Богът и човекът в “Шестоднев” – Йоан Екзарх

Книгата на Йоан Екзарх „Шестоднев” е посветена на Симеон. Това проличава от пролога, в който авторът се обрашта към владетеля, наричайки го „господарю мой” , „славни Симеоне христолюбче”. В пролога обаче , както и в шестото слово, Симеон е титулуван „княз”. Следователно той още не е приел титлата цар, което става след неговата победа над византийците при Ахелой. Съчинението има компилативен характер. Както сам авторът му сочи в заглавието на пролога, то е съставено въз основа на съчинения на „св. Василий, Йоан Златоуст, Севериан и Аристотел Философ”. Шестоднев се състой от един пролог и шест слова, които разказват за шестте творчески дни на Бога. Прологът на труда с изключение на отделни моменти е оригинално дело на Йоан Екзарх. Написан е във форма на слово, отправено към владетеля. Започва с риторичен въпрос, последван от обращение към княза: „Какво по-хубаво и какво по-сладко има за боголюбците, които наистина жадуват за вечен живот, от това, да не отстъпват никога с мисълта си от Бога и да помнят неговите добри творения? Така и ти, господарю мой, княже, славни Симеоне христолюбче, не преставаш да дириш неговите повели и творения, като искаш с тях да се украсиш и славиш.” Прологът-слово към княза, по своята същност е възхвала: в началото на самия Симеон, а след това на Бога, твореца на чудесната природа. Симеон не само не престава да дири Божиите „повели и творения”, но се старае и „светът да чуе”. Тук навярно се загатва за поръчването на книги от Симеон и за покровителството на книжнината. Защото , прави обобщение писателят, ако онези, който се хранят добре, са „румени и весели”, то колкото повече трябва да се веселят онези, които се хранят с мисли. На всички, които искат да бъдат такива, т.е. които се хранят с духовна храна, ще им бъде леко, ще летят, няма да знаят мъка. Това е възхвала на Симеон, който дири Бога, и заедно с това възхвала на четенето, защото мислите, които трябва да нахранят хората, идат чрез книгите. Проличава поетическото чувство на Йоан. Внушително е изразена идеята, че чрез книгата му людете най-добре ще осъзнаят мястото, което заемат в света, че цялата красота на живота е създадена за човека и че сам той е най-савършеното създание, родено по Божий образ. По-нататък започава прославата на Бога – „великия художник”. Доминиращи чувства са възхищението и удивлението. Този всесилен Бог твори от нищо, само с желание. Той не се нуждае като златарите, кожарите, ковачите, медникарите от някакви оръдия, нито от материя. Най-голямо удивление и възторг буди у писателя природата – нейната хармония и постоянство, нейният ред. Морето, вълнувано от бури, не преминава уставените граници. Поетично писателят представя морето като одушевено същество, което вижда с духовните си очи неписания закон: „Както устременият кон бива възпиран от юздата, така и морето, като вижда написан върху пясъка неписания закон, възвръща се назад.” Така и реките неизменно текат в една посока и сезоните неизменно следват един след друг, тъй както и дните, и нощите. Земята толкова години сята и орана, не се изтощава, а непрестанно дава плод. Морето не пресъхва от бездъждие, нито нараства от безчислените реки, които се вливат в него. Природата е доказателство за всемогъществото и мъдростта на Бога. Йоан Екзарх е способен и да наблюдава природата, и да я чувства , да я възприема поетически. Прологът завършва с образното представяне на работата над „Шестоднева” и тук още веднъж проличава способността на Йоан да мисли художествено. Посредством антитезата – заето от богатите ( мрамора и тухлата ) и даденото от строителя ( сламата и лесината ) – той възхвалява източниците си, а себе си поставя ниско под известните писатели. В шестте слова на „Шестоднев” разказът следва основните моменти от библейската история за сътворението на света, обогатено с множество разнообразни сведения за природата. Главната задача на писателя е да покаже подробно с факти целесъобразността и разумнастта на природата, от които се възхищава в Пролога, и чрез тях да докаже величието на християнския Бог, неговата сила и истинност. Той разказва подробно за растенията, за животните и за техните навици, за човека като савършено Божие създание. Чрез „Шестоднев” Йоан Екзарх воюва за окончателното утвърждение на християнството в България, но вече на по-високо равнище – като философия. Шестото слово от творбата е посветено на човека. В него Йоан поднася на българския читател подробно описание на човешкото тяло: на главата ( череп, очи, вежди, нос, ухо, устни, челюсти, език )на трупа (шия, стомах, сърце, бели дробове, черен дроб, бъбреци ). Това е първата творба по анатомия на човека на български език. В началото на шестото слово се намира една много голяма и оригинална добавка на Йоан Екзарх, която е особено интересна за нас, спомената неведнъж: описанието на Преслав и на облеклото на княза и болярите. Писателят показва Преслав с неговите сгради, украсени с камък, дърво, багри, злато, с княза и болярите, препасани с кадифени пояси, с мечове, златни огърлици и гривни, като нещо изключително, невиждано, което буди възхищение и преклонение и и за което не е възможно с думи да се разкаже. Този пасаж на „Шестоднев” е важен исторически извор. Той е единственото съвременно описание на Симеоновия Преслав и на облеклото на феодалната върхушка и заедно с това свидетелство за класовата диференциация. В „Шестоднев” са обединени богословието и естествознанието – авторът дава философско-богословски и природнонаучни знания. Но това не е всичко. Произведението си поставя още за задача да възпитава, да култивира християнска нравственост. С това проявява черти и на поучителна литература. Взел повод от навиците на животните, авторът се обръща към читателя, за да му припомни, че той като човек не само че не трябва да стои по-долу от несловесните, а трябва да ги превъзхожда. Това му дава основание да укори неморалните постъпки, нарушаването на обществения ред, отклонението от човешките норми. Както се вижда „Шестоднев” е едно синкретично произведение както по стил, така и по задачи. В него съжителствуват наука, философия, ораторска проза, поезия. Оформя се своеобразна творба, богата на мисли, факти, емоции, образи. Поради нескрито авторско присъствие в произведението то става богат източник за обществените, етичните и религиозни вчзгледи на Йоан Екзарх.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

two × two =