Библията – Новия Завет

През второто десетилетие от управлението на император Гай Октавиан Август Римската империя преживява един от най-цветущите периоди от своето развитие. Нейните граници се простират от днешна Шотландия на север до пясъците на Египет и Судан на юг,от Атлантическия океан на запад до поречието на Тигър и Ефрат и до върховете на Кавказ на изток. Всеки опит на подчинените народи да се разбунтуват срещу римското господство е безмилостно смазван от римските легиони, прочути с желязната дисциплина на калените си в много битки професионални войници и с таланта на техните военачалници. Като че ли повече нищо не може да подрони властта на могъщия Рим. В историята обаче точно в такива моменти на сякаш непоклатимо статукво се случва много често нещо, което постепенно го подкопава и в крайна сметка-разрушава. Тъкмо това става с появата в граничната провинция Юдея на Исус Христос – един от многото тогавашни странстващи пророци, който се оказва необикновена личност. Той коренно се различава от всички останали с уникалните си дарби, с харизматичното си излъчване и особено с изявите си като проповедник, лечител и реформатор. Неговото учение не само разтърсва из основи Римската империя, но и променя цялостния светоглед и най-вече представите за нравственост на голяма част от човечеството за хилядолетия напред. Официалните Римски историци – по разбираеми причини – споменават съвсем бегло или пък отминават с пълно мълчание всичко, свързано с личността на Исус. Лавинообразното нарастване на неговите последователи, обединени в ранните християнски общини, както и жестоките гонения, мъчения и масови екзекуции, на които са подложени, принуждават историците все пак да отразят в съчиненията си тези факти и да обърнат внимание на християнското учение, предизвикало такива ексцесии. Няма съмнение обаче,че неговото най пълно изложение и всички аспекти от дейността на създателя му Исус Христос намираме единствено в Новия завет,втората част от свещената книга на християнския свят – Библията.Първите четири от общо двадесет и седемте книги на Новия завет са Евангелията на апостолите Матей , Марко, Лука и Йоан, предлагащи четири вариантни описания на апостолите Павел, Яков(брат на Исус), Петър, Йоан и Юда или т.нар. Апокалипсис. В своите проповеди на най различни теми Исус Христос на един пределно достъпен и образен език внушава на слушателите си преди всичко любов към ближния т.е. любов към човека въобще. От притча на притча и с помощта на много примери, взети от ежедневието, той култивира у хората преклонение пред истината, красота и доброто, които единствено биха могли да им помогнат да намерят верния път в живота. Предлага им цял набор от основни морални норми, които по своята същност не противоречат на старите предписания, дадени от Десетте Божи заповеди, по-скоро ги доразвиват и предпазват от прекалено буквалното им или погрешно тълкуване. Това е например сърцевината на неговата т. нар. Нагорна проповед, произнесена пред народа на Елеонската планина, според описанието на тази сцена в Евангелието на Матей. Исус изрично подчертава: “Не мислете, че съм дошъл да наруша закона или пророците; не да наруша съм дошъл, а да изпълня.” Веднага след тези думи обаче той започва истинска ревизия на законите и на изопаченото им прилагане в живота на хората, нямащи нищо общо с истинската нравственост. Мойсеевите старозаветни закони съдят единствено и само постъпките на хората, докато Исус обявява за безнравствени, а в някои случаи – за престъпни и помислите, защото нали именно те пораждат действията. За пръв път той приравнява физическото убийство с моралното убийство, извършено чрез словото. Да обидиш човека, да го наклеветиш или да го прокълнеш, е все едно да го убиеш с думи, а още по-страшно е да подтикнеш някого да извърши убийство – тогава си по-грешен дори от самия убиец. Същото се отнася и за прелюбодейството, кражбата, лъжесвидетелстването и за всяко друго нарушение на Десетте Божи заповеди.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

one + 2 =