“Българи от старо време “

Българи от старо време дава представа за традиционния обичаен живот на българите, от една страна, както и за неговото потъпкване и разрушаване, от друга. За разлика от много българи през Възраждането, героите от повестта не се отчуждават от българското. Във всеки момент от живота си те остават българи и се гордеят с това. “Българи от старо време” е най-поетичната и българска творба на Любен Каравелов. Неговото внимание е изцяло насочено към духовния живот на българското общество в Копривщица от онова далечно време на робството. Всеотдайният негов патриотизъм е съчетан с възприемчивост, със съучастие, с откритост към другите народи. Правата на българина и свободата на българския народ, за които той воюва цял живот, са неотделимо свързани в съзнанието и поведението му в правата на всяка личност по света и със свободата на всички народи. В комичен и ироничен план Каравелов представя закостенялостта в традиционния бит, в мирогледа и психиката на българина от старото време. В центъра на повествованието Каравелов поставя дядо Либен и хаджи Генчо за да разкрие онези моменти от миналото, които определят характерите на героите. Отличително е описанието на Хаджи Генчо, с което започва повестта: “Хаджи Генчо е такъв един българин, какъвто рядко се ражда на Еньовден; такъв човек ти не можеш намери ни в Ингелизко. Хаджи Генчо е твърде почтен човек, твърде добър, много умен и разумен, той всичко знае и на всичко е готов да ти отговори, защото е жива душа и пъргаво сърце… Между българите такъв един човек е чисто злато… ” Каравелов е въплътил в образа на Хаджи Генчо не само типичното за българина от старото време, но и неповторимите черти от неговия характер – деспотизъм, прерастващ на моменти в жестокост, егоизъм, любов към “харизмата”, чревоугодничество и др. В образа на дядо Либен писателят подчертава българската гордост и българското юначество. Героят обича коне и оръжия – “ даже старостта не можала да унищожи неговите юнашки навици”. Авторът описва “старото” време – незабравимата по хубост природа на родната Копривщица, описанието на китните копривщенски къщи, наредбата им, цялото обаяние на бита от времето на младите години на писателя. Но, най-ценното в това описание са хората с техния бит, нрави, обичаи и взаимоотношения. Всичко това превръща родината във скъпо видение – още по-обичана, още по-скъпа, още по-прекрасна. Видение, което може да се роди само и единствено в съзнанието на изгнаника, който е далече от родината си и едва ли ще я види отново. Образите на Хаджи Генчо и Дядо Либен въплъщават всичко типично за патриархалната българска стаарина. Хаджи Генчо, напр. се представя пред читателя като жив, ярък и неповторим със външния си вид, с навиците и прищевките си, с мирогледа и отношението си към близки и съседи. С присъщата си ирония авторът описва училището му, “музеят” му, разговорите му с Дядо Либен, прищевките му, деспотичното му отношение към Лила и баба хаджийка. “Ако би някой из съвременното ситно човечество или някой европеец погледнал в онова време на дяда Либена, то той би помислил, че това не е днешният дядо Либен, а някой рицар, граф или крал, който отива да се бие със своя съсед и да превземе Люксембург.” Гледната точка на картината, рисуваща как дядо Либен е ходел някога на лов с петдесет оръженосци е че не ние се мерим с европееца, а самият европеец, ако би ни забелязал, щеше да открие външна еднотипност на явленията, макар че там става дума за “лов” на чужда държава, а дядо Либен просто ловува дивеч. Такива сравнения, сходства и различия възникват неведнъж в разговорите за нашата страна и съседните земи и народи, а също и за мястото на българина между Русия и Европа. Самата идея за съизмерване е израз на определено самочувствие. Макар често пъти да се проявява чрез гротеска, съпоставката “ние и другите” е съпътстващ момент при формиране на националното съзнание, което у нас през ХIХ век е бурно, неравномерно и половинчато. Характерът на тоя процес е намерил своето отражение в “Българи от старо време”, а една от съкровените цели на Каравелов в случая е да повлия върху неговата насока.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

eighteen − two =