят не ни среща с очаквания партньор на Настрадан Ходжа – Хитър Петър. Нищо от портрета на стария харамия не напомня на хитроумния народен персонаж. Но за това пак в редица от неговите черти можем да открием белезите на друг един от героите на българсия фолклор – Крали Марко. Също като Крали Марко дядо Либен непрекъснато странства в турсене на подвизи и плячка, също като него цени най-вече оръжията, конете и седлата си, също като него се ображда с огромна свита от слуги и помагачи, вдига гуляи и зияфети, които траят по цели седмици. Но за разлика от героичния образ на Крали Марко всички тези прояви са обърнати с главата надолу, ака както и Сервантес иронизира рицарството чрез своя Дон Кихот. Сатиричният патос на автора идва да ни покаже колко са архаични вече теи представи за чпвешко поведение и достройнство, колко смешни са те в един момент, когато от живота се искат други неща. И трябва Дядо Либен накрая да покаже другата, героична и човешка страна на своя бабаитлък, за да се върне изгубената хармония на живота. Така както и Хаджи Генчо най-сетне да чуе гласа на собствената си съвест. Едва тогава двамата старци отново се връщат в хармония и отговорен живот, едва тогава те намират достойното си място те в него. Тогава вече и винцето, което им поднася младата булка Павлиница, може да им се услади и никой няма нищо против това.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

three × one =