Българите и чуждият свят в комедията ,,Криворазбраната цивилизация”

Комедията на Добри Войников ,,Криворазбраната цивилизация” е вероятно най-сполучливото от нравоучителните произведения, осмиващи и отричащи обществените пороци през последното десетилетие от епохата на българското робство. Разглежданата творба разкрива не само невероятното художествено майсторство на своя създател, но също и вътрешния свят на българина през тази епоха. Драматургичният конфликт в комедията ,,Криворазбраната цивилизация” се изгражда около опозицията ,,родно-чуждо” , като всеки от героите има своя собствена представа за българското и европейското.Една основна група характери в творбата са тези, които сляпо се прекланят пред чуждия свят и го боготворят, заслепени от вън- шния му блясък. Други пък боготворят българското и родната традиция, като категорично отричат всичко чуждо. И двете групи характери изпадат в крайности, тъй като са заслепени от своите вътреши убеждения. Но в творбата присъства и един образ, олицетворяващ границата между крайните философии на останалите герои – това е младият търговец Митю, който вижда едновременно добрите и лошите страни както на българското, так и на чуждото. Героите, които сляпо следват европейските норми на поведение и мода, без да вникват в същността им, са Злата и нейната дъщеря Анна. Двете жени са представени в частично отрицателна светлина, тъй като в невежеството си допускат да бъдат манипулирани от гърка Маргариди. Самият Маргариди, авторът рисува образа на Маргариди по познат на читателя начин – Тартюф с неговата жажда за величие,чревоугодничество, двуличие. Войников представя гръцкия доктор като един напълно отрицателен герой, какъвто трябва да има във всяка нравоу- чителна комедия. Измамникът не е българин, но желае да измами група българи, от където читателят прави извода, че чуждото в разглежданото произведение ще се асоциира със злото.Следователно Злата и Анка несъзнателно допускат до себе си злото, вярвайки, че всъщност правят нещо добро.В действията си двете героини са водени от сходни мотиви. Злата е образът, който предизвиква най-много смях у читателя. В своите усилия да се приобщи към европейското тя мнгократно разкрива вроденото си невежество ограничеността на мисълта си. Единствената цел на Злата е да омъжи дъщеря си за богатия чужденец Маргариди. Всъщност в намеренията на жената няма нищо лошо, но тя не осъзнава кое наистина е добро и кое е лошо в чуждия свят, но тази грешка е почти фатална за дъщеря й. Анка, от своя страна, шие роклите си по модели от френски журнали, стремейки се да впечатли Маргариди.Тя дори е научила няколко френски израза и за голяма радост на майка си умее да води елементарни разговори на френски език. Интересен образ, спадащ към разглежданата група герои, е този на Димитраки, синът на Злата.Той е по-начетен от двете жени, тъй като е учил в Европа, но дори това не му помага да проумее смисъла на понятието ,,европейска цивилизация”. Подобно на майка си и сестра си, младежът е заслепен от външния ,,блясък” на гърка и отказва да приеме, че Маргариди е способен на нещо подло.Отличителна черта на Злата, Анка и Димитраки е категоричният отказ от всичко българско. Поощрявани от манипулатора Маргариди, те не само се отричат от народа , обичаите и страната си, но също така се стремят да ,,европеизират” и ,,цивилизоват” по свой начин околните.Именно с такава цел Анка заявява на своята приятелка Марийка: ,,Марийке, дохождай у дома честичко, па ний и тебе ще изучим на европийско”. Но в глупостта и заслепението си Злата и двете й деца не се показват като изискани европейци, като каквито се виждат те самите, а като простите и неразумни българи, които осмиват.Но все пак тримата герои накрая осъзнават същността на измамата на Маргариди и отново започват да се считат за българи.Прозрението, постигнато чрез страдание, е спасение за тях, защото те несъзнателно са допуснали своите грешки.А чужденецът, отрицателният герой, е убит и българското възтържествува. От казаното до дук виждаме, че единствения т напълно отрицателен герой в комедията е гъркът-измамник, символизиращ пороците на чуждия за българина свят.Останалите герои, описани по-горе, олицетворяват характерното за съвременниците на Войников, а и за днешните българи, заслепените от привидния външен блясък и красота на европейската цивилизация. Втората основна група характери в разглежданото произеадание е тази, обединяваща защитниците на българския род и традиция.Към тези герои спадат съпругът на Злата – хаджи Коста, младият търговец Митю и Марийка, приятелката на Анка. Обвиняваната в невежество от Злата и Анка Марийка, всъщност притежава много повече разум от двете описани вече жени.Младата девойка отказва да бъде ,,цивилизована” от Анка и нейната майка, заявявайки: ,,Преди тази цивилизация на модите българите имат нужда от положително учение, наука, просвещение”.Момичето признава и своя страх от чуждото. Чорбаджи Коста от своя страна се характеризира с типичната привързаност към българското, но при образа на този мъж проличава и нескрит патриотизъм. Хаджи Коста категорично отказва да омъжи дъщеря си за чужденеца, подчертавайки, че предпочита български зет. Най-съществен в разглежданата група образи обаче е този на младия Митю, когото сватовницата баба Стойна иска да сгоди за Анка.Митю отрича глупостта и заслепението на Злата и Анка, осъзнавайки, че Маргариди манипулира двете жени.Но докато Марийка и хаджи Коста категорично отричат чуждото, търговецът Митю вижда и добрите страни на цивилизацията: ,,Ама европейците знаяли да правят фабрики и да вадят всякакви хубави, красиви, лъскави работи, се по мода, по мода; нека ги вадят, а ний да им израваме сухи пари да ги купуваме скъпо-скъпо, па да са красим с тях.” От последните думи проличава идеята на младия и предприемчив българин, че от европейците може да се научи много, но и че не трябва да се позволява на ,,цивилизацията” да съсипе българите в каквто и да било отношение.Младият Митю осъзнава също, че повечето българи не разбират правилно понятието ,,европийска цивилизация” – идея, основна за творбата и заложена още в самото заглавие на комедията.Но все пак българското побеждава в края на произведението именно с помощта на героите, защитниците на родното. За втората група описани герои съществено е патриотичното убеждение, че всеки българин принадлежи към народа си и не трябва да се увлича неразумно и сляпо по чуждия блясък.С вярата си, че ще дойде подходящият момент за европеизация на българите, положителните герои убеждават лекомислените Димитраки , Злата и Анка в красотата и добрите качества на българския свят. Комедията на Добрии Войников ,,Криворазбраната цивилизация” е посветена изцяло на двата основни начина на възприемане на чуждия свят от българите непо-средствено преди да настъпи Освобождението.От една страна, чуждото е представено като зло, целящо да опорочи българите, а от друга – като пример за съвършенство, макар и не истинско. Съществуват различни мнения и виждания за цивилизация. Но най-разпространеното и всеобщо становище е, че цивилизцията представлява материалните и духовни придобивки на едно общество, държава, народ. А това включва постиженията в областта на изкуството, културата и моралните ценности. Днес това виждане за цивилизацията се е поразмило. Повечето хора смятат, че цивлизацията се основава върху материалните постижения на едно общество, а забравят и оставят на заден план вечните, непреходни нравствени ценности, които спомагат за нейното съществуване и развитие. Затова може да се каже, че проблемът за криворазбраната цивилизация е актуален и днес.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

1 × 1 =